Новата книга на Румен Денев – „Математическа поема“ (2016) напомня традицията на Кирил Мерджански, а донякъде и Кавафис – обръщане към историята, от която трябва да се извлекат архитиповете-състояния, но и случвания, жалони в историята. Изящно оформеното томче (худ. Иван Гайдаров) съдържа едноименната поема и 26 стихотворения. Ако Мерджански посяга към автентичния Рим, Кавафис – към гръко-римската култура, то при Денев разплитането на духовното, етническото, философското и теологическото напластяване в традициите на Византийската империя е привлекателно. Не само защото България е дериват, разновидност на това огромно поле от културни, етически, езикови и религиозни смесвания – той открива, че те са в корените на съвременни проблеми – глобализацията и в търсенето на нова индивидуална идентичност. Диалозите на лирическия герой – Николай Кузански, (историческа личност) мислител, оратор, държавен служител, теолог, но и носител на позитивни научни знания провокират различен поглед чрез съпоставката отпреди 6 века. Тя дава широк хоризонт възможности да се излезе извън рутинното и обичайното, с които е прикована сегашността ни – срез в разгъването на историята. Фокусът е многостранна индивидуалност – в сблъсъка между теологично, позитивно знание и екзистенциалното усещане за непреходна цикличност на човешките взаимодействия.
Авторът прави опит да надникне отвъд чертата на видимото, което дори наречено Бог, по-скоро отграничава Относителното непознато до непознаваемия Абсолют. Интересна е осмозата на миграциите „тогава“ и проекцията им „сега“. Вселенското театрално представление преоблича човеците: „в преднамереност,/ … в наречие,/ … в народност/ и в шарена носия от народни навици…/ Но голият човек е невъзможен,/ човекът без народ е лесна плячка/ за зъбите и предразсъдъците на другите народи…/…/ да бъдеш облечен е човешко отличие./ Пред хората бъди облечен/ с език и народност/ за самозащита,/ но пред Бога/ бъди съблечен от надменна преднамереност…“ За да стигне авторът до извода, че Византия си е отишла и „Човекът мисли с цялото си тяло/ и всяко положение на тялото е изречение…“ Той, човекът е отражение на много огледала: чуждите очи, предметите, неща и същества – докато си зададе гатанката дали мисълта е вещ/ или вещта е мисъл?/…Кой така помисли?- / си каза отражението в огледалото…
Разлистете тази стихосбирка, издание на Литературен кръг „Смисъл“, ще ви провокира към много размисли.
