– Ген. Петров, Вие не сте от генералите, които мълчат за проблемите на ведомството си. За какво Ви чуха и какви проблеми на ВМА „отметнахте“?
– Много неща отметнахме. Получавам много добра чуваемост в нивата над мен. И не мога да се оплача от министрите на отбраната, на здравеопазването, на финансите и най-вече – от вниманието на премиера. От началото на м.г. тръгнахме да правим много неща. Но когато човек иска да получи подкрепа, трябва да я заслужи с резултати. А ние постигнахме резултати и благодарение на тях и подкрепата на нивата, които изброих, променихме закона за отбраната, закона за лечебните заведения в неща, които по един или друг начин спъват работата на академията. В Закона за отбраната и ВС имаме предложения, приети добре и от комисията по отбрана, и от самия военен министър. Едно от тях беше за правото на военните лекари да работят допълнително в извънработно време. Когато това е регламентирано и се прави по правилата, в това няма нищо лошо. С втората промяна настояваме след задгранична мисия наши медици да могат да заминават отново след 6 месеца. Сега срокът е по-дълъг и изпитваме затруднения, когато сформираме такива екипи. Има проблем и със специализациите на военните лекари и на работещите във ВМА. Търсим съдействието на здравния министър, а имаме подкрепата на министър Ненчев. Ще ви кажа, че и сега аз бих искал да специализирам още, например близката до професията ми на анестезиолог – токсикология, но за да взема тази специалност, едва ли не трябва да напусна работа, т.е. не мога, работейки да специализирам. На това се натъкват много мои колеги в хода на работата. А иначе с промяна в закона за лечебните заведения и нашата поликлиника ще отчита дейност към НЗОК за първи път тази година. Също за първи път ще получим пари за спешни пациенти. През м.г. за пръв път ВМА си взе парите от НОИ за лечение на пациенти по тази линия.
– Т.е., не можете да се оплачете от липса на съдействие „отгоре“?
– Да, когато сме имали проблеми, съм ги поставял и винаги съм спазвал йерархията. Това си ми е почти „вродено“ след дълга работа в системата на отбраната. Но не ми е в стила да го правя публично и шумно, макар и аз да съм изпадал в тежки ситуации и да съм казвал не много лицеприятни думи. Но съм ги казвал директно, внимателно и където трябва, а не през медиите. Това ми е и задължение.
– А достатъчни ли са военните лекари и как да се запази балансът с цивилните медици във ВМА?
– Отговорът на въпроса е: не, военните лекари не са достатъчни. Голяма част от тях продължават да си работят тук след пенсиониране, но вече не са военни. Определено имаме проблем с привличане на млади военни лекари. Още през средата на м.г. заместникът ми по учебната и научно-преподавателска дейност доц. Румен Попов предприе стъпки и с екип от колеги агитираха в Медицинския университет млади лекари да станат военни, но те нямат интерес по сега действащия все още закон за отбраната. От една страна, те нямат право да работят извън редовата си дейност, а от друга – системата тотално разполага с тях. И условията да не могат да заработват допълнително доходи никак не привлича медиците. И ще ви дам един пример. Като национален консултант по анестезиология аз правя график на дежурствата на десетината републикански консултанти, най-добрите специалисти в специалността у нас, така че всяка седмица един от тях да е на разположение при тежки случаи в лечебните заведения в страната. И когато възникне такъв случай, централната републиканска Бърза помощ се свързва с дежурния републикански консултант и го изпраща на място в страната. Т.е. през МЗ тези консултанти имат договор с републиканската Бърза помощ, като те са определени от самия министър. Договорът обаче, подписан с тях за лечебна дейност, е в нарушение на закона за отбраната… За тази клинична дейност се заплащаха 26 лв. на месец, но чашата съвсем преля, когато един финансов министър нареди до 15-о число на месеца да се подават данъчни декларации върху тях. Ето такива административни неразбории пречат на реалната работа. В този смисъл проблемът с военните лекари е голям, защото имат задължения по ЗОВС. А когато в екипа нямаш военни хора, нямаш и ресурс, на който да разчиташ. Цивилният работи на основа на длъжностна характеристика и може да откаже да бъде мобилизиран по задача. А военният е длъжен да изпълни всяка задача. Е, ако няма военни медици, кой ще изпълнява определени задачи. Сега има двама специализанти, които са решили да станат военни лекари. Проблемът пред тях обаче е, че ако приемат пагоните, ще загубят правото си да специализират… Кажете, как да наречем тази ситуация? Сега те очакват или промяна в закона, или ще се откажат да стават офицери. Или ще станат след 4 г., когато частните болници ще им предложат високо заплащане. И кръгът се затваря, и се налага аз все „да крада“ колеги…
– Т.е. разчитате на бърза промяна в законодателството?
– Аз съм направил необходимото. Истината е, че военни лекари трябва „да си произведем“ сами. Тази година стартира колеж. Говорили сме вече за това, че ще направим подбор на млади хора, които ще минат 3 месеца през Военния университет във Велико Търново, а след това ще ги обучим 6 месеца във ВМА. Ще им се дадат пагони, ще сключат договор с МО и ще отидат като медицински лица по частите. И аз съм бил военен стипендиант, работих 3 г. в поделение. Като завърших, имах второ разпределение в Бургас. А сега сме я докарали дотам да има части без лекари, а това не е нормално. Всъщност се мъчим да възстановим бившите санитарни инструктори. Но са ни необходими и медицински сестри с пагони, и военни лекари.
– Как виждате пътя на ВМА в рамките на Вашия мандат?
– Дотук, според мен, развитието на Академията е доста добро. Стабилизирахме се и изчистихме голяма част от дълговете. Сега предвиждаме известно технологично обновление. Отворихме възможността за избор на екипи и така търсените ни добри специалисти да получат повече пари. Работим много активно по проекти и се готвим по няколко линии да участваме в тях. Надяваме се и оттам да дойдат финансови средства, за да обновим апаратурата и сградата.
– А не е ли редно, ако над 89% от пациентите на ВМА са цивилни, за модернизацията да ви даде рамо и здравното министерство?
– Министерството на здравеопазването няма никакво отношение към модернизацията на нашата болница. И в този смисъл многократно сме разговаряли с министър Москов, с когото имам добра комуникация. Но няма законов механизъм, по който МЗ да ни даде апаратура. И заради това се получава така, че има болници, където закупена такава апаратура „спи“, защото няма кой да работи с нея. А при нас специалистите имат нужда от модерна апаратура, но я нямаме. Нашето финансиране е през линията на НЗОК. Но оттам се финансира лечението на пациентите, не можем да калкулираме натрупвания и да закупуваме апаратура. Другият вариант е споменатото финансиране през проекти, а третият-целево финансиране, ако покажем добър резултат и министърът на финансите реши да финансира закупуване на един скенер или магнитен резонанс. Знаете ли, че нашият резонанс е първият, внесен в България преди 30-ина години, а днес е най-старият… Мечтата ни е да обучим кадри, да създадем военни лекари и сестри с пагони и да обновим технологично болницата. Това е и пътят, по който ще вървим.
– На занятие на Военномедицинския отряд за бързо реагиране казахте, че той е голям коз за ВМА. Какво имате предвид?
-В страната няма друга такава структура, която да може да окаже този обем дейност в това качество и срокове, в които го прави отрядът.
-Може ли тогава за дейността му да се поискат средства целево?
– Може и аз съм го направил. Внесъл съм докладни и съм разговарял по нивата, където е необходимо. И очаквам резултат. А и в парламента се радваме на добра подкрепа за законовите промени, които засягат работата на ВМА и бъдещето на военната ни медицина. Добре приети сме навсякъде. Защото Академията върши работа за всички. Ние не сме на една или друга партия. Всички са доволни от дейността ни и получаваме разбиране от всички страни. Затова имаме приятели във всички партии и пациентите ни са от всички партии.
– Ако перифразираме, човек и добре да живее, някой ден става пациент?
– Е, да не забравяме, и докторът – също.
