Битката за Белия дом – бунт срещу системата

Битката за Белия дом отвори врата на популизма и радикализма в американската политика

Президентските избори през 2016 г. в САЩ  очевидно се превръщат в много ярък сблъсък не толкова между програми, колкото между личности. За пръв път от десетилетия има открит двубой между изключително популярни и познати кандидати за стола в Овалния кабинет  в Белия дом, превърнали кампанията в сблъсък между инсайдъри и аутсайдъри . Очаква се действащият президент Обама да подкрепи кандидатурата на Хилъри Клинтън. Така изборът на американско общество ще бъде вот-референдум както за за управлението на Обама, така на Буш, на Бил Клинтън, на Буш-старши. Американците през последните десетилетия винаги са правили избор между хора на статуквото, на традиционния елит в страната, чиито действия са предсказуеми. С избора на такъв президент досега се предполагаше и как ще се развие страната. Това създаваше усещане за стабилност и приемственост в американската двупартийна система, независимо дали президентът е демократ или републиканец. Особено, ако Конгресът е с преимущество на другата партия. Но 
това не е историята на 2016 г.
Най-добре тя може да се формулира с едно изречение на републиканеца-кандидат Доналд Тръмп: „Америка трябва да бъде непредсказуема“, който разви аргумента си през призмата на външната политика на САЩ. 
Начинът, по който се разви кампанията, е знак за силно недоволство на американците от това статукво. И то не от реалното положение, т.е. не икономически обосновано недоволство, а демографски и политически – от несбъднатите очаквания и по-високи намерения на едно консумативно общество. То дълги години живее в мир и устойчивост, което новите поколения намират за даденост и искат нещо повече, включително и идеали, и по-справедливо общество. Но очевидно  историята на 2016-а е историята на бунта срещу истаблишмънта. И това личи във възхода на популизма и на популярността на крайни кандидати и в двете партии. Тръмп спечели всъщност републиканската кандидатура в пренаселено с кандидати пространство, а демократът Бърни Сандърс от 60% изоставяне спрямо Хилари Клинтън достигна паритет с нея като брой спечелени щатски битки, макар и не като брой делегати. 
Направеното от Сандърс е феноменално, защото най-младите хора олицетворяват себе си с най-възрастния кандидат и с идеите на крайно ляв политик с 30 г. стаж. Сандърс сам нарича себе си независим социалист. Той издига ясни идеи като война на корпорациите, безплатно образование и медицинска помощ-все идеи, тласнали Клинтън много по-вляво, отколкото тя желаеше. Факторът „Сандърс“ може би ще остане една бележка под линия в историята, но той революционализира възприятието на демократите. Очевидно е, че има бунт и има процеси, които текат в американското общество и те са особено отчетливи при демократите като по-голямата от двете партии.
Този бунт срещу системата тече и в Републиканската партия – чрез Тръмп, и Крус, и представителите на Чаената партия. Определено годината е на радикализма и популизма в американската политика.
Корените са в бунта на бялата средна класа
В търсене на отговора откъде идва тази фрустрация на добре живеещите американци се виждат промени и в начина на мислене, и в начина на живот. Има и свръхочакване към САЩ като най-могъща световна сила и несъответствието в това, което Америка предоставя дори на привилегированите си бели граждани. Но и в САЩ расте проблемът с младежката безработица. И се появява непознато за поколения американци досега явление – родители да помагат финансово на децата си и на новите им семейства дори след завършване на университета и започване на работа. Но тепърва ще разберем доколко дълбоки са демографските, икономическите и дори менталните промени в американското общество. Всичко това подхрани феномена „Сандърс“ сред младите хора с ляв уклон и почти толкова парадоксалния феномен „Тръмп“ – с идеята за противопоставяне на малкия човек на системата. Не е случаен киногероят, малкият човек на Чаплин. Парадоксът е, че сега образът на аутсайдера се свързва с този на мултимилиардера от центъра на Ню Йорк, герой от риалити-формати, какъвто е Тръмп. И не изключвам възможността част от гласовете на Сандърс да отидат на втори тур към него. Гласовете за Сандърс са толкова протестен вот, колкото е и този за Тръмп. Има и семейства, в които младите ще гласуват за Сандърс, а родителите – за Тръмп. 
Според наблюдатели, предизборният цикъл е достигнал до ниво, когато няма значение дали кандидатите говорят истината или не, а как я казват. Важното е дали хората им вярват, или не. Журналисти нарекоха стила на говорене на Тръмп „отвъд истината“. Тръмп разчупи всички шаблони на американската политика и традиционни схеми за политическа коректност, за говорене, за разпознаваемост на името, за позволеното и непозволеното в една кампания. Никога не са използвани толкова удари под кръста. Дори Хилъри се повлия и прие този стил, който не й е чужд въпреки образа, налаган съзнателно през годините. 
Почти съм готов да се обзаложа за избора на Хилъри Клинтън. Големите пари в Републиканската партия играеха допреди седмици срещу Тръмп, а сега може и да се отдръпнат. Това са и най-скъпите избори – около 3 млрд.долара ще достигнат през есента. А без големите донори на републиканците Тръмп не може да се справи, Хилъри ще го надвие на финала. През последните дни се говори обаче, че някои донори се преориентират, защото за тях е важно да бъде победена Хилъри, па макар и Тръмп да стане президент. 
В случая с Тръмп в САЩ ще се тества факторът знаменитост на национално ниво. Очаква се всички рекорди по гледане да бъдат бити от първия дебат Тръмп-Хилъри с аудитория между 1 и 2 млрд. зрители в света.
Накъде ще тръгнат САЩ след вота
Основният въпрос е вътрешнополитически, защото вече над четвърт век в страната се води окопна, културна и политическа война републиканци-демократи. А изборите са в състояние да преминат най-малкото в политически фойерверки, които в САЩ не са виждани от времето на пълната с всякакви социални движения и протести  1968 г. САЩ са едно разделено общество със силно крещящо малцинство и голямо мълчаливо мнозинство. През 1968-а мнозинството избра стабилността. 
Много важен е изборът на вицепрезиденти и екипи особено като начин за „опитомянаване“ (на Тръмп) чрез елита на републиканците. Очаква се издигането на бившия спикър на Камарата от РП Нют Гингридж като вицепрезидент – той през 1994 г. направи обрат, спечелвайки Камарата на представителите, където и досега републиканците доминират. Днес той е един от „кукловодите“ зад Тръмп. Така че опитомяването му може да означава отправянето му към една по-традиционна политика. Феноменът „Тръмп“ във външнополитически план е една енигма за това какво точно ще последва.
Хилъри Клинтън би била по-твърда във външната политика от екипа на Обама, а във вътрешен план ще се опита да направи икономически реформи, заради което се очаква да отдели специално място на Бил Клинтън в екипа си. На фона на динамичността не е ясно какво ще е точно отношението й в момента към мегатърговските споразумения, макар тя да беше един от идеолозите на ТТИП. 
Всъщност в САЩ никога не се говори за лява и дясна политика, а за сблъсък, често достигащ до културна и гражданска война между левоцентристка и десноцентристка политика. Което 
„изяжда“ радикализма в американското общество
Тази година се появи един своеобразен радикализъм, доколкото средната американска бяла класа се почувства заплашена за благосъстоянието си, както европейците се страхуват от мигрантите. Но и в САЩ, както и в Европа   понякога „варварите“ често са на съседната улица и в съседното гето. Американското общество днес се променя бързо. То расте и буквално (от 280 млн. през 1990-а до 340 млн. днес). Преди 20 г. децата от бейбибума бяха в активна възраст, а днес са на 60-65 г. , а това поражда и нови социални проблеми.  Надеждата за американците е, че скоростта в икономически и технологичен план няма да бъде загубена.