Толкова близко и толкова интересно. Може би повечето от вас, уважаеми читатели, многократно са минавали по шосето между Димитровград и Пирот по пътя си към някоя лъскава европейска дестинация. Но в източните сръбски покрайнини (или може би българските западни) определено има какво да се види, да се преживее в една емоционална неделна разходка, например. В последно време, особено за столичани, стана модерно да поемат на запад през уикенда. Дузина фирми предлагат повече от достъпни екскурзии, а целта най-вече е евтин пазар на качествена храна. Все още в Сърбия хората държат да имат на трапезата си вкусотии, създадени по полето или в селските дворове. Млечни продукти от истинско мляко и месо от хранени с треви животни.
По-добре е да тръгнете с автомобил. Ако не сте обменили левове в динари, не се притеснявайте. По тези места левът е на огромна почит. Друг е въпросът, че е по-добре да го обмените в София, тъй като не се знае в Сърбия какъв курс ще ви предложат. Реално към момента 60 динара се обменят за лев. Може да направите размяната и в Димитровград. По главната царибродска улица има няколко „менячници“ с добри курсове. Тук ако имате познат, може да си купите прекрасно пушено свинско филе. Върви по 13 лева килограма и няма нищо общо с пластмасовите и гелосани месоподобни „деликатеси“, които ни пробутват по софийските магазини. Казват, че в източна Сърбия къща без казан за ракия и помещение за опушване на месо няма. А като казах ракия – от огнената вода се предлага на доста места. Според мнозина обаче сърбите правят слаба ракия, често наричана „шльокавица“ от нашенците. Пък и в повечето случаи тя е от джанки. Все пак има хора, които си взимат и ракия. Казват, че поне е истинска.
Иначе масово нашенци ходят на пазар в Пирот в събота. Тогава е пълна лудница, пък и е местният пазарен ден. По 100 динара може да си купите връзка от пет стръка лук, репи или марули. Сиренето и кашкавалът наистина си ги бива и са с по два до четири лева по-евтини, отколкото у нас. Има и местни млечни специалитети, които също си заслужава да сложите в кошницата. Трябва обаче бързо да смятате и да умеете да се пазарите, защото ако не внимавате, може да се сдобиете с буркан домашна лютеница („Айвар“) за 8 лева. За тези пари пък си заслужава да вземете голям буркан домашен шипков мармалад.
Има и качествено месо, ала и за него ще трябва да се пазарите. В разумните граници, разбира се. Няма как да си тръгнете от пазара в Пирот без самун домашен хляб. 80 динара и получавате пита, която четиричленно семейство ще яде в три поредни дни. А хлябът е със сигурност като бабиния.
При положение че отделете неделята за разходка до сръбско, на пазара е по-спокойно. И въпреки това ще напълните торбите.
След това е добре да се поразходите. Между Пирот и Димитровград е отбивката за Поганово. Недалеч от това селце се намира манастир с шествековна история – Погановския. Красивото ждрело на Ерма прави преживяването страхотно. Пътят е тесен и много напомня за Буйновото ждрело в Родопите. Манастирът е малък, недалеч от него има добра кръчма и задължителните сергии на погановските баби. И пак – местни и млечни специалитети. Пазарът продължава.
Препоръчвам ви да продължите по криволичещия друм още шест километра, за да стигнете до бившия югославски курорт Звонячка баня. По Титово време тук е бил построен голям хотел и няколко басейна, в чиято минерална вода са се плацикали белградските бохеми. Сега са останали само руините от хотела, навяващи тъжни курортни спомени на местните. През лятото работят два басейна. В Звонячка баня можете да наемете стая в къща за гости срещу десетина лева на вечер. Условията обаче са по-скоро спартански.
На връщане задължително се отбийте в Суковския манастир. Това е старобългарска света обител, за която първите данни датират от 1019 година. Добре поддържан, с внушителна черква, която в момента се реставрира. На входа ще ви посрещне отлично говорещ български монах, който след кратък разказ ще ви прикани да си купите от магазина отгледани от двадесетте монаси хранителни продукти. Всъщност и тук, както навсякъде по полетата след Калотина, няма необработена плодородна земя. Видя ми се и далеч по-чисто коритото на Ерма. С ограничени количества пластмасови бутилки и найлон. Пък и казват, че в сръбско не се краде. Затова и в селата има много живот.
На връщане задължително спрете да похапнете. Месо и топъл хляб. В моя случай срещу 30 лева четири човека хапнахме до насита. „Мешано месо“ с по една бира и салата. Наистина вкусно.
Разходката си заслужава и без пазар. Дори само да запалите свещичка за здраве и се насладите на речните красоти. Струва си.
