Изданието флагман на новата литература
„Литературен вестник“ се появи преди 25 години с повече ентусиазъм и амбиция да промени литературният пейзаж, отколкото с финанси и условия. С мижави хонорари, сврян последователно в стаички на ул. „Раковски“, на „Бачо Киро“, на „Иван Рилски“ и на „Иван Шишман“, той счупи клишетата на социалистическия литературен бит с неговото челобитно клякане пред държавната опека и тежките му представи за социален буквализъм в текстовете. Първите редактори на ЛВ – Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Мария Георгиева, Малина Томова, Ирма Димитрова и Ани Илков дадоха силен старт, вдъхновен от заряда на самиздатските пробиви през 1989 г. с двете списания – „Мост“ (редактор Едвин Сугарев) и „Глас“ (Владимир Левчев). А около редакцията в началото кръжат какви ли не неприети в казионната писателска йерархия до 1989 г. – от Георги Мицков до Волен Сидеров, Кин Стоянов и Владимир Трендафилов. Обединени с „младите“, те създават средата на „забутаните“, на „спорните“, на „отхвърлените“ автори, които са маргинализирани от официалното поетично поле като „непредставителни общи стилови явления.“ Редактори на „Литературен вестник“ в началото на 90-те години са също Румен Леонидов, Капка Георгиева и Валентина Радинска. Така че още от самото начало вестникът е различен с всеки водещ броя редактор – а те го правят на ротационен принцип.
ЛВ започва да излиза на 11 февруари 1991 г. – сменя езика, изразните средства, идеите и политическото острие на промяната. В началото с тиражи до 9-10 хиляди – когато Едвин Сугарев публикува своите политически чаршафи с разкрития за агенти на ДС в редиците на СДС-активистите. Но изданието създаде нови критерии за литература, литературна критика и изкуство. Ярки имена на учени с международна известност съставят редакционния съвет, формиран през 1994 г. и непроменен оттогава: Юлия Кръстева, Богдан Богданов, Кристиян Редер, Боян Биолчев, Ханс Улрих Рек, Никола Георгиев.
Особено силно беше времето, когато т. нар. „четворка“ (Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Бойко Пенчев и Пламен Дойнов)
последователно наложи постмодерния начин на писане,
създавайки нов език – политико-етически и естетически и привлече най-младите автори от университетите, които направиха първите си стъпки в 8-страничния (в началото) и 16-страничния му обем (след 1995 г.).
И до днес вестникът е със съвременен дизайн. Представя модерните тенденции в новата българска литература, актуалното от световната художествена литература и хуманитаристика, нови прочити на българската класика, насърчаване на дебютите на млади автори, оперативна критика, театър, кино. Освен с абонамент и продажби в по-добрите книжарници и репове, вестникът се разпространява и в интернет на адрес: http://litvestnik.wordpress.com. Има и издателство, което публикува критически сборници и други книги.
По-късно в състава на редакцията влязоха много нови имена, които през 2016 г. вече са пътеводните звезди на младите автори. Само преди седмица те взеха участие в дискусия на кръгла маса в клуб „Перото“ в НДК. Сред тях бяха професорите Миглена Николчина и Амелия Личева (днес главен редактор), доцентите Пламен Дойнов, Борис Минков, Иван Христов, както и Силвия Чолева, Ани Бурова, Камелия Спасова, Мария Калинова. Присъстваха известни творци като Федя Филкова, Алек Попов, Иван Цанев, проф. Михаил Неделчев, Митко Новков, Васил Видински, Михаил Вешим, Петър Чухов, Стефан Иванов и Иван Ланджев.
Водеща на събитието беше Камелия Спасова, а Пламен Дойнов водеше дебата за ролята на ЛВ (минало, настояще и бъдеще), за
авторите, тенденциите, поколенията и конфликтите
вътре и извън него.
Проф. Миглена Николчина разказа за критичен момент – как през 1994 г. фондация „Демокрация“ се отказва от менажирането на ЛВ и тя успява да спаси изданието. Тя подчерта устойчивостта на хората, и особено на Амелия Личева, която го променя и днес. Редколегията работи с реклама и публичност чрез социалните мрежи и привлича хора с общи интереси. „Водещите редактори на даден брой са независими, структурата на редколегията е анархистична, рискова, критикувана е, но това го прави експериментален, подвижен, динамичен.“
Борис Минков: „Вестникът е като любимия отбор за игра, за приобщаване, старите редактори посочваха младите, които ще приемат щафетата. Тя намери израз в стилизацията и автостилизацията на всеки автор – възникнаха паралелни конструкти – авторски литературен театър, книги, проекти на СУ и НБУ.“ Проф. Амелия Личева благодари на НДК, тъй като в последната година вестникът излиза с неговата подкрепа. Директорът на НДК Мирослав Боршош заяви: „Винаги ще ви подкрепяме!“ Светлозар Желев допълни: „ЛВ е „ледоразбивач“ в тази страна…“
Митко Новков: „ЛВ винаги е бил остров на гражданско мислене. В годините на демокрацията повече искахме да има пазари, без да осъзнаем, че не можем да имаме демокрация без гражданско общество.“
Силвия Чолева отправи призив: „Вестникът трябва да бъде предаден на младите, да ги пуснем в дълбокото. Тя възрази на
делението академизъм-журнализъм
което според нея е слабост. На вестника не му отива самодоволството.“ След тази реплика избухна спор за младите, за опита в правенето на вестника, за новите технологи… Но всъщност водоразделът беше – дали вестникът да запази своя академично-елитарен характер, какъвто е имал още от създаването си, или да се превърне в по-масов, ориентиран към по-широка аудитория, не толкова претенциозна към технологично и естетико-философската проблематика. Отсъствието на Ани Илков също беше симптоматичен знак в това отношение
Албена Хранова: „Не е нужна специална политики към младите. Вестникът трябва да има непосредственост, да няма рутина. Той вече не може да се украсява с думите „постмодернизъм“, няма опонент. Кого имат днес за опонент младите? Една чудовищна неграмотност, те са поставени пред задачата да правят модернизация за N-ти път.“
Стефан Иванов заяви, че архивът е уникален с идеи, почерци, поетики. Предложи да се направи електронен архив на целия вестник, за да се реставрира тази крепост на българската литература – от първия до последния брой.
Обявиха наградите на конкурса „Белоцветните вишни“
Има и поощрителни отличия: Гюлшен Караманлиева – Плевен, Любомира Петрова от Пазарджик, Мария Панайотова – София, Елина Ангелова от Калифорния и Динко Динков от Бургас.
На 21 април, когато е празникът на поезията в града, ще бъдат раздадени и 12 грамоти, сред които има и поети от чужбина: Рената Пенчова и Филип Димкоски от БРЮМ и Олга Михайловна от Самара, Российская федерация.
Всички награди са дело на бизнесмена Димитър Никленов и жена му Палмира. Ще бъдат раздадени отличия на едноименното на съпругата му издателсво, на Общинската библиотека „Искра“, на ЛХМ „Чудомир“, на СНЦ „Вишнев цвят“, на личния му вестник за тийнейджъри „Teen’s Paper“, а празниците ще завършат с издаден алманах „Белоцветните вишни 2016г.“, събрал стиховете на участвалите в конкурса.
Деветите празници на цъфналите вишни ще се проведат от 20 до 23 април с изложби на фотографии и изобразително изкуство, срещи с украинската поетеса и художничка Анна Багряна, с поетесата – Сафета Осмичич от Хеерлен, Холандия, и поета Димитър Христов.
