Командирът на учебен полигон „Корен“ подполковник Валери Антонов:Приемам проблемите като предизвикателства

Подполковник Валери Антонов е роден през 1968 г. в Шумен, но в Карлово минават детските и юношеските му години. Завършва Военното училище в Шумен –  специалност „Земна артилерия“, и военната ни академия. Започнал е офицерската си служба като командир на взвод в артилерийския полк в Кърджали през 1993 г. След това в 61-ва Стрямска механизирана бригада e бил командир на взвод, командир на батарея, командир на рота, заместник началник-щаб на дивизион, помощник-началник и старши помощник-началник на отделение „Бойна подготовка“ в щаба на формированието. Интересно е, че баща му – Антон Антонов, е служил в Ракетната бригада в Марино поле, а последната му длъжност, преди да се пенсионира като полковник, е началник на полигон „Змейово“ – от 1991 г. до 2002 г. От 28 октомври 2014 г. подполковник Валери Антонов е командир на учебен полигон „Корен“.
 

– Господин подполковник, какво е характерното за учебния полигон „Корен“?

– Полигонът е създаден през 1962 г. През годините оттогава е бил под командването на различни инстанции. Сега е подчинен пряко на Командването на Сухопътните войски. Какво е характерното още за полигона ли? „Корен“ е най-големият полигон за учения в България като площ и задачи, които могат да се изпълняват на него. Тук се провеждат тактически учения с бойни стрелби, максимум до батальон и дивизион. Също така, има възможности за занятия на всички специалисти от родовете войски – от артилерията, от ПВО, химици, инженери… Това е наложително, тъй като те, освен съвместно обучение, могат да си организират и разделни тренировки. На полигона се провеждат и командно-щабни учения на щабове. „Корен“ е дълъг 15 километра и е  широк от 3 до 6 километра.

 
– Не е ли с по-голяма дължина, тъй като са се споменавали 18 и дори 25 километра?
– Не, дължината му е 18 километра. Това е така, защото примерно, артилерията може да заеме огневи позиции извън границата на полигона, както и механизиран батальон да развие действията си и извън тази територия. Посочвам 15-те километра дължина, защото те са в нашата инфраструктура и за тях има нотариални актове. Но самият терен позволява провеждането на занятия, които не са точно в границата на полигона.

– А какво е особеното на самото формирование, по какво се различава от другите в Българската армия?
– То си е формирование от Българската армия. Провежда се учебен процес и се изпълняват занятия, които важат както за другите, така и за нас, като устави, строева подготовка… Но основно, нашата работа е повечето логистична. Ние поддържаме учебно-материалната база както сградния фонд, така и мишенната обстановка, която се намира в границите на полигона. Например, за провеждането на преминалите стрелби на 4-и артилерийски полк, полигонната команда, която е в състава на военното ни формирование, осигуряваше мишенната обстановка. Ако е планирано занятие с механизиран батальон, тогава полигонната команда се занимава с друга мишенна обстановка. Ако дойдат да стрелят танкове, има изградено танково стрелбище и за него отговарят съответните военнослужещи. Така че,в полигонната команда служат специалисти от всякакъв род войска. 

– Каква е натовареността на тези ваши специалисти, тъй като вие имате задължения, преди да пристигнат формированията на полигона, по време на тяхното обучение и след като те си заминат?
– Както споменах, на полигона идват да провеждат занятия всички родове войски на Българската армия – химически войски, противовъздушна отбрана, артилерия, механизирани… Като пример, тази година планировката за полигон „Корен“ беше от февруари. Тук се изредиха три формирования за по две седмици, което за нас означава близо два месеца – създаване на организация и нейното поддържане, осигуряване на техния учебен процес… Състоя се съвместното учение „Тракийски гръм“. Ние се занимавахме с посрещането на първото формирование, организирахме тяхното настаняване и провеждането на занятията. След първото формирование дойде второто. Така се случиха нещата, че за нас от февруари досега винаги е имало някакво занятие. Едни идват – други си отиват. Мога да кажа, че мероприятията са донякъде идентични, но има и разлика. Например, ПВО нямат мишенна  обстановка. Имаме специалисти за артилерията. Разполагаме с полигон за военнослужещите от химически войски.  Така че при нас динамиката е голяма. Винаги, или се провежда някакво учение, или подготвяме всичко необходимо за следващото и трябва да направим организацията. Има ли т.нар. „прозорец“, в това време давам почивка на подчинените си, Ако са заети артилеристите, да могат да починат останалите. Графикът за отпуските също трябва да се спазва. Изготвени са графиците за учебния процес, за отпуските, за всичко, планирано за годината.

– Попълнен ли е съставът на формированието?
– Съставът е почти попълнен. И сме подали длъжности за регистъра.

 
– Има ли при вас хора с дългогодишна служба на полигона?
– Повечето от сержантския състав е от доста отдавна. Но има и много офицери, и войници, които са от много години тук, и познават добре полигона.

– Полигон „Елена“ отделно ли е или е към „Корен“?
– Полигон „Елена“ се намира в границите на полигон „Корен“. Но неговите задачи се свеждат само до ВВС. И когато те имат планирани стрелби или полети, управлението е оттам. Ние съгласуваме задачите си, за да не си пречим при провеждането на ученията.

– Един от предишните командири на формированието казваше, че всеки ден на „Корен“ се извършва нещо ново. Така ли е и сега?
– Ние просто поддържаме направеното до този момент и въвеждаме нови неща, тъй като животът е много динамичен. Навлизат нови технологии и ние се стремим, както се казва, да сме в крак с времето.

– Предстои период, в който възникват много пожари. Как се справяте с тяхното предотвратяване?
– За тази цел изграждаме противопожарни полоси. Полигонът е разделен на участъци. И ако в даден район стане пожар, той да се локализира и да не може да се прехвърли по-нататък. Поддържаме връзка и с полигон „Елена“, който също имат такива задачи.
– След година и половина, като командир на формированието на „Корен“, може ли да кажете, че добре познавате полигона?
– Още през първите месеци на офицерската ми служба като лейтенант в Кърджали участвах в стрелби на „Корен“. През следващата година от полка бяхме на т.нар. летен лагер. Когато бях в Карлово, тук идвах доста пъти на занятия и учения. Но разликата от преди и сега е огромна. Тогава  познавах полигона само там, където провеждахме обучението си. Сега познавам същността, цялостната дейност на самото военно формирование. Когато се каже полигон „Корен“, вероятно мнозина разбират местността, където се провеждат занятията и ученията. Но военното формирование включва и административната част и всички останали райони. Като командир на този полигон, съм на вътре и в предизвикателствата, и обучението

.
– Може ли да посочите най-големите проблеми, които срещате?
– Наясно съм с проблемите още като служих в 61-ва бригада, при самото ми изграждане от командир на взвод досега. Но ги приемам като предизвикателства. Чувствам и помощта на Командването на Сухопътните войски при справянето със задачите.

– Къде живеете?
– След като бях назначен за командир, през първия месец живях на полигона, докато намеря квартира на свободен наем в Хасково. Трудно е със служебните жилища. В гарнизона има такива, но те са малко, а и няма достатъчно средства за поддържането им. Приех варианта да бъда на квартира в Хасково и пътувам всеки ден.