Престъплението да ловиш престъпници
Дали са „свински опашчици“, или пък „миши опашки“ едни найлонови въженца, чия карикатура била свалена, чия качена, коя телевизия какво излъчила, кой какво казал за прословутите „опашки“, как ги наричали в Бургаско, от където е прословутият вече Перата, успял под ударите на прокуратурата да опита „благините“ на ареста – такива спорове от миналата седмица затъмниха и заглушиха простичката юридическа страна на случващото се по южната ни граница.
След като едни момчета с твърде рейнджърски вид сами се снимаха със задържани незаконни мигранти и пуснаха клипчетата из мрежите, реакциите се развихриха многополюсно. Така „медалът“ с незаконно преминаващите нашата държавна граница, за което ние специално алармираме вече три години, започна да добива странни изражения. Като онзи спортен медал, поръчан от община Казанлък за общинското първенство по волейбол, на чиято лицева страна всичко е правилно и красиво, но на обратната направо крещи досадна грешка – „първо мЕсто“, вместо „място”.
Какво се получава сега на практика? Едни яки момчета, на които веднага беше „извадено“ криминалното минало, въпреки че никъде в юриспруденцията няма термин „криминално проявен“, се оказаха доста сериозни престъпници по чл. 142 от Наказателния кодекс. Те
противозаконно лишили от свобода
трима граждани на Афганистан. Дали тримата, вързани със спорните „опашчици“, са точно от Афганистан, никой не може да каже със сигурност, защото и те, както много свои „събратя“, имат в себе си супермодерни телефони, пари, но никога – лични документи. Отдавна новопристигащите,са сменили тактиката. Както разказват местните хора край Звездец – търсят храна, вода и…„такси за София“. Което значи, че са платежоспособни.
Разковничето на проблема с „отряда“ на Перата се оказа това, че цивилни са иззели функциите на граничарите. Законово това не е регламентирано и у нас юридическо понятие „граждански арест“ няма. Няма и законово задължение да се съдейства непременно на полицията. Но пък има нравствено – да се помага на законността. Като в хипотезата, ако на улицата някой е вдигнал нож да заколи някого и спрете ръката му, отнемете ножа и го държите до идването на полицията. Такъв е и реален случай, който предаваме със
суровия език на прокуратурата
„Софийската градска прокуратура внесе в Софийския градски съд обвинителен акт срещу Н. Николов (79 г.) за предумишлено убийство.
Обвиняемият имал спор с убития за имот и взел решение да го ликвидира физически с личното си оръжие. Отишъл на работното място на пострадалия – офис на ул. „Александър Жендов“ в София. Качил се в офиса и извадил пистолет. Произвел два изстрела в гръдния кош на жертвата, като му причинил две огнестрелни рани. Чули изстрелите, в стаята влезли двама свидетели. Един от тях се навел да помогне на простреляния, а другият хванал китката на нападателя и успял да изтръгне оръжието от ръката му. Малко след това простреляният мъж починал от раните си.“
В този случай имаме реален пример на
„граждански арест“
Дали това, което правят някои яки момчета по границата, не е същото? Те също викат граничните полицаи и им предават задържаните. В последния нашумял скандал наистина има донейде изземане на държавни функции, защото, след като са ги вързали, ги отпращат директно обратно в Турция. Но така или иначе, са предотвратили престъплението по чл. 279 от НК, визиращо незаконното преминаване на държавната граница. И се получава странният парадокс, че ловейки извършители на престъпления, сами се превръщат в престъпници. Макар че чак такова драматично „противозаконно лишаване от свобода“ ли са извършили? Лишаване от коя свобода? Да се върви през половината свят без спазване на никакви граници и закони?
Незаконно преминаване на границата
Чл. 279. (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.
(3) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(5) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се полз ва от правото на убежище съгласно с Конституцията.
В случаите на нашата южна граница позоваването на ал. 5 е твърде спорно. Статут на бежанец получава човек, доказал с документи, че идва от територия, където са застрашени животът и здравето му. Това става само на съпределна територия, в случая – на турска, ако влезлите са от Сирия. Едва ли може да бъде приложена и спрямо представящите се за идващи от Афганистан, защото те трябва да потърсят и докажат нужда от убежище също на съпределна територия, каквато българската не е.
Противозаконно лишаване от свобода
Чл. 142. (Нов – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:
1. деецът е бил въоръжен;
2. деянието е извършено от две или повече лица;
3. (изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 г.;
4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;
5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;
6. (нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;
7. (нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;
8. (нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.
По този член от НК засега са обвиняеми „рейнджърите“ край Звездец. Още в ал. 1 е спорно отвличането, защото имаме по-скоро залавяне. В състава на ал. 2 има утежняващи обстоятелства, ако деецът е бил въоръжен. Сега остава да се уточни какво точно са имали в себе си обвиняемите и дали то влиза съставомерно в понятието „въоръжен“. Безспорно е, че „деянието е извършено от две и повече лица“, но едва ли може да се „закове“, че „отвлечените се ползват с международна защита“, защото статутът им продължава да е спорен – клони повече към нелегални мигранти, отколкото към бежанци. Т. 7 също крие доста уловки. Засега прокуратурата поддържа „користната цел“ – ограбване на задържаните, но пък втората част е категорично противоречива – дали заповедите за връщане в Турция съставят престъплението – извеждане извън границите на страната? Все още групата не е охарактеризирана като „организирана престъпна“, затова т. 8 остава спорна.
Безпристрастно
Хуманно, но законно
На всички по света е ясно, че проблемът с незаконните мигранти е изключително сериозно явление, нещо като ново велико преселение на народите.
Първоначално наричани бежанци, те не приемат спасение от бомбите и сраженията наблизо до родината си в очакване след ликвидиране на конфликтите да се завърнат. В потоците могат да се видят много елементи на масово организарана дейност по придвижване, информиране, заплащане на нелегални „каналджии“. Статутът на голяма част от тях като бежанци е твърде спорен. Принципът е при наистина застрашеност, тези хора да се явяват на граничните пунктове с редовни документи, въз основа на които да поискат първо временен статут. Преминаването през десетки граници на хиляди хора без документи крие рискове и от насищане на Европа с прикрити терористи. Нека не звучим нехуманно, но дори в най-голямото бедствие трябва да се спазва елементарна законност. Необяснима е пасивността на съдебната ни система, която при нарушаване на чл. 279 от НК не предприема наказателни мерки нито срещу нарушителите на държавната граница, нито срещу отговорните за това чрез бездействие български служители. Масовите мигрантски вълни може да са съвсем ново явление в световен мащаб, но то не отменя действащото у нас законодателство. Прилагането му ще има респектиращ ефект. Както за незаконно преминаващите държавната ни граница, така и за самодейните отряди за „граждански арести“. Така и такива като Перата няма да бъдат героизирани. А граничните полицаи и военнослужещите, които също вече са на браздата, ще виждат реалния ефект от работата си. Време е за законност!
