Запърви път ООН направи процедурата отчасти публична
Когато стрелките на часовника отброят полунощ на 31 декември тази година и блестящото кълбо на Таймс Скуеър в Ню Йорк направи своето новогодишно спускане, мандатът на досегашния генерален секретар на ООН Бан Ки Мун ще изтече. Въпросът кой ще го замести на поста, вече се превърна във война, която от миналата седмица е в разгара си. Засега е много вероятно кампанията през 2016 г. да приключи с генерален секретар на световната организация – жена.
Така или иначе настоящият избор е исторически, тъй като за първи път в 70-годишната история на организацията кандидатите са изправени пред публично изслушване. Това, според кореспондента на Би Би Си Ник Браянт е радикална промяна за организация, която съперничи на Ватиката по задкулисни тайни решения в процеса на наемане на своите служители, а монохромните вътрешни помещения на ООН са еквивалентът на папския конклав в Сикстинската капела.
Изслушването
Изслушването на кандидатите за поста на най-влиятелния световен дипломат започна във вторник. Идеалният кандидат за поста генерален секретар на ООН трябва да е независима и силна личност с морален авторитет, политически и дипломатически талант, добри управленски умения, заяви в началото на слушанията председателят на Общото събрание Могенс Люкетофт. Като приоритетни задачи той определи борбата с климатичните промени, утвърждаването на мира, включително сред натиск върху Великите сили и реформа на ООН, съобщи БНТ.
Първоначално за поста се състезаваха 8 политици – 4 жени и 4-ма мъже. Всеки от тях трябваше да отговаря публично на въпроси, зададени от представители на страните членки в продължение на 2 часа. Преди това кандидатите трябваше да придружат своите документи с онлайн базирано CV и с изявление за бъдещето на организацията не по-дълго от 2000 думи, в което да обяснят как смятат да управляват структура с 30 отделни агенции, фондове и програми и с над 40 000 души персонал, без да споменаваме страните членки, които са 193.
Във вторник бяха изслушани трима кандидати, сред които и българската представителка Ирина Бокова. „Моля позволете ми в началото на своята реч да кажа няколко думи за страната, от която идвам – България. Това е много стара страна, с традиции и история. След падането на Берлинската стена България тръгна по пътя на демокрацията. Аз съм от поколението, което имаше възможност да работи за въвеждането на демокрацията в България, аз съм част от поколението, което проправи път към демокрацията в страната“, започна встъплението си Бокова. Тя определи като големи въпроси за решаване, стоящи пред организацията, превенцията на конфликтите и екстремизмът. „Не трябва да забравяме, че от Втората световна война досега не сме виждали толкова голямо преместване на хора. В цял свят 60 милиона души са напуснали домовете си заради войни и конфликти“, каза българката.
На въпрос, свързан с персоналните критики и публикации против нея, Бокова отговори:
„Аз не участвам в национални избори, не се кандидатирам за президент или за някакъв друг пост. Мисля, че хората тук като че ли смесиха нещата… Темата не е дали някой ме харесва, или не, нито кой е баща ми, кой е дядо ми, а по-скоро става дума за нещо много сериозно, става дума за това, дали аз мога да свърша тази работа, дали мога да се преборя за този пост.“
Балканите с най-много представители
Десетилетия наред процесът по избиране на генерален секретар беше нелепо затворен за външни хора и много неясен. Сега ООН опитва да го направи по-близък до хората и по-прозрачен. Целта е изборът да започне да прилича на обикновено интервю за работа.
Сред кандидатите преобладават представители от Източна Европа и най-вече от Балканите. Когато интервютата стартираха във вторник, кандидатите за поста бяха осем. В сряда в надпреварата се включи и Сърбия. Според неписано правило за регионална ротация при управляващите на световната организация именно Източна Европа е наред да излъчи представител. За повечето хора кандидатите са фигури, за които е нужно да потърсиш в Гугъл, тъй като не са известни световни личности. Дори българите са чували единствено за своята кандидатка Ирина Бокова.
Очаква се броят на желаещите да огряват ООН да нарасне. Все още е възможно Кристалина Георгиева, заместник-председателят на Европейската комисия да бъде убедена да се включи в надпреварата, тъй като тя е предпочитаният избор на сегашния генерален секретар Бан Ки Мун, смятат от Би Би Си. Но българското правителство официално подкрепи кандидатурата на Бокова, сегашния шеф на ЮНЕСКО, а самата Георгиева вече даде да се разбере, че възнамерява напълно да се концентрира над задълженията си в Брюксел.
Бившият австралийски премиер Кевин Ръд отдавна е насочил амбициите си към поста на генерален секретар на ООН. Много дипломати пък биха искали да видят германския канцлер Ангела Меркел като кандидат за поста. Повече генерален, отколкото секретар, Меркел е именно онзи голям играч в световната политика, от който мнозина смятат, че отчаяно се нуждае ООН.
Силата на страните
с вето
Въпреки всички усилия да се модернизира процесът, той едва ли може да бъде наречен демократичен. Според избирателната процедура 15-членният Съвет за сигурност препоръчва един единствен кандидат на 193-членното Общо събрание. Така изборът все още остава в ръцете на петте постоянни членки на Съвета – Китай, Великобритания, Франция, Русия и САЩ, тъй като всяка от тях може да наложи вето върху избора. Например САЩ наложиха вето върху втория мандат на Бутрос Гали. Ето защо макар изслушванията да са публични, името на новия генерален секретар отново ще дойде от затворените за чужди очи стаи и сделката ще бъде основно между Русия и САЩ. Затова много по-важно от CV-то на кандидата е това, дали по време на политическата си кариера той е влязъл в конфликт с интересите на някои от петте постоянни страни-членки. Именно такова е главоболието на българската кандидатка Ирина Бокова. Като шеф на ЮНЕСКО тя прие палестинците в организацията против желанието на САЩ, които отговориха със съкращаване на финансирането. Тя е разглеждана като предпочитания от Русия избор, което означава, че почти сигурно Вашингтон ще и наложи вето. От друга страна, ако Кристалина Георгиева все пак се кандидатира, тя може да плати цената на санкциите, които ЕС наложи на Москва за анексирането на Крим.
Кои са кандидатите до момента?
