– Г-н Ковачев, променят ли се предизвикателствата към Европа в контекста на конфликта в Сирия?
– Разбира се, за нас сигурността на европейските граждани е на първо място в баланс със запазването на всички наши права и свободи в ЕС. Това не бива да се жертва заради тероризма. И за да се случи, на Европа й е необходима по-силна обща политика в сектора сигурност, опазване като споделена отговорност на външните граници на ЕС, общ команден пункт, обмяна на разузнавателна информация, обща европейска разузнавателна агенция, която да координира информацията, идваща от 28-те национални разузнавателни агенции. Това е много трудно, защото трябва да превъзмогнем националния егоизъм, това са изградени с десетилетия служби, които имат имунитет срещу това да споделят информацията си. А тя е важна за борбата срещу тероризма и в името на сигурността на гражданите. Тероризмът работи без граници, така че граници не би трябвало да има и между нашите разузнавателни служби, нито скриване на информация. Стара тема, от 50-те г. на миналия век, е и тази за общата европейска армия, обща европейска отбранителна общност. Не става дума за дублиране на НАТО, а за подпомагане на капацитета ни по Алианса. И за това Европа да бъде приемана насериозно като силен играч. Да се знае, че Европа има такъв функциониращ механизъм. Затова трябва да имаме повече общи политики в сигурността и разузнаването.
– Т.е. да се намери такъв формат, защото това е част от имунната система на ЕС?
– Другото е само парадно. Видяхме какво се случи в Брюксел – с много полиция и войска по улиците на града, което, може би, респектира туристите и гражданите на столицата. Но то в никакъв случай не подпомага борбата срещу тероризма. Защото за някой с раница с експлозив няма значение колко полиция и войска има, той просто се самовзривява. Превенцията, предварителната информация, агентурата сред тези рискови групи дава възможността да защитим живота и сигурността на европейските граждани. Това, разбира се, е в баланс с опазването на нашите свободи.
– Очаква се ЕС да изработи и приеме обща стратегия за сигурност. Има ли препятствия пред този документ?
– Да, това е нещо, което страните членки много трудно преглъщат, защото ядрото на националния суверенитет са службите за сигурност, както и армията, МВнР. Това са класическите, създадени в някои страни в продължение на столетия институции. И тук говорим, че трябва да убедим тези консервативни институции, че новите предизвикателства пред нашия континент изискват да обединим нашите усилия и да си сътрудничим много повече помежду си, включително и с общи институции, например Европейска разузнавателна агенция, с общо командване на армейски структури, обща охрана на външните граници. Защото наистина само морковът не е достатъчен, трябва да покажеш, че имаш и тоягата…
– Защо консервативна Европа върви след събитията по отношение на основните заплахи и рискове за сигурността й?
– Като че ли наистина Европа прави следващите си стъпки, водена само от актуални събития, които се случват, и то негативни събития, а не от вътрешната убеденост, че така е по-добре. И само като се случи нещо лошо, си казва изведнъж, прави по-решителни крачки напред. Ние имаме нужда да запазим социалната и физическата сигурност на нашите европейски граждани, когато знаем, че около нас е много по-лошо – в Близкия Изток, в Северна и Субсахарна Африка. Там има милиони хора, които виждат в Европа притегателен център. Някои в Европа критикуват Германия. Но няма от какво тя да се срамува заради това, че е притегателна. Дебатите, че тя е виновна за това или онова, са несъстоятелни.
– Може ли, обаче ЕС да сътрудничи по бежанския въпрос със страни от региона на конфликта като Иран, Катар и Саудитска Арабия?
– Не, без решаване на самия проблем в Сирия, първоизточникът на злото, няма как да се реши и бежанският проблем, който се превръща и в наш проблем. А все пак в малки, граничещи с конфликта страни като Ливан има над милион бежанци. Йордания също приема много бежанци. Но на територията на Сирия се води т.нар. проксивойна, заместваща война между Иран и Саудитска Арабия. Отношенията между Рияд и Техеран са обтегнати и чрез финансиране на свои групировки и сили в Сирия те де факто водят война за надмощие – Иран подкрепя режима на Асад, а Саудитска Арабия – фронта Ал Нусра и местни регионални групировки, които се бият от името на двете големи държави. От друга страна, Русия, САЩ и Турция имат своите интереси в региона.
– Доколко е решение да се работи повече с представителите на умерения ислям?
– Да, ако става въпрос за ЕС, на нас ни трябва не ислям в Европа, а европейски ислям, както казва например бившият френски президент Саркози. А такъв ислям признава светската държава, а не Шериата. Но дебатът е много тежък във всяка отделна европейска страна. Защото става дума и за социален провал, за маргинализирани хора, които се чувстват губещите в обществото. Те са и най-лесната плячка на „ловците на души“ сред ислямистите. Те ги радикализират, затова става въпрос и за провал на интеграцията. Затова искаме да има ясна стратегия за дерадикализация както в затворите, така и в интернет пространството. Както и обмяна на информация между службите в европейските страни и прекратяване на дейността на фондации, които финансират екстремисткия ислям, салафитски или уахабитски.
– А каква заплаха са надигащите се национализми в Европа, знак за което са и изборите в Австрия?
– Популизмът по принцип има сега прекрасна почва да използва страховете на европейските граждани и „да трупа точки“. Когато хората се страхуват за физическата и социалната си сигурност и някой им казва: ние имаме лесното решение – ще вдигнем ограда, ще изгоним мюсюлманите и няма да говорим повече с ислямиста Ердоган, хората могат и да пуснат бюлетина за такава партия. Простите решения се приемат и харесват повече. А как да не си говориш с голяма държава като Турция и да й обърнеш гръб? И въпреки всички проблеми на управлението на Ердоган, споразумението на ЕС с Анкара е правилна стъпка, защото от 3000 души дневно преди, сега нерегламентирано в ЕС успяват да влезат по 100-150 души. Уроците за ЕС включват и темата какво се случва със свободата на религиите в Европа. По нея малко хора говорят, а трябва да я обсъждаме и да не я оставяме като свободен терен на ислямистите.
– Може ли да се защити Европа от некоректни действия на Ердоган?
– Разбира се, че може. Ясно е, че той извива ръцете на Европа, като използва бежанската ситуация. Естествено е да не се вярва на всяка негова дума. Но трябва да извлечем най-доброто за нас в момента. Европейският съюз има 7% от световното население, т.е. 520 млн. жители, с тенденция да намаляваме. Но от икономическа гледна точка държим 25% от световната търговия и разпределяме огромен процент от социални блага. И освен това, когато става дума за сигурност, числеността на армиите на европейските страни е по-голяма от числеността на тези на САЩ и Русия, взети заедно. Ние трябва да имаме самочувствие, защото сме огромна сила. Но когато сме единни. И само ако сме единни, ще сме силни и нашият глас ще се чува. Както казва Кристалина Георгиева, ЕС дава 68 млрд. евро като помощ за развитие и за хуманитарна помощ, 12 млрд. сме дали досега само за бежанците и мигрантите през последната година на континента. Но гласът ни трябва да се трансформира в сила, за да се намерят решения, където е първоизточникът на злото, в рещаване на военния конфликт в Сирия. И в Либия, ужасната територия на несигурност, където не съществува и държава. Трябва да се вземат правилните решения от международните играчи. Защото в Ирак международната общност се намеси и резултатът беше хаос, в Сирия не се намеси и резултатът е същият… Но сега 12-те милиона бежанци, половината в самата Сирия и Ирак, трябва да получат знак, че има светлина в тунела и че могат да се върнат, макар в разрушените си домове, защото ще има бъдеще за тях и там. Трябва примирието да продължи и с общите усилия и на САЩ, и на Русия да се погаси този конфликт.
