Oперация „Йонатан“

Пламен Григоров е автор на десетки книги, между които: 
„До оня свят и обратно“, „Българските спецсили“,  „Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ“,, „Нибиру и психотронната война“, „Командосите от СОБТ“,  „В огледалото на неведомото“, „Алфа и Вимпел – спецназът на ФСБ“, „Подземните градове“, „Третото око“ „Командосите на Израел“, откъс от която ви представяме. Автор е и на романите „Мирис на враг“ и „Вдовицата на Бога“, на стихосбирките „Не късай мрака“, „Адвента“, „Небесен корен“, „Омагьосано пладне“, „Полудяло небе“, “Подпис в небето”, “Душа на мисълта” и „Бели клади“.
Работил е във вестниците „Българска армия“, „Експрес“, „Денят“ „Репортер 7“, „Нощен труд“ и др. Издател и главен редактор на списание „Командос“.
Член e на Съюза на българските писатели.
Израелските специални части имат славна история. В голяма степен тя е свързана и с историята на еврейските специални служби. Те винаги са играли важна роля не само в Близкия изток, но и по цял свят. От създаването на Държавата Израел (а и преди това) командосите водят непрестанни битки със своите съседи – арабите. В повечето случаи те се използват за борба с тероризма, макар че напоследък за терористи се обявяват всички, които водят борба за защита на своите национални или религиозни интереси. Можем спокойно да кажем, че еврейските специални части са едни от първите, създадени специално за борбата с тероризма и провеждането на контратерористични операции. 
Техният опит е безценен за сродните подразделения от цял свят.

Неделя, 27 юни 1976 г., е много горещ летен ден. Самолетът на авиокомпанията „Ер Франс“, рейс 139, излита от телавивското летище „Бен Гурион“ за Париж през Атина… Точно по разписание в 8,59 аеробусът вече е във въздуха, а в 11,30 часа каца на атинското летище, където слизат 38 пътници. В самолета остават 58 души, като от Атина се качват още няколко десетки, пътуващи до Париж. Сред новите пътници са четирима души от Бахрейн, пристигнали в Атина със самолет на авиокомпанията „Сингапур ерлайнз“ – млада двойка с паспорти на граждани на ФРГ и двама мъже с кувейтски паспорти. Впоследствие се оказва, че паспортите са фалшиви…
В този ден в Атина никой не се занимава със сигурността на летището, защото персоналът стачкува. Четиримата чужденци безпрепятствено преминават през митническия контрол на летището. На служителката, която проверява билетите, въобще не й минава през ума, че в пластмасовите пакети с емблемата на атинското предприятие „Дюти фри“ се крият автомати, пистолети, ръчни гранати и няколко опаковки пластичен взрив. Двамата немски терористи, които играят ролята на влюбена двойка, се настаняват на първия ред в бизнескласата, а „кувейтците“ – в салона за туристи. Терористите действат точно и координирано, по разработения предварително план.
В 12,35 
немците вадят оръжието от пакетите
и нахлуват в пилотската кабина; другите двама с автомати държат под контрол салона. Ръководител на групата е немецът Уилфред База. Опрял пистолет в тила на командира на авиолайнера, той му заповядва да съобщи на пътниците  на английски език, че самолетът е завзет от терористи от сектора Газа, които принадлежат на групировката „Че Гевара“. Приятелката на База в този момент държи под прицел втория пилот.
В това време палестинците, без да изпускат автоматите, започват да събират паспортите на пътниците. След това  натикват жените и децата в първия салон на аеробуса.  На мъжете е заповядано да се съберат в опашния отсек на салона.
Когато палестинците съобщават на Уилфред по вътрешната връзка, че „сортирането“ на пътниците е завършено, немецът разгръща карта пред командира и с пръст показва 
крайния пункт на кацане – летището Ентебе в Уганда
Половин час след похищението лайнерът каца на либийското летище Бенгази. Оттам се качват още трима терористи. От самолета са освободени няколко пътници.

След кацането в Уганда пътниците са натикани в сградата на летището. Сутринта в Ентебе пристига угандийският президент Иди Амин Дада, който не крие  симпатиите си към терористите.
В Тел Авив вече знаят за пиратското отвличане на аеробуса. За половин час се събира група от високопоставени офицери начело с полковник Ехуд Барак, който по това време е началник на оперативния отдел на военното разузнаване. Командващият войските на резерва Кути Адам, временно заместващ  началника на ГЩ Мота Гур, заповядва на Барак да поеме контрола над ситуацията с отвлечения самолет.
Премиерът Ицхак Рабин предлага освобождаването на заложниците с десантна операция.
Ехуд Барак срочно извиква  в кабинета си Муки Бецер, Амирам Левин и Габи Зоара – групата за планиране на операциите. Командващият израелските ВВС Бени Пелед съобщава, че е в разпореждане на Барак. В щаба за планирането на операцията  постъпват нови и нови сведения. Бецер, който някога е работил в Уганда, смята, че бойната мощ на частите на Иди Амин не са сериозен проблем. По канали на МОСАД постъпва информация, че летището Ентебе и подстъпите към него се контролират от местния батальон на службата за сигурност. Около разсъмване вече са планирани 4-5 варианта на операцията по спасяването на заложниците. Сред тях има и идея за 
морски  и парашутен десант
в района на езерото Виктория, разположено недалеч от летището. На сутринта участниците в съвещанието стигат до единния извод: на летище Ентебе десантът трябва да бъде извършен внезапно, за да не бъдат избити заложниците. В основата на плана заляга нестандартната идея на Бецер – десантът да се извърши със самолет на чужда компания, от самолета да се разтовари черен мерцедес, точно копие на личния автомобил на президента на Уганда, автомобилът с командосите да приближи сградата на летището и използвайки елемента на внезапност, да бъдат неутрализирани терористите и да се освободят заложниците. 
В 7 ч. сутринта всички варианти са представени за разглеждане на началника на ГЩ; Гур изслушва мненията и заповядва да се разработят два варианта – десант на командосите и прекарване на 2-3 автомобила на борда на самолета.

Ехуд Барак заповядва на командира на командосите да се заемат с подготовката на парашутния десант, а на Бецер възлага самолета, в който ще се натоварят автомобилите и оръжието.
Веднага след съвещанието при началника на ГЩ всички се събират в кабинета на министъра на отбраната Шимон Перес, вярва напълно на командосите, но смята, че освен военна акция трябва да се проведе и „косвена“ дипломатическа операция, т.е. да се направи опит за свързване с Иди Амин и да се постигне съглашение с него. Тези преговори да се проведат така, че Амин да не пречи на операцията по освобождаването на заложниците.
На втория ден след похищението на самолета в щаба за подготовка на операцията постъпва 
първата конкретна информация за терористите
източникът  са пътниците, освободени от тях в Бенгази.   Според военното разузнаване на Израел двамата немци са от терористичната организация „Баадер Майнхоф“, тясно свързана с палестинските терористични организации.
На третия ден е получена тревожната информация – терористите са освободили всички пътници, без евреите. Буквално след един час по радиовръзката Уилфрид База предава ултиматума си – искането е Германия и Израел да освободят от затворите няколко десетки палестински и немски активисти, а Франция да плати за връщането на самолета пет милиона долара.
Освободените от самолета пътници са закарани в Париж и за там срочно излитат генералът от запаса Рехавам Зееви (представител на канцеларията на премиера) и Амирам Левин (член на групата на Барак, който пряко се занимава с планирането на операцията). В Тел Авив Левин се връща с информация, която променя плана на десанта. В Ентебе към групата на похитителите са се включили няколко терористи, а местната служба за сигурност сътрудничи на бандитите и старият терминал на летището се намира под контрола на терористите, а новата сграда на летището не се контролира от никого.
След като информацията на Левин е внимателно анализирана, става ясно, че участниците в операцията ще воюват не само с терористите, но и с части на угандийската армия. Всичко това променя подхода към операцията. В светлината на новите обстоятелства малкият мобилен отряд израелски командоси има нужда от сериозни подкрепления. Генерал Адам заповядва на командира на елитно подразделение пехотни и парашутни войски Дан Шомрон да доработи плана на операцията с участието на неговите подразделения. Освен това Шомрон е назначен за командир на операцията, Ехуд Барак – за заместник. След едно денонощие Шомрон представя плана на началника на ГЩ и на министъра на отбраната.
Планът предвижда следното разпределение на задълженията.  Частите на „Саерет Маткал“ действат по освобождаването на заложниците, които се намират в стария терминал на летището Ентебе, а подразделението на Шомрон поема контрола на новия терминал и неутрализира противодействието на силите на угандийската армия в района на летището. По това време 
„Саерет Маткал“ командва Йони Нетаняху
брат на бъдещия министър-председател Бенямин Нетаняху. Но в първите дни след отвличането на самолета той се намира на бойни учения в Синайската пустиня и на съвещанията го представя заместникът му Муки Бецер. На 30 юни Нетаняху се връща от ученията и веднага се включва в подготовката на акцията.
В това време Шомрон определя подразделенията, които заедно с командосите ще участват в операцията. Тук влизат десантчици под командването на Митан Вилнаи, елитното подразделение „Голани“ начело с полковник Ури Саги Айзенберг.
Нетаняху е назначен за командващ групата за задържане…
В петък следобед Барак и Йони Нетаняху пристигат в базата на командосите и съставят списък с участниците в предстоящата операция. След това с избраните участници генерал Шомрон провежда инструктаж. В това време Барак е извикан в Тел Авив. Генерал Кути Адам му заповядва да замине за Найроби, за да осигури зареждането с гориво на самолета по обратния път, да осигури болница, да се договори с кенийците и ако операцията в Ентебе се провали, да се организира акция  в столицата на Уганда.
Следобед от летище Бен Гурион излита транспортният „Боинг-707“, в който се качват лекари, фелдшери и подвижна болница. Барак се договаря с Гади Зоар, служител на военното разузнаване и член на групата за планиране на операцията, веднага след пристигането в Кения да установи устойчива връзка с Центъра. Разбират се и за секретните кодове. Премиерът е обозначен с кода “Тестът на Авраамчик“ (Авраам Бен Арци, или Аврамел, както го наричат в семейството, е зет на Рабин). Самата операция в Ентебе е наречена „Бар мицва“.
3 юли, събота, е обикновен летен ден. Плажовете са пълни, пътищата, пълни с автомобили. Участниците в операцията – командоси, воини от бригадата „Голани“, парашутисти от 35-а десантна бригада, участници в антитерористичните отряди, девойки, военнослужещи от ВВС, със задължението да се грижат за ранените, се отправят към мястото на сбора в Тел Авив и Йерусалим.
Заседанието на кабинета на министрите започва в 14 часа. 
Премиерът Ицхак Рабин е разтревожен
той посочва, че ако операцията се провали, поема отговорността за всичко и с болка в сърцето обявява, че е одобрил плана за операцията.
Самолетите стартират 15 минути преди кабинетът да даде своето съгласие. Излитат шест самолета – четири “Херкулес“ С-130 с командосите на борда и два „Боинг-707“, единият с щаба и центъра за свръзка, другият – летяща болница.
 Командващият ВВС Бени Пелед се намира в единия от боингите. Той зарежда в Найроби и кръжи над езерото Виктория, като може да следи херкулесите с радарите и да наблюдава хода на операцията от радиофони, които предават сведенията в Тел Авив по секретния канал, но езерото е покрито с гъста мъгла, а над Ентебе небето е ясно.
В старата сграда на летището заложниците преживяват своя шести ден. Похитителите седят в кресла, разположени на ярко осветена бетонирана площадка. В този час сградата охраняват немецът и немкинята.
Херкулесите скоро стигат до набелязаната цел. В първия херкулес Нетаняху и групата му се прекачват в пребоядисания мерцедес, който най-напред трябва да бъде разтоварен от самолета. Командосите имат вид на угандийски войници. Транспортните самолети се разделят на двойки. Едната трябва да се приземи на новата главна полоса, другата – на старата, която се отделя от новото летище с невисок насип. Всичко минава благополучно. Приземилите се десантчици се втурват да търсят терористите. Мерцедесът се насочва в посока угандийските войници, които охраняват контролно-диспечерския пункт. Угандийците отдават чест на мерцедеса. Но от него се подават черни пистолети, снабдени със заглушители, и след кратка стрелба охраната е ликвидирана. Хитростта сработва. Нетаняху и другарите му 
изтриват боята 
от лицата си

хвърлят черните угандийски блузи, за да не стане грешка в престрелката. Следващият херкулес се приземява почти до новата сграда на летището; в този миг някой в диспечерския пункт внезапно изключва осветлението и цялото летище потъва в тъмнина. Генерал Шомрон устройва команден пункт до сградата със заложниците и управлението на операцията е съсредоточено в ръцете му.
„Илан“, един от хората на Нетаняху, се втурва напред – целта му е немкинята, определила се с името Габриел Крош Тидеман. Нейният съотечественик Уилфрид База се намира отвън около прозореца с гръб към херкулеса. Командосът разстрелва първо немеца.  Пред него, на самия вход, с пистолет  в едната ръка и с граната в другата, се намира немкинята. За секунди той гледа нейното застинало, отъпяло лице. Насочва автомата и натиска спусъка… Прескача тялото й и се втурва в сградата.
Десантчиците от третия херкулес дотичват до старата сграда в момента, когато бойците на Нетаняху вече влизат в залата. Те крещят на иврит – „Залегнете! Долу! На пода!“ Двама терористи започват да стрелят; единият – с автомат, другият – с револвер. Десантчиците откриват източника на огъня и насочват към целта град от куршуми. Залата се изпълва с дим, някои от заложниците се опитват да станат, но друга група десантчици нахлува през прозореца в сградата с викове „Тишкеву!“- „Залегни!“. Престрелката продъжава една минута и 45 секунди.
Нетаняху с момчетата си прочиства втория етаж, преследвайки останалите терористи. В една от тоалетните откриват двама от тях с пистолети, които са убити. Друг отряд, който действа в северната част на сградата, 
търси седмия терорист
Доктори и санитари бързо изнасят от огъня ранените – петима цивилни и четирима войници и ги качват във втория херкулес, в операционната. Битката на летището навлиза във втората фаза. От близката наблюдателна кула по израелците откриват огън. Бойците на Нетаняху  веднага отговарят. Някой изкрещява: „Йони е ранен! Санитар!“ Йони Нетаняху се оказва ранен в гърба и лежи с лице надолу до главния вход. Опитва се да стане, след това тежко рухва и губи съзнание. Заместникът му съобщава на Шомрон за случилото се. Тялото на Нетаняху е пренесено в самолета, който е предвиден за освободените заложници. Първият херкулес с освободените заложници на борда излита от Ентебе 53 минути след приземяването си. Генерал Шомрон се качва на херкулеса. А от горящия диспечерски пункт продължава да се чува стрелба.
„Щом можахме да направим това в Африка, можем да го направим навсякъде…“ – ще каже генералът по-късно.
Паметта на загиналия командир на „Саерет Маткал“ подполковник Йони Нетаняху е увековечена завинаги с името на  операцията – „Йонатан“.