Как носталгията на по-възрастните поколения може да се превърне в своеобразен бизнес, който оставя следи при преработването и дистанцирането от променящите се ценности във времето. Не е рядка картина да видиш как хора идват за снимка от любопитство, други – с опознавателна цел, семейства, които обясняват на децата си кои са тези фигури. „Направихме Тодор Живков, защото в музея във Варна показваме гама от предмети в бита на българина по времето на соца. Продължихме с Брежнев,като стар другар на Тато. Ставахме все по-добри и благодарение на моя скулптор Борис Борисов правим фигурите си почти живи”, разказва собственикът на музея. „Изработката на една фигура отнема не по-малко от 3 месеца”, обясни той. 
Разговоряте ли с посетителите, ще се чуят диапазон от полярни мнения. Едни възразяват: „Българска му работа да взимате 3 пъти пари на хората. Приятели, не си губете времето…” Други пък са на обратното мнение като Хриси Бонева: „Очарована съм. Личи си, че музеят е създаден с желание и хъс, професионално…”
Този български еквивалент на световно известния лондонски музей '„Мадам Тюсо'” ще продължи да се развива на постоянното си място във Варна, на по-голяма площ, с повече експонати, включително и експозиция на ретро автомобили. Сценичен екип се грижи специално за облеклото на фигурите. От 10.00 часа до 22 ч. столичани и гости на София могат да се снимат до тях срещу заплащане. Фактите говорят ясно: колкото и да не им се иска на някои, носталгията по отминалите времена продължава да живее в душите и сърцата на немалко българи.
