Най-тежкият проблем, по който работим в момента, е наредбата за лекарствените продукти, казва председателят на Съюза на военноинвадилите и военнопострадалите (СВИВП) младши лейтенант от запаса инж. Петър Велчев. Неотдавна организацията чества 91-годишинната от учредяването на Отделението за
подпомагане на пострадалите
от войните при министерството на войната. Покрай празничните слова и приветствията, обаче, събитието стана повод да бъдат напомнени всекидневните проблеми, с които се сблъскват членовете на съюза.
Вече две години, честно казано, наредбата за лекарствените продукти буквално „се размотава“, сподели в директния си стил Велчев. Тоест – институциите декларират намерение да бъде приет този документ, но той все още не е факт. Според Велчев, става дума всъщност за лека поправка в наредбата. „Военноинвалидите в момента плащат 25 на сто от стойността на лекарствата. А от две години и половина с промените в закона (за военноинвалидите и военнопострадалите – б. р.) от 2014 г. те трябва да са безплатни“, обяснява той. И допълва: колкото и да не е, това нещо е абсолютно абсурдно!
Проектът всъщност се движи, но бавно,
между няколкото министерства
от които зависи приемането му. „Преди около месец приключи дейността си работната група в Министерството на здравеопазването (МЗ). Към момента малко е трудна комуникацията с тях, казвам го със съжаление.
На този етап документът минава през тяхната (на МЗ – б. р.) дирекция правно-нормативна. Там нещата са малко зациклили“, заяви Велчев. Но добавя: надявам се до края на месеца това нещо да стане факт, защото наредбата, първо, трябва да излезе от дирекцията, след това в МЗ имат консилиум, трябва да мине и от там. Като цяло е необходимо документът да бъде съгласуван от министерствата на отбраната, на здравеопазването, на финансите, на труда и социалната политика, преди да стане факт.
В момента в СВИВП членуват около 4300 души. Те са обхванати в 93 съюзни организации и секции. По данни на НОИ става дума за 4700-4800 души, като половината от тях са военноинвалиди, а останалите – военнопострадали.
Но това не е вярното число, защото имаме и хора, които са с под 50 процента военна инвалидност, уточнява Велчев.
В съюза са наясно, че за да отстояват правата на членовете на съюза, а и на всички военноинвалиди и военнопострадали у нас, е нужна настойчивост и упоритост в работата с институциите. От 3 години искаме да направим и промяна в лекарствените продукти, казва Велчев. Той напомня, че от тогава съществува решение на институциите, включително и на Народното събрание, за уеднаквяване на правата на военноинвалидите и военнопострадалите с тези на ветераните от войните. „Именно в тази посока работим в момента, подготвили сме законопроект, който се надяваме в най-близко време да обсъдим и да внесем – ще видим дали чрез Министерския съвет или чрез консултативния съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите, и чрез народни представители. Тъй като и ние, като ветераните от войните, за съжаление, намаляваме. При нас съставът е значително по-млад, но значително по-болен като се имат предвид годините и заболяванията, които нашите хора имат“, изтъква Велчев. И продължава със стряскящи числа, зад които стоят човешки съдби: „На тримесечие губим по 100-130 човека. И това са все млади хора, на възраст от 30 до 50-60 години. Имаме и по-възрастни, но те се държат значително повече“…
В същото време се оказва, че парите за лекарствата на военноинвалидите и военнопострадалите, които се отчитат чрез НЗОК, изобщо
не са някаква огромна сума
Напротив, тези следства са изключително малки. „За миналата година, при положение, че ветераните от войните на година ползват между 2,5-2,7 млн. лв., ние сме изразходвали не повече от 300 000 лв. Представяте ли си за какви суми става въпрос?“, реторично пита Велчев. И това е при положение, че по двата закона – за СВИВП и за ветераните от войните, общата сума на отделяните от държавата ежегодни средства е 5 млн. лв. Излиза, че ние за две години и половина, поради това, че не сме получили тези средства, сме спестили на държавата толкова много, което е абсолютно абсурдно, казва Велчев. Но работим, верни на нашия девиз – „Всичко за България“, допълва той.
Съюзът работи и за подобряване на медицинските грижи за членовете си. Но много малко от хората от СВИВП могат да си позволят, примерно, да идат на санаториум, защото, въпреки преференциалните цени, дори там им е скъпо…
Всъщност въпросът за това как може да се повишат доходите на военноинвалидите и военнопострадалите е основен за дейността на съюза. Търсят се варианти, за които се налага ръководството
да хлопа на вратите
на много институции, да защитава позиции, да убеждава, да предлага решения.
Тази „битка“ се води вече много години с променлив успех. Не е лесно в днешна бедна по стандартите на развития свят България, в която нуждаещите се от помощта на държавата са толкова много, да докажеш, че именно военноинвалидите и военнопострадалите трябва да са в челото на опашката. Веднага се появяват гласове – а сираците?, а изоставените деца?, а „другите“ инвалиди?, а социалнослабите?, а безработните?, а пенсионерите?, и т. н.
В тази ситуация от ключово значение за СВИВП е подкрепата от военното ведомство. „Благодаря на МО и на комисията по материално подпомагане, чрез която се подпомагат, макар и с неголеми суми, нашите хора.Искаме ако е възможно, да повишим пенсиите. Тъй като ние сме на последното социално стъпало. Получаваме пенсия от 36 до 75-76 лв. в зависимост от процента загубена работоспособност“, обяснява председателят на СВИВП.
От съюза настояват и да се промени основата, на която се изчисляват пенсиите. В момента това е социалната пенсия. От СВИВП искат за основа да се взима минималната работна заплата. Така на военноинвалидите и военнопострадалите ще може да се даде
сравнително добра пенсия
за да може те да живеят малко по-добре.
„Трагичното е, че наследствените пенсии на родителите на загиналите са 136 лв. Представяте ли си за какво става въпрос? Когато казвам това нещо, винаги настръхвам, защото, в крайна сметка наистина нашите хора живеят доста тежко“, споделя Велчев.
По думите му не бива да се забравя нещо много важно: „Военнослужещият и военноинвалидът са едно цяло. Защото във всеки момент, не дай си боже, военният може да стане военноинвалид, а близките му – военнопострадали“. Велчев напомня, че в Закона за отбраната и въоръжените сили, отнасящи се до материалното осигуряване, в статута на военнослужещия са включени и текстове за статута на военноинвалида.
По думите му в закона е имало и член, според който военноинвалидите и военнопострадалите могат да бъдат назначавани в държавната администрация на работни места, които отговарят на тяхното образование и възможности. Подобен текст е имало и в законодателството при създаването на Отделението преди 91 години. Но преди няколко години тази разпоредба е отпаднала от ЗОВС. В същото време, по думите на Велчев, 95-96 на сто от военноинвалидите и военнопострадалите не работят. В случай че се приеме отново такава възможност, това би подобрило материалното им състояние, убеден е председателят на СВИВП.
