– Г-н Чуков, какво ново видяхте като експерт при посещението си в бежански лагер в Гърция с делегацията на МО? 
– В бежанския лагер за около 2000 човека, на 50-ина км от Атина, огромното множество бяха афганистанци. Но хора, които биха попаднали под бежански, хуманитарен статут, практически не се виждаха. Домакините от МО на Гърция ни казаха, че едва 10-15 души са сирийци, а иракчани – около 50. Но ние не ги видяхме. Афганистанците бяха просто икономически мигранти, макар да имаше и хора, които твърдяха, че са взаимодействали с контингента на НАТО в Афганистан и са заплашвани от талибаните. Вижда се промяна на етническия състав на кандидат-бежанците, които са по-скоро вече кандидат-икономически емигранти. Т.е. идват от държави, които ние в Европа считаме за сигурни.
– Какъв е опитът на Гърция по бежанския проблем?
– Гръцките ни домакини имат добра подготовка по въпроса – и министърът на отбраната, и началникът на Генералния щаб. По т.нар. горещи точки гръцкото правителство е направило много за систематизиране на средствата, покриване на европейските стандарти при създаване на жилищата, подобни на фургони, с канализация, течаща вода, осигуряване на храна. В лагера редът се поддържа от военни. Добър анализ е направен на профила на хората в лагерите. Намерени са естествените лидери, като те носят светлоотразяващи жилетки. Чрез тях се поддържа дисциплина в лагера и те съответно получават повече храна, внимание и контакти. Това е интересен психологически подход, за да може да се поддържа мир и спокойствие в една маса от хора, която няма как да се впише в съседства. В лагера има полусвободен режим, могат да го напуснат, но няма защо да го правят, защото са извън града и няма къде да отидат. И предпочитат да стоят в лагера при ясни взаимоотношения с администрацията му.
– А какво конкретно можем да вземем от гръцкия опит?
– Дано не ни се налага, защото това би означавало да приемем в страната си същото количество бежанци и емигранти. Но видяхме какво една европейска християнска държава трябва да преодолее. Интересен е погледът на гръцкия министър на отбраната за необходимостта от изграждане на ос от страни, които си взаимодействат по бежанския проблем, т.е. за регионализацията му. Аз винаги съм отстоявал този подход: Гърция, България, Румъния, но и Кипър, Израел и Египет в обща ос на сътрудничество и усилване на контактите и съвместните учения. Защото предизвикателствата са общи – и бежанците, и тероризмът. И ние като балкански държави трябва да имаме своя ракурс върху тях.
– Какво да очакваме като бежански поток през лятото?
– Има доверие между българската и гръцката страна. Няма да се строят бежански лагери в близост до границата ни, които да са предизвикателство за нас. Като става дума не само за двустранните ни отношения, а за регионален поглед върху бежанския проблем, свързан с риска от тероризъм и религиозен фундаментализъм, свързан с някои от бежанците.
– Как се променя картата на „Ислямска държава“?
– Не просто спря експанзията й, а има и промяна, свързана със свиването на територията й в Сирия и Ирак. През лятото на м.г. територията й беше около 200 000 кв.км, а в началото на т.г. е 70 000, т.е. две трети бяха загубени. След превземането на Палмира тя е вече около 30 000 кв. км. В Сирия „Ислямска държава“ е на път изцяло да загуби своята територия. Тя попадна в клещите от север и запад на кюрдите, финансирани, въоръжени и обучени от международната коалиция, а от юг – на сирийската армия, подпомогната от въздушния чадър на Русия, но и на шиитски милиции, ирански военнослужещи и „Хизбулла“. Боевете са за отделни селища, за останалото им в провинция Халеп. „Ислямска държава“ се задържа в северните й части-Алепо и в провинциите Рака и Дейрезор. В Алепо е зоната, която Турция има претенции да се превърне в зона за сигурност. Очевидно има договорка между Анкара и Вашингтон, защото се забелязва форсиране на действията на бунтовниците (протурските и просаудитски милиции) и силен турски артилерийски чадър, за да се спрат кюрдите. Става въпрос за стратегическата отсечка от 45 км. Ако я овладеят кюрдите, ще свържат два кантона и цялата граница с Турция ще е под контрола им. Но подкрепата на САЩ за кюрдите е най-вече за биещите се на южния фронт за овладяване на т.нар. столица на „Ислямска държава“- град Рака. А битката за Халеп се възстановява и се забеляват приготовления да бъде възстановен контролът му от страна на правителството.
– А всичко това свива ли и финансовите ресурси на организацията?
– Да, със свиването на териториите, се свиват и ресурсите на ислямистите. От края на м.г.основното перо в бюджета на „Ислямска държава“ вече не е нефтът, а данъците. Ислямистите налагат данъци практически върху всичко – търговията, транзакциите, заплатите. В края на м. г. доходите от данъци са били около 600 млн. долара, а от нефт – 500 млн. Рекетът и отвличанията са също добър „бизнес“. Това е цяла индустрия за пари. Вижда се, че ислямистите са готови да дадат Рака. Преди 2 месеца лидерът им Багдади е издал заповед всички иракчани на територията на Сирия да се приберат по домовете си, както и чуждестранните бойци. По тази причина виждаме серия от атентати и опити за атентати в Европа, опитите за превземането на тунизийския град Бен Гарден. Изпратени са камикадзета, които определят целите си за бъдещи атентати в Москва или Петербург. Пред очите ни се разпарчетосва „Ислямска държава“ в Сирия.
– Това обрича ли Либия като новата обетована земя за ислямистите?
– Либия е втори тил на терористите. Най-големият им бастион е град Сирт, родният град на Кадафи. Там бойците са до 7000, като най-големият контингент са тунизийците. Те са резервен плацдарм, както навремето Ал Кайда, прогонени от Афганистан, отидоха в Йемен, в Африка. След прогонването им от Сирия, вероятно и „Ислямска държава“ ще разположи своите метастази по други места. Обстановката в Либия благоприятства за създаването на подобен вид раково образувание. Но страната не е гъсто населена като Сирия, и повечето от бойците не са либийци, а чужденци – тунизийци, суданци и не са добре приети от местните граждани. „Ислямска държава“ е в състояние да контролира стария контрабанден канал от времето на Кадафи на бежанци от Африка през Либия към Италия. Френският министър на отбраната потвърди информацията за наличието на 800 000 бежанци от африканския континент, готови да преминат през Либия към Европа, след затварянето на Балканския път. Така че скоро Либия ще се превърне в алтернативен бежански маршрут.
– Променя ли се профилът на терористите?
– Европа сгреши, допускайки на територията си стотици хиляди непроверени лица, които формират гетата. Нека тръгнем от обратния ред на това, което се случи в Белгия. Там има 500 джихадисти. Повече от 50% от тях произлизат от известния вече квартал „Моленбек“ в Брюксел, както например тунизийските джихадисти, които сега се връщат вкъщи, са от Бен Гарден. „Моленбек“ се оказа гето, в което само 2% са местни белгийски жители, а останалите са мароканци, алжирци, тунизийци второ, трето и дори четвърто поколение. Те са се превърнали в бастион на радикалния ислям, като изтласкват местните жители. Това е генератор на радикализъм, салафизъм и на трафик на хора, наркотици и оръжие. Там е криминалитетът на белгийската столица. Логично част от тях препасват коланите и се бият за „Ислямска държава“. Т.е.профилът на терористите в Европа не е непознат – това са жителите на гетата в големите европейски градове. Затова и безконтролното допускане на хиляди хора с потока от бежанци, които и да не са терористи, пак е потенциална заплаха. В лагер за бежанци до Брюксел, например, такива хора не приемат режима на пребиваване там – закуска в 7, обяд в 13.00 и вечеря в 17.00 ч. В дневния ред на живелия в друг климат арабин всичко е „изтеглено“ назад, като вечерята е в 22-23.00 ч. Дори този факт капсулира тези хора. Значителна част от идващите в Европа бежанци дори не знаят правилен, литературен арабски, не знаят собствения си език. Нямат и мотивировката, и интелектуалните възможности да учат езика на държавата, в която са дошли. Това ги обрича като вечни жители на гетото, което след като „ферментира“ и се появи един радикален духовник, са готови да станат членове на „Ислямска държава“…
