На второ място има и военни действия, военни операции на военни групи с неопределена идентичност, както беше със „зелените човечета“ в Крим, за които казваха: „Ама те не са руски войници“.
Въвеждането на така наречените „групи за подкрепа“ по време на демонстрации. Аз живея в Харков. По време на демонстрациите срещу Майдана се появиха доста туристи от Русия (а ние сме на 52 километра от границата). Идваха, закичени с Георгиевски лентички, със знамена и лозунги „За Русия“, „За отделяне“. А по говора ми става ясно, че това са руснаци. Дори, за да се убедя, си направих експеримент и попитах: „Къде се намира аптека № 1?“. А тя е през улицата. Естествено не можаха да ми отговорят, защото не са от Харков. Това ставаше по определен сценарий всяка събота и неделя, като минеха демонстрациите и те си заминаваха.
Същото беше и на Майдана в Киев. Там изпращаха така наречените „анти-майдановци“ срещу заплащане. Аз познавам лично хора (предимно пенсионери и студенти), които срещу определено възнаграждение казваха: „Какво лошо, ще ми дадат 500 гривни, ще ме закарат, ще ме нахранят, ще помахам малко със знаме и край“. Без да се замислят, че това има определено психологическо значение.
Друг аспект на хибридната война е подмяна на понятията, отвличане на вниманието. Когато движението на Майдана де факто застраши руското присъствие в Украйна, олигархичната система, която е свързана с руската (основните, големите заводи в Украйна са вече руски), изведнъж се появиха стереотипи, брендове от типа „бандеровци-сепаратисти“. Аз съм израснал в Съветския съюз, мен винаги са ме плашили с „бандеровците“, това се правеше непрекъснато. Това се отнасяше за Западна Украйна и внушението беше, че ако отидеш там, едва ли не няма да се върнеш…Аз съм ходил там много пъти и преди – през 73-а и сега – посрещат ме радушно, никой не ме пита защо говоря руски, а не украински, толерантно. Всички тези внушения са изкуствено създадени.
Това беше намерението на Путин и пропагандата – да сблъскат Източна и Западна Украйна, те искаха да сблъскат украинския народ, който живее от двете страни на Днепър.
Друг аспект на хибридната война е провеждането на терористични актове не на самата граница, а вътре в тила. Харков е на сто километра от бойните действия в Донбас. В близост до моя дом беше взривена бомба, защото до нас се намира военно поделение. Ние се чувствахме реално заплашени, защото не знаехме дали утре няма да започнат да падат бомби и снаряди. Друг пример – в маршрутното такси изведнъж се взривява бомба. Или такъв случай – пътувам с влак, отивайки при мой приятел, на следващия ден релсите са взривени…
Наличието на така наречените „партизански отряди“ е също проявление на хибридната война. Те се финансират от Русия с цел постоянно да държат в напрежение местното население, да всяват страх, който да демотивира хората да водят нормален живот, да предизвикат мигрантски потоци.
Всичко това, цялата съвкупност, плюс слухове, публикуване на фалшиви документи. Фалшиви репортажи, интервюта. Това е цял арсенал на разположение на хибридната война.
Един ден преди референдума в Крим ме питаха: Какво ще стане? И аз казах: Нищо особено. Ще бъде „за“, защото руските войски са вече там. Но никой не предполагаше, че след два дни ще бъде подписан акт за присъединяването на Крим към Русия. Това означава, че всичко е било подготвено предварително, години преди това.
И аз дори ще ви кажа годината – през 2008 година, след войната с Грузия, на някакъв европейски форум по сигурността Путин каза в прав текст: Ако Украйна иска да влезе в НАТО, ще влезе без Крим!
Тоест, това не е измислено по време на референдума. А референдумът също е от арсенала на хибридната война. Погледнете присъединяването на Судетите към Германия-въвеждат войски, обявяват референдум, всички са „за“… Аншлусът на Австрия – същият модел. Присъединяването на западните области на Украйна, Грузия, Прибалтика и Бесарабия по време на Сталин… Нищо ново!
Проф. Михаил Станчев е роден в семейството на бесарабски българи. Той е завеждащ-катедра по нова и най-нова история в историческия факултет на Харковския национален университет „В.Н. Каразин“. Текстът е част от интервю на Анелия Димитрова за агенция „Фактор“.
