„Островът на блажените“ е емблема на българската интелектуална идентичност
Вчера в цялата страна със сбирки, рецитали и дискусии беше отбелязан един забележителен за българската литература и култура юбилей – 150 години от рождението на големия български поет Пенчо Славейков. Той е един от най-големите творци на следосвобожденската ни литература, централна фигура в литературния кръг „Мисъл“, бивш директор на Народната библиотека и Народния театър. Предложен е за Нобелова награда за литература за поемата си „Кървава песен“ от неговия шведски преводач.
На площад „Славейков“ в столицата пред скулптурата на бащата и сина, дело на Георги Чапкънов, се състоя тържествено възпоминание, организирано от Института за литература към БАН, Сдружението на българските писатели и Литературно-историческата школа „Д-р Кръстев“ към Нов български университет. Слово за живота и литературното дело на Пенчо Славейков държа проф. Михаил Неделчев. Рецитал от стихотворения от и посветени на поета произнесоха актьор, ученик и поети. В публиката освен видни писатели и литературни критици имаше много ученици от френската езикова гимназия и граждани. Тържествената церемония по-късно продължи на мястото под прочутия дъб (близо до 107. училище в Лозенец) – второто знаково място за паметта на Славейков, който много е обичал да излиза в София, сядал е под дъба и е оставал в размисъл. Там също бяха четени стихове и слова за паметта на поета.
Ето какво каза вчера на тържеството доц. Елка Трайкова, директор на института за литература към БАН, на празненството на пл. „Славейков“:
Личност, която
е нашият прозорец към модерността
Днес е ден на паметта. Памет, която чрез словото трябва да ни припомни на това знаково място, че преди 150 години се е родил Пенчо Славейков. Творецът, чийто жизнен, творчески път и посмъртно битие обвързват словото и паметта.За 150 години времето е заличило безброй екзистенциални следи, текстове и имена. Но творчеството на Славейков, амбициозно замислено като проект за идентичността на българската култура, е едновременно памет за минало и залог за бъдеще.То е духовно пространство отвъд преходността на времето. То поражда нови символни знаци и послания, провокира игра на образи, фикции и мистификации. Творчеството на Пенчо Славейков подбужда въображението и познанието, събира различните роли на твореца, за да създаде съвършеното утопично място на духа. То създава традиция и поражда модерност. Защото във и чрез творчеството, Славейков е онази цялостна – монолитна и монументална фигура, която има мисия – да опази свободата на избора и правото на преоценка на всички ценности и норми. С ницшеанска воля и творчески рушащ, но съграждащ Аз да търси „Острова на блажените“ и да бленува своя „Сън за щастие“. Това е мисията на твореца, който създава духовната история на своето време и маркира историята на идеите на българския ХХ век. Посланията на Славейков не са застинали в миналото, те са мост на времето, по който всяко поколение трябва да премине, за да няма забрава.
Първият българин, чието име е номинирано за Нобел
Пенчо Славейков е едно от емблематичните имена в българската литература. Заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев основават кръга „Мисъл“, поставил началото на модерната следосвобожденска литература. Пенчо – най-малкият син на поета, учителя, издателя и политика Петко Славейков – е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Още в детските години при инцидент получава тежки увреждания, с които ще се бори през целия си живот и работата му ще изисква невероятни усилия. Лечението му у нас и в чужбина не дава резултати и той търси спасение в творчеството, а страданието и самовглъбяването стават основни негови теми.
Следва философия в Лайпциг. Освен епическата поема „Кървава песен“, значими са и неговите стихосбирки „Сън за щастие“ и „Епически песни и антологията – литературна мистификация „На острова на блажените“. Умира на 46 години в Брунате, Италия, където по-късно е поставен негов паметник. Останките му са пренесени в България 9 години по-късно. На 18 април тази година Българската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета по случай годишнината.
Изложба за любовта и каузата на поета
Националният литературен музей и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ представят изложба, посветена на годишнината от рождението на Пенчо Славейков. Експозицията разказва за живота на поета и включва оригинални авторски и преводни книги на Пенчо Славейков, лични вещи, снимки, ръкописи, документи, кореспонденция и художествени произведения от фондовете на Националната библиотека и от къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ в София.
Експозицията ще бъде отворена за посетители до 9 май.
