Или когато имотните ни мъже са дарявали за култура и просвета
Може и да не забележим портрета на Петър Керемедчиев в една „много френска“ изложба в Националната галерия. И да не направим връзката с темата на експозицията, подредила творби на 93-ма български художници, учили и специализирали с държавна стипендия в Школата за изящни изкуства в Париж (1881-1944 г.). 
Но точно просветеният търновски търговец завещава на държавата в началото на 90-те г. на ХIХ в. 500 000 златни лева. Така се създава Фoнд зa нapoднo oбpaзoвaниe „Пeтъp Кepeмeдчиeв“. Много българи се изучават на Запад и се връщат в България с негови стипендии. Показаните художожници – също.
Някои получават образованието си в Париж, други специализират. И пренасят у нас френското влияние. Пръв сред тях е Иван Димитров от Трявна. Следват Цено Тодоров, „нашият Огюст Роден“ Андрей Николов, Никола Танев, най-последователният български импресионист, стъпвал в ателието на Клон Моне в Живерни. Специализират в школата още Димо Сотиров и Владимир Димитров, Борис Митов, Димитър Гюдженов, доайенът на печатната ни графика Петър Морозов и други завършили вече чуждестранни академии или Държавното ни рисувално училище. Изложбата представя произведения, собственост на галерията, откупувани на времето още при първото им излагане. Представени са и двамата най-тясно свързани с Франция художници от България, близки приятели, различни като стил, участвали в художествена революция от първата половина на ХX в. – Жул Паскин и Жорж Папазов.
Сбъднатата ми мечта беше да събера двете „Златарски улици“ на Стефан Иванов една до друга, казва кураторът на изложбата Доротея Соколова. Тук няма картини от постоянната експозиция. И дори „Морската градина“ на Цено Тодоров, която е „много френска“ и е във Варна, стои върху каталога и поканата за изложбата.
На Никола Танев е отделена малка зала, той е с най-продължителен престой във Франция. Френското у него е най-силно. Усеща се и в начина му на мислене, на живеене – артистична личност във всяко отношение, разказва Доротея Соколова. Марио Жеков пък е имал съдба като за филм. По време на войната е пленен, френски офицер забелязва таланта му и му помага да следва във Франция. Всички са с интересни съдби. Ганушев сади брезова горичка в двора си, за да могат студентите му да рисуват голо тяло на открито, но без външен поглед…
Париж не оказва хегемония върху стила и индивидуалностите. Да бъдеш себе си, това е френското влияние върху нашите художници – казва Соколова.
