По повод връчването на Националната литературна награда „13 века България“ на Здравка Евтимова за най-добър роман за годината – „Една и съща река“ и работата на неговото жури, потърсихме изпълнителния директор на Фонд „13 века България“ Митко Тодоров да разкаже за мотивите, които определят стратегията на фонда и неговите постижения през годините.
– Какво се промени във фонда с Вашето идване?
– Фондът е институция и не търпи големи революции. Защитава цели, набелязани от специалния закон за Националния дарителски фонд „13 века България“. Но през годините може да променя едни или други свои политики. Ето – през миналата година той е имал политики за сесии в областта на българския театър, и то главно за независимия сектор. Тази година основна е детската тема. Ако се вгледаме в сайта и във всички други прояви, фондът подкрепя проекти, свързани преди всичко с деца. И за история, и за литература – фестивали за деца, дори подкрепихме фестивал на църковните славянски песнопения.
Друг щрих в работата ни през годината е, че правим статут и правила за всички прояви и проекти, които подкрепяме. Такава награда трябва да има статут, правила, по които да работи и журито днес, и видяхте всички процедури – от анонса до края.
– Да не е субективно и да няма произвол?
– Втори пример – изработваме проект статут за награда, да го представим, когато се срещнат българоезичните медии на БТА и Асоциацията на българските медии от чужбина. Сега ще го предложим на поредната среща в Прага и ще го обсъдим с колеги журналисти. Те са от и българо-, и чуждоезични медии. Медии на българската диаспора в Канада, САЩ, в Европа, в нашите съседи. Имаме много българи и в Бесарабия, и в Одеса, и другаде. Дългосрочна стратегия е да се изнася българската култура до местата, където живеят българи. За да се отразява и за популяризира българската култура в чужбина.
– А дали ще приобщим и тази българска литература, която се изгражда в диаспората?
– Да вземем днешната проява – нямаме ограничения дали този роман е написан от българин, който живее в чужбина или в България. Нямаме проблем по този въпрос. Или да вземем наградата за разказ на името на Рашко Сугарев на млади автори до 35-годишна възраст – също нямаме ограничения. Авторът може да работи, в която точка на света иска, стига да пише хубаво и да се харесва на българския читател. И този човек да е представител на България, да е българин. Тази година ние отбелязваме 35-годишнината от създаването на фонда и тези дни уточняваме един знак, който ще връчваме на хора, допринесли много, на дарители, на активно работещ, за фонда хора, дейци на куртурата, дейци на образованието и т. н., които ще бъдат награждавани с този знак. Подготвяме един каталог, юбилейна брошура, с която искаме да запознаем българските читатели с дейността на фонда през годините Може да е кратка 35-годишнината, но не е и толкова малка.
– Ситуацията в обществото и политическия елит прави така, че идват правителства за 4 години и си поставят краткосрочни задачи. За да ги преизберат. Дългосрочните цели – образованието, стимулиране мисленето на децата са неща, които трудно се постигат. Липсват в настоящите политики. Ще създавате ли политики, които ще имат резултати след10-15 години?
– Не сме политическа организация. Темите на проектите, които поддържаме, са съобразени с по-дългосрочни цели. Но не сме образователна структура. Подкрепяме проекти, които са извън нормалното стандартно образование на децата. Проекти, свързани с техните допълнителни таланти, свързани с тяхната любов да правят нещо различно. И сме полезни – и в областта на литературата, и в областта на изкуствата, и в областта на тяхното израстване.
– Помня те като директор на Театър „Българска армия“. После беше заместник-министър на културата, сега управляваш фонд. Този опит, който натрупа там, дава ли ти възможност да се справяш с отговорностите на такива възлови места, да постигаш нещо, което другите не успяват.
– Не бих се оценявал в сравнение с другите, но наистина опитът ми в структурите на Министерството на отбраната е неоценим за мен. Човек, когато трупа багаж – административен, организационен, творчески или друг, той е неоценим. Аз съм благодарен на Българската армия, че ми е дала жалони, които и досега спазвам.
