Делото на светите братя Кирил и Методий, заедно с техните равноапостоли, колкото и отдалечено във времето да изглежда, ни е особено нужно днес, когато сме част, фрагмент от големия културен феномен, наречен Европейски съюз. Защото там всред дебрите на вековете, сред големия конгломерат, погълнал половината Римска империя, те са отворили една врата, дали са един незаменим шанс на България да намери своята идентичност, неповторимото си лице. В своеобразието на народопсихологията от много народности да преоткрие уникалния си исторически път в бъдещето. Азбуката ни връща езика, а езикът е сред най-важните съставки на нацията, която възкръсва и се самосъздава през 19-и век. Но ни връща и достойнството, онова велико самочувствие, което ще позволи на Паисий да ни вдигне от нищото, да ни пресъздаде с ярост, жажда и упоритост отново като равноправни деца на светлината.
В днешното многообразие от идентичности е много важно да опазим тази искра на мисълта, този огън – да сме нещо неповторимо и своеобразно сред мозайката от културни територии, създали 28 емблеми от организма на най-напредничавата общност в света, която е камертон за многопластовата мелодия на бъдещето.
Да не забравяме, че папа Йоан-Павел II обяви светите братя за покровители на Европа.
