ХХ век остави и позитивни символи в съзнанието на поколенията, които не могат да бъдат сбъркани никога: мустакатото бомбе на Чарли Чаплин, петолъчната барета на Че Гевара, зализаната лимба на Елвис Пресли, кръглите очила на Джон Ленън, изплезената уста на Мик Джагър, мустаците на Салвадор Дали, портретите на Анди Уорхол и усмихнатият скафандър на Юрий Гагарин. Има и други…
Навремето всички мечтаехме да станем космонавти, а сега никой не поглежда към Космоса, всички са забили погледи в интернет. Спомням си, че в родния ми Казанлък, на 12 април 1980 г. бе организирана манифестация по повод първата годишнина от съвместния българско-съветски космически полет с командир Николай Рукавишников и българина Георги Иванов. Двамата преминаха през парада,
организиран в града, качени на рампата на камион, върху който беше поставена бутафорна ракета от станиол и стиропор. Космонавтите, облечени в скафандри, но без шлемовете, седяха на стълбичките на ракетата, по-нагоре Рукавишников, по-долу Георги Иванов. Аз бях петгодишен тогава, баща ми ме вдигна и ме подаде в ръцете на българския космонавт. Той ме подържа не повече от половин минута, колкото да ме попита как се казвам и на колко съм години. Все пак това си беше
непредвидено нарушение на протокола
което никак не се хареса на отговарящата за реда милиция.
Година по-рано Рукавишников и Иванов са на борда на космическия кораб „Союз 33“. Полетът е част от програмата Интеркосмос, в която са предвидени посещение на космическата станция „Салют-6“ и провеждането на експерименти на нея. Полетът продължава едва 1 денонощие 23 часа 1 минута и 6 секунди. Заради авария на главния двигател на кораба е решено скачването да не се извършва и да се направи аварийно приземяване с втория двигател. Тогава в Центъра за управление на полетите съобщават: „Шансовете на космонавтите да се завърнат живи, не се големи. Подгответе се психически за най-лошото!“ Георги Иванов и Рукавишников оцеляват по чудо и се завръщаш живи и здрави на земята. Първият българин, щурмувал Космоса, поставя световен рекорд по спокоен пулс в историята на пилотираните полети. България има своя първи космически герой.
Интересен факт е, че заради криворазбрана показност и прекалената убеденост, че съветската техника просто не може да сгреши, списание „Български воин“
излиза с публикация
за успешното скачване
тъй като броят трябвало да излезе в деня на излитането, а е бил отпечатан по-рано. Там, според дописаното, Рукавишников и Иванов черпят домакините на „Салют-6“ Ляхов и Рюмин с българска луканка и лютеница.
Като антикварна рядкост после този брой от списанието се продаваше по 200 лева, невиждана за онова време цена. Журналистите отнасят наказания, но покрай еуфорията заради щастливото приземяване те не бяха големи.
Космическата надпревара между Изтока и Запада обаче започва далеч по-рано. На 4 октомври 1957 г. СССР изстрелва първия изкуствен спътник на Земята – „Спутник-1“. Само месец по-късно в орбита за пръв път е живо същество – кучето Лайка със „Спутник-2“. Първи американски спътник – „Експлорър-1“, е изстрелян на 1 февруари 1958 г. На 12 септември 1959 г. от Байконур е изстреляна „Луна-2“, която е първият направен от човек предмет, достигнал лунната повърхност. На 21 юли 1969 г. с думите „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“ Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.
Но да се върнем на Гагарин. Почти неизвестен е фактът, че американците планирали да изстрелят в орбита първия управляем кораб със свой астронавт за 20 април 1961 г. Тази информация обаче е прихваната от съветското разузнаване и Никита Хрушчов на 12 март същата година нарежда на конструктора Сергей Корольов до месец да бъде извършен първият пилотиран космически полет. Изборът пада върху Юрий Гагарин, като последният, който се произнася за избраника, е самият Хрушчов. Гагарин има не само чаровна усмивка, а и е син на колхозник, а също така е преживял в детството си немската окупация – факт, достатъчен да попречи на обикновения руски младеж дори да кандидатства в институт. Но изборът си Хрушчов оправдава с думите: „Щом това момче е издържало немската окупация, ще издържи и полет в Космоса“.
Гагарин излита старши лейтенант, обикаля Земята веднъж за 107 минути и се приземява с чин майор, за да се завърне жив и здрав и да я обиколи още три пъти, без да лети в Космоса, в рамките на следващите 3 години. Канят го пионери, ударници, трудови колективи, държавни глави, монарси и комунистически лидери. Гагарин става член на червените партии на 17 държави, включително и на НРБ. Срещи, беседи, лекции, тостове и наздравици, наздравици, безконечни наздравици. Мъжете го признават за герой,
жените
му се обясняват
в любов
в дълги писма и не само. Гагарин започва да прекалява с алкохола, не издържа и на плътските изкушения. Белегът, който носи на челото си през последните години от живота си, получава при падане в нетрезво състояние от прозореца на хотел, в който е хванат от жена си да й изневерява. По време на тренировъчен полет с изтребител МиГ-15 Гагарин заедно с военния пилот Владимир Серьогин, не успява да овладее управлението и екипажът загива. Комисията, която трябвало да разследва катастрофата, събрала 29 тома материали и огромно количество веществени доказателства. Експертите на мястото на събитието не успели да намерят и най-малка следа от двамата загинали пилоти, освен частички от куртката на Юрий Гагарин, малък бележник и талон за храна. Нелогично звучи твърдението на комисията, че телата са изгорели напълно и без следа, а хартиеният бележник е оцелял. Странна и подозрителна е и заповедта на Брежнев незабавно да бъде прекратено разследването. Отсъствието на официална версия и досега поддържа много слухове: че самолетът му се е сблъскал с извънземен кораб, че пилотите са били пияни и не са могли да контролират машината, че космонавтът е в конфликт с КГБ и службите са организирали убийството му, че всъщност Гагарин не е загинал при катастрофата, а е заживял под чуждо име и даже, че е загинал няколко дни по-рано при изпитанията на космически кораб, предназначен за кацане на Луната.
Капсулата на космическия кораб „Восток 3KA-2“, с която Гагарин лети в Космоса, е продадена на търг на Сотбис преди пет години на 12 април 2011 г., за сумата от $ 2 882 500. Това е единственият „Восток“ космически кораб извън Русия и единственият в частни ръце. Всички други оцелели „Восток“, капсули са в постоянни руски музейни сбирки.
След смъртта на Гагарин космическата надпревара не спира. Изборът да бъде първата жена в Космоса се пада на Валентина Терешкова. Хрушчов отново налага волята си над комисията,
защото била от работническата класа
Полетът на Терешкова се осъществява през 1963 г. Преди да се качи на „Восток-6“, Терешкова цитира известния руски поет Маяковски: „Небе! Свали шапка! Идвам!“
През последните няколко години упорито се заговори за пилотиран полет до Марс, който по всяка вероятност ще бъде осъществен от американците. През последните десетилетия те упорито държат лидерството в космическата надпревара. Освен ако Путин не е изпратил свои хора, които вече летят натам.
