– Г-жо Йотова, има ли дефицит от инструменти на ЕС срещу тероризма, ще се променя ли европейското законодателство?
– Тероризмът не е нещо ново за света. Но трябва да имаме правилен прочит на генезиса на тероризма днес и на новите му предизвикателства – т.нар. чуждестранни бойци, които в крайна сметка са европейски граждани. Страните от ЕС като че ли повече тушират последствията от бежанския проблем и заплахата от тероризма, отколкото да видят корена им. Забравихме превенцията, за да унищожим нещата на време, преди да са станали чудовища. Най-важният въпрос е дооценява ли Европа къде е зародишът на тези опасни явления. И у нас в много случаи вървим след събитията. А са важни и политическите действия – в ЕС и на отделните правителства, доколкото съществува корелация между тероризма и конвенционалната престъпност – каналите за трафик на хора и наркотици. И как тази добре организирана преди това система сега подпомага тероризма. В изследване на ЕП България е на първо място по трафик на хора и сме на първо място и по един нов вид трафик-изнасяне на нелегална работна ръка за сивия трудов пазар в Европа. Първи сме и по брой на престъпни мрежи, на организирана престъпност наред с Румъния, Унгария, Словакия.
– Дават ли ни надежда трезвите гласове, които се чуха в Европарламента по споразумението за бежанците с Турция?
– Категорично дава надежда. Защото ЕК ясно разбра какво е отношението на ЕП към прибързаната либерализация на визите за турските граждани. Наясно е, че няма как да се вземе такова решение под натиск от турска страна, без да са гарантирани изпълненията на необходимите 72 критерия. Анкара не е дала още достатъчно добра гаранция за достоверността на личните документи, не е направила нищо по отношение на антитерористичното законодателство, което се ползва и с политическа цел. Няма и решение за Кипър и колегите ни от тази страна имат своите основания против. Защото не можеш да либерализираш визите на турските граждани за една страна, непризната от Анкара на практика. Така че първоначалното желание на ЕК да има визи за турски граждани до края на юни ще отива вече към есента. Гласувахме увеличени права на Европол като европейска служба за сигурност. Но и в националните служби за сигурност вече не може да се действа, както те са действали дори само преди пет години. Крайно време е на европейско ниво да се създаде Европейска служба за сигурност, както го наричат гражданите, Европейско ФБР. Идеята е пак на дневен ред. В ЕП се поставя този въпрос и има консенсус за законодателното й изграждане. Но трябва и промяна в Договора за ЕС от 2009 г. Трябва да го ратифицират и националните парламенти. Но с даване на допълнителни правомощия на Европол направихме една междинна крачка. Защото от няколко години основният проблем и между националните служби е липсата на координация, на размяна на информация от базата данни на Шенген, от визовата информационна система. Разчита се повече на двустранни, не толкова на многостранни отношения. На практика при съвместни операции нишката се прекъсва. Според експерти, там се прекъсва нишката при предотвратяването на терористични атентати. Увеличените правомощия на Европол дават по-твърд контрол и върху доставчиците на интернет. На дневен ред в ЕП е и нова директива за борба с тероризма. Защото живеем във време, когато няма дилема между права на гражданите и сигурност на обществата. Директивата предвижда наказателни процедури и срещу хора, участващи в набирането на чуждестранни бойци, което досега не беше криминализирано. Ще се търси златно сечение между права и сигурност. Създава се и нова агенция на базата на Фронтекс за охрана на границите, но на база на Шенген, в нея България, Румъния и Хърватия липсват… С румънски и хърватски колеги сме нанесли поправка по моя инициатива, за да се обхванат и нашите страни.
– Вярна ли е тезата, че борбата с тероризма е вече в сферата не само на службите, но и на европейските политици?
– Службите са инструмент, който при добри политически решения и добро изпълнение на техните задачи ще има резултати. Но много трябва да се работи по превенцията, по анализа на генезиса на тероризма – откъде и защо се ражда, къде е мястото на държавата и нейната намеса. Свикнахме да подценяваме държавата, а сега виждаме какво означава да нямаш държавност. Или какво се случва, когато я нямаш във френските предградия или белгийския Моленбек. Затова всичко е въпрос на добри политически решения. И, разбира се, на повече Европа. Но трябва да погледнем и към нашите български гета.
– Казвате да погледнем и към нашите гета, но не е ли важно и България да стане част от общата стратегия на Европа за сигурност?
– Малко е да се каже, че България държи в момента златна карта и трябва да знае интереса си и поне да го заявява. А за определени теми от националния ни интерес можем да намерим и много съюзници в Европа. Заради географското си положение и това, че трябва да е надеждна граница не само за собствените си, но и за европейските граждани, тя трябва да е част от Шенген. За да участва пълноценно във всички лостове, които предполага Шенген. Второ, България трябва да бъде част от новата стратегия за охрана и на бреговата линия. В момента тя е изключена, пак защото не е част от Шенген. Т.е. няма да разполага с целия арсенал от мерки и цялостната информация, които системата предлага. Но трябва и да погледнем как стоят злободневните въпроси на наша територия. България трябва да отстоява националната си позиция и затова, че не може само страните по външната граница на ЕС да поемат тежестта от бежанския проблем. Изковахме ли националната си позиция как България участва в сигурността на Европа и опазване на границите, какво ни е мнението кой и какво убежище трябва да дава. Нямаме право на нищонезначеща политика и сигнали, които даваме навън. Затваряме ли си очите и пред гетата у нас, пред това кой и как работи в тях за пропаганда на радикализъм и какви са влиянието и резултатът, особено в училищата. Защото надяването на бурки е сред последствията, те не са началото на процеса. И нямаше да ги има, ако си бяхме свършили превантивната работа.
– Реално ли е връщането на българското влияние в Арабския свят?
– Това е наистина правене на вид политика. Дълги години се смяташе, че България няма защо да работи в страните от Арабския свят. Ние се изтеглихме от територии с наше влияние . И обвинихме всички, работили по арабското направление в специалните ни служби, за доносници. Това са грешни с тежки политически последици решения. Дано да има друга политическа воля за политиката ни на влияние в тези страни.
– Кои са основните теми, по които трябва да говорим по отношение на тероризма?
– По това не само как се заражда той и каква е географската му ширина, а и какъв е езикът на този тероризъм, защото най-страшната част от него е пропагандата, посланията му, начините, по които се правят и предават те. Това си е отделна едва ли не наука, защото каквото и да се разберем с доставчиците на интернет за противодействие на терористичните централи, ако няма друг тип образование и възпитание в обществото, за да няма хранителна среда за посланията, няма да имаме конкретни резултати.
Трябва да се говори и обсъжда открито, защото без академичната и експертната мисъл няма пълноценна политика. А и този разговор е част от отговора ни към предизвикателствата, която идеологията на тероризма хвърля към цивилизования свят. Как ще реформираме ЕС, за да е работещ, е също тема от този голям сюжет – на борбата с терористичната заплаха.
