Публична дискусия „Отражение на сирийската криза върху сигурността на Европейския съюз: регионални и глобални аспекти“ се състоя в Дома на Европа в София, организирана от Дипломатическия институт (ДИ) към министъра на външните работи с директор г-жа Таня Михайлова и Информационното бюро на Европейския парламент в България (ИБЕПБ), с ръководител Теодор Стойчев.
При откриването на дискусията Таня Михайлова оповести, че това е началото на една съвместна програма с ИБЕПБ, наречена „Дебати с евродепутати“. Програмата представлява цикъл от публични дискусии, чиято цел е да направи по-видима работата на Европейския парламент като ключова институция на ЕС в контекста на подготовката на България за председателството й на Съвета на ЕС през 2018 г. Програмата ще се реализира през следващите две години с участието на евродепутати. Разговорите трябва да обогатят представите ни за европейските институции и работата на България с тях, както и за важни приоритети и въпроси, свързани с настоящето и бъдещето на ЕС.
В първата дискусия участваха министърът на външните работи Даниел Митов, Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия за бюджета и човешките ресурси, доц. д-р Здравко Попов, член на Националния консултативен съвет на ДИ, Елмар Брок, председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент, Андрей Ковачев, член на Европейската народна партия и Георги Пирински, член на Партията на европейските социалисти.
Сирийската криза оказа пряко влияние върху сигурността на ЕС, каза г-жа Таня Михайлова. Кризата не е изолирано явление. Тя следва да се разглежда в контекста на целия процес, който се развива в широкия Близък изток, наречен Арабска пролет. ЕС подкрепи този процес като част от стратегията за разширяване на влиянието си в Източното Средиземноморие. Геополитическото влияние от трансформацията на региона на Близкия изток доведе обаче до засилване на позициите на радикалния ислям и появата на „Ислямска държава“. Регионът на Източното Средиземноморие ще остане за дълго време източник на стратегическа несигурност за ЕС по линия на бежанския и нелегалния миграционен натиск, и разпространението на ислямистката идеология. ЕС се нуждае от изработването на нова стратегия за справяне с тези предизвикателства, каза още г-жа Михайлова.
Според Кристалина Георгиева Сирия генерира най-много бежанци през последните години. Това че вече шеста година не се намира политическо решение на войната в Сирия, се усеща много силно в Европа. В същото време е много трудно да се изработи обща позиция на 28-те страни членки на ЕС. Темата е много трудна, но по трудните теми трябва да се дискутира повече и по-открито, смята Георгиева. Това „миграционно цунами“, както го нарече тя, вече е екзистенциален проблем за Европа. В Европа вече има 1 800 000 бежанци и това е шок. Според нея не е възможно да се намери решение на имигрантската криза, ако Европейският съюз продължава да има 28 различни национални системи за предоставяне на убежище.
В света има 58 милиона бежанци на които също трябва да се помага. Европа е най-щедрият донор за страните, които се нуждаят от съдействие. През тази година ЕС е отпуснал 68 милиарда евро за нуждаещите се страни. Това е с 15 на сто повече от 2014 г.
За справяне с миграционната вълна са гласувани общо 12 милиарда евро. Един от големите проблеми пред сигурността е незаконният трафик на хора, който вече „конкурира“ трафика на наркотици по печалби. Проблемът с миграцията има и добра страна, когато става дума за добра интеграция и за участие на пазара на труда.
Защото в САЩ участието на имиграцията на пазара на труда е 47 процента, а в Европа, в резултат на „движението на хора“ е 80 процента. Половината от тях са от преминаването на европейците от една страна в друга. Останалите идват отвън. 
Когато в даден регион се създаде властови вакуум там се наместват терористични групи, отбеляза в изказването си министър Митов. Както е в случаите със Сирия и Йемен. Преодоляването на този вакуум е първостепенна задача пред дипломатическите усилия на световната общност и специално на Европейския съюз и неговите съюзници. От нещастието на бежанците в Европа започнаха да се възползват много повече хора, които нямат нужда от хуманитарен статут, защото са икономически имигранти и имат съвсем различна мотивация да дойдат в Европа. Всички тези човешки потоци обаче бяха припознати от злонамерени субекти като възможност да повишават своята активност. Това са терористичните организации, за които груповото придвижване на хора се оказа и механизъм за инфилтрация на радикални елементи. Бежанците като част от мигрантите бяха използвани и от трафикантите на хора. Този сложен и многостранен процес причини много човешки жертви и в европейските столици, и във водите на Бяло и Средиземно море. В допълнение се създадоха нови тежести в европейските социални системи и нови рискови ситуации пред европейската сигурност. Всичко това доведе до нарастване на националистическите гласове на континента и неговото парцелиране от новопоявяващи се стени. Трябва да признаем, че съгласието и консенсуса в Европа, необходими за решаване на възникващите проблеми, не винаги бяха налице. Това не генерира обща политика, а по-скоро доведе до групови реакции.
На този фон България успя и продължава да опазва своите граници, без да създава напрежение по тях. Нещо повече, в тази ситуация страната ни е от тези, които участват в европейския дебат не със отправяне на обвинения, а с предлагане на решения. България вече инициира промени в общата стратегия за борба с тероризма и беше от първите страни, които посочиха защо квотният принцип за разпределяне на бежанците не работи и започнахме разговори за механизмите на обратни стъпки – не само за приемане, но и за връщане на хора, които не се нуждаят от международна закрила. Даниел Митов отбеляза още, че не трябва да се прави фалшивият избор между сигурността и ценностите на демокрацията, защото в държавите с диктаторски режими под повърхността кипи и в един момент напрежението избива нанякъде, както това стана в страните от Близкия изток и Северна Африка. Хората трябва да контролират правителствата си и да искат от тях отговорни решения. И когато Европа или трансатлантическата общност изнасят добри практики в трети страни като прозрачността в управлението, това не е износ на културни специфики и някакъв вид колонизиране на други държави. Кризите, които ни заобикалят, създават не само проблеми, посочи външният министър, а те са и добра възможност за повече интеграция вътре в самия Европейски съюз. И това не трябва да се пропуска.
