Да се даде публична експертна оценка на адекватността на българската отбранителна политика в национален и съюзен контекст за развитието на Въоръжените сили на страната в средносрочен план до 2025 г. Това бе целта на провелата се двудневната конференция, организирана от СОР „Атлантик“. Форумът изведе препоръки до държавните институции, включително и за подготовката на България за предстоящата среща на високо равнище на НАТО във Варшава. Бяха анализирани новите тенденции в развитието на средата за сигурност и влиянието им върху националната и съюзната политика и решения за гарантиране сигурността и отбраната на държавите от НАТО. Оценките бяха предимно професионални и експертни, като политическите прогнози бяха оставени на политолозите и политиците.
В опит да се погледне отвъд хоризонта на 2020 г., участниците, сред които научни институти и редица фирми в сектора, дадоха предложения какви допълнителни военни способности ще са нужни на страната ни в средносрочен план до 2025 г., за да бъдем максимално адекватни на влошаващата се среда за сигурност и да гарантираме по-надеждно националната отбрана и колективната отбрана на Алианса.
Варианти за придобиване на нов тип боен самолет за ВВС ни предложи анализът „Прицел с далекобойност 30 години“ на полковник о. з. Малчо Малчев, военен пилот I клас. Той дефинира новите отговорности пред българската държава в съответствие с чл. 3 на Вашингтонския договор ускорено да се създадат реални военни способности с цел да гарантира националния си суверенитет и да даде принос за умножаване на отбранителните възможности на НАТО.
По поети ангажименти към настоящата 2016 г. България трябва да има готовност да заделя за нуждите на НАТО до 8 броя многоцелеви съвместими самолета. От тях 4 броя за операции извън страната и 4 броя за дежурство в Интегрираната система за ПВО по мисия „Еърполисинг“. Нямаме готовност за изпълнение на задачи извън територията ни, тъй като българските самолети МиГ-29 са несъвместими по натовските стандарти. Задачата „Еърполисинг“ се изпълнява успешно вече десет години с едно не особено приятно уточнение: само в границите на българското въздушно пространство, отбеляза полковник Малчев.
Кога ще имаме възможност, ако се наложи да участваме и в други задачи от мисиите на НАТО? Докога и с какви сили ще можем да охраняваме самостоятелно нашето небе и евентуално да подпомагаме съюзниците, като им предоставяме наши способности?
С какво разполагат българските ВВС по отношение на изтребителна авиация към края на първото тримесечие на 2016 г.? Тези неудобни и трудни въпроси постави анализът на полковник Малчев.
Той припомни, че договорът за закупуване на 18 броя МиГ-29 е подписан в края на далечната 1987 г. Експлоатацията му в нашите ВВС започва през 1989 г. на летище „Равнец“. МиГ-29 е конструиран и оборудван като изтребител-прехващач. Основното му оборудване (свързочно, навигационно и въоръжението) са на технологична база от седемдесетте години на миналия век. Като изтребител е предназначен основно за прехват и унищожаване на въздушни цели и предимствата му са при водене на близък, маневрен въздушен бой. Възможностите му за унищожаване на земни цели са далеч под изискванията за съвременен тактически изтребител.
„Европейските и американските фирми, предлагащи на пазара авиационна техника, отдавна са отрекли тази концепция, подчерта полковник Малчев. Даже връстниците на нашите МиГ-29 успешно изпълняват задачи както на изтребители, така и на изтребители-бомбардировачи. Тоест, представляват многоцелеви бойни самолети. Изтъкнати командири от ВВС, летели дълги години на МиГ-29, дават синтезирана, донякъде жестока, но правдива оценка за самолета: МиГ-29 няма какво повече да предложи за изпълнение на задачите на бойната ни авиация. При МиГ-29 е налице сериозен дефицит от способности в критично важни области като комуникация, навигация и опознаване, боен радиус на действие и морално остаряло въоръжение. По своите тактико-технически характеристики той по-скоро е пример на технологична пропаст между нашата бойна авиация и тази на държавите, въвели на въоръжение съвременни многоцелеви изтребители“, заяви запасният пилот и зададе наболелите въпрос и с какви сили и средства ВВС ще изпълняват поставените задачи през 2016-2019 г.? Можем ли през този период да ползваме МиГ-29 и по какъв начин?
Той разгледа ситуацията от два аспекта: при ползване на самолета в сегашното му състояние до изтичане на междуремонтния ресурс на наличните самолети, като се заделят средства за осигуряване на най-необходимото, което не е никак малко. Според Малчев даже не особено задълбочените финансови разчети показват, че този вариант е изключително скъп.
Това е временно и далеч непълно решение Вторият вариант, който той нарече условно „малка модернизация“, е смятан от някои специалисти за кардинално решение. С подобна модернизация се преодолява само незначителна част от дефицита на способности и се решава единствено проблемът за съвместимост на системите за комуникация, навигация и опознаване. „Тоест, на езика на летците, самолетът става „свой“ за ПВО на НАТО и може да изпълнява задачи по мирните мисии в интегрирано пространство на Алианса. Самият процес по задействане на този вариант ще се проточи в твърде дълъг период и може да бъде решен само за няколко самолета към 2018 г.“, подчерта Малчев и допълни:
„Обстановката налага единият от разглежданите варианти да бъде приложен, за да се изпълнява с МиГ-29 мирната мисия „Еърполисинг“ до декември 2019 г. За целта са подготвени разчети на разходите за поддържане в летателна годност на не по-малко от 7-9 самолета, като се предвижда осигуряването на 10 броя двигатели, закупуване (ремонт) на 7-8 броя КСА и консумативи на обща стойност малко по-малко от 100 млн. лева за 2016–2017 г. Този вариант среща положителен отзвук сред личния състав на ВВС и сред значителна част от обществеността, тъй като България сама ще може да охранява небето си и да допринася за способностите на ПВО в региона“.
Снемането от въоръжение на МиГ-29 и след време на Су-25 се представя от някои среди като политическо решение. Дори да има елементи от такова, то не е водещо. На българската военна авиация е необходим нов тип самолет със съвременни бойни способности и това не е МиГ-29, категоричен бе летецът.
Според него, най-важното е, че след продължително отлагане проектът за придобиване на нов тип изтребител е задействан. Когато говорим за нов самолет за ВВС, не е задължително да се разбира единствено новопроизведен самолет. За авиацията е необходима авиационна платформа, която да покрива изискването за съвременни способности.
„В анализите и работните документи се говори за нов тип многоцелеви изтребители, които най-общо да притежават достатъчна боеспособност срещу земни и въздушни цели във всякакви метеорологични условия, денем и нощем, както и съвместимост по трите задължителни показателя: комуникация, навигация и опознаване, боен радиус, надвишаващ дълбочината на тактическите задачи, съвременни способности на прицелно-навигационното оборудване и не на последно място, икономичност, голям междуремонтен и общ ресурс, двигателите и всички основни агрегати и системи в пъти да превишават тези на ползваните досега образци. Второто изискване е задълбочен анализ на ценовите параметри. Придобиването на нов изтребител с по-дълъг период на експлоатация и по-ниски разходи за поддръжка и консумативи ще даде и по-ниска годишна цена“, заяви на финала на анализа си полковник Малчев.
