Превратът на 19 май 1934 г. Безпартийната държавност

Генералната репетиция на Кимон Георгиев и Дамян Велчев

Ваше величество, извършен е преврат в името на добруването на страната, укрепване на държавността и излизане на България от международна изолация. Ние сме надпартийна организация, която ще пресече партизанските боричкания, водещи единствено до корупция и разруха. Това заявява Кимон Георгиев в ранните часове на съботния ден 19 май 1934 г. на цар Борис Трети, след като верните на Военния съюз военни части безкръвно и безпроблемно са овладели всички държавни учреждения и важни места в столицата и в страната. 

Казват, че явявайки се в двореца, новият министър-председател Кимон Георгиев носи два указа. Единият е за състава на правителството. При отказ на царя да го подпише, има краен резервен вариант – указ за абдикация на монарха. 
Кимон, известен сред другарите си като Гърка, запасен подполковник, участник във войните, ръководител на политическия кръг „Звено“ и активен деятел на Военния съюз, има вече опит от преврата на 9 юни 1923 г., в който също участва заедно с вечния си верен другар Дамян Велчев. Тогава Александър Цанков, заедно с Димо Казасов и още неколцина членове на новото правителство, са принудени да чакат с часове царя пред двореца „Врана“. Монархът се колебае тогава 
дали да повери властта
на хора като Цанков и генерал Иван Вълков, а има и  опасения за успеха на преврата им. Но 11 години по-късно и двете страни са доста по-подготвени. Кимон носи указ за абдикация, но Борис Трети не е изненадан от преврата. Той посреща деветнайсетомайци в пълна парадна униформа и все пак е длъжен да ги укори – избързали са. Кимон обаче е непреклонен. Има правителствена криза. За 21 май Александър Цанков е насрочил национален сбор на новото си Национално социално движение, което копира Хитлеровата националсоциалистическа партия. Предвидливите военни виждат в този събор подготовка за насилствено завземане на и без това люшкащата се власт. 
И изпреварват събитията

Положението в страната и не е цъфтящо. Управлението на Народния блок съвпада с „Голямата депресия“ от 1929-1933 г. Поради двойното намаление на международните цени на земеделската продукция българското селячество, което е 80% от населението, изпада в  мизерия, която предизвиква опасното му олевяване, особено при спомените за управлението на Александър Стамболийски. За първи път в България се появява масова застойна безработица. През 1933 г., най-тежката кризисна година, броят на регистрираните безработни достига 150 000 души – около 30% от общия брой на наемните работници и занаятчиите.
Засилва се и конспиративната дейност на комунистическата партия, чието левосектантско ръководство обявява, че в България назрява революционна ситуация и партията трябва да е подготвена за бойни действия. Комунистите постигат значително влияние сред младите хора. Проникват и във войската. През 1933 и 1934 г. са разкрити десетки конспиративни ядки в казармите. Многопартийната демокрация също дразни военните. А и тя самата носи вина за това. Макар и иронично описана от Ст. Л. Костов в „Големанов“, картината е болезнено вярна. „Една партия без членове може да остане, но без кандидати за министри – никога“, казва Големанов. А когато надвисва опасността да не бъде включен в кабинета, решително заявява – „Цепя се, Енчо, цепя си“, което значи 
нови партийни 
„крилца и перца“ 
Подготовката на преврата се ръководи от  запасния  полковник Дамян Велчев, секретар на Военния съюз. Цар Борис, който има информация за всичко, се опитва да обърка плановете на заговорниците. На 9 май председателят на Военния съюз генерал Атанас Ватев, командващ Втора армия, е назначен с царски указ за военен министър. Той веднага е заклеймен като изменник на делото, а съюзът е оглавен  от генерал Пенчо Златев.
В навечерието на преврата в столицата са формирани две ударни офицерски групи. Четирите външни врати на двореца са блокирани от млади офицери. На летище Божурище дежурят два бойни самолета, а в казармите на 4-и артилерийски полк чака запрегната 
готова за действие батарея
Точно в 2,30 ч. на 19 май частите, командвани от верни на Военния съюз офицери,  напускат казармите и без да срещнат съпротива, овладяват определените им обекти. Към 5 ч. сутринта в щаба на акцията се появява пратеник на цар Борис, който съобщава желанието на монарха да бъде посетен от генерал Златев и Кимон Георгиев. Добре подготвеният монарх се държи като истински владетел и категорично задрасква в указа името на полковник Дамян Велчев като военен министър. На негово място вписва генерал Пенчо Златев.  
Новото правителство изцяло ликвидира парламентарната демокрация. Народното събрание буквално престава да съществува. Всички партии и профсъюзи са забранени. Вместо с решения на Народното събрание, държавата започва да се управлява с наредби-закони, издавани от правителството. Така обаче се постига институционална дисциплина, ликвидирани са политическите „надцаквания“ и партийното службогонство. Кметовете се назначават от областните управители и задължително са юристи. Така по места се прекратяват боричканията за кметския стол, които в повечето случаи са не политически, а роднински. За 
усъвършенстване на държавното управление
две министерства са закрити, 16-те окръга се преструктурират в 7 области. Създадени са държавни монополи за търговията с тютюн, спирт, петрол и др. Селските стопани получават облекчения по данъчните си дългове. Учредена е специална „Дирекция на обновата“.   
Наред с ликвидирането на всякакви политически организации, е забранена и ВМРО на Иван Михайлов, което позволява да се премине към подобряване на отношенията с Югославия, а оттам – с Франция. Установени са за първи път дипломатически отношения със СССР, но това не е изключително явление, защото повечето държави в Европа вече са признали болшевишкото управление в Москва. Подобряването на отношенията с Югославия, с която заради „македонския въпрос“ дълги години са водени явни и подмолни битки, дава възможност западната ни съседка също да подпише през 1938 г. Солунската спогодба, с която отпадат военните ограничения, наложени от Ньойския договор. Приближава нова война и страната ни я посреща с 
голяма и съвременно въоръжена армия

Кимон Георгиев не може да се задържи дълго на власт. Той няма широка подкрепа. Още повече, неговият верен приятел Дамян Велчев е трън в очите на двореца заради републиканските си виждания, които стават негова кръвна кауза, особено след като царят не му дава поста на военен министър. Заради тях той получава смъртна присъда, лежи в затвора и все пак сяда в министерския стол, макар и на 9 септември 1944 г. На 19 май той и Кимон правят своята генерална репетиция. Поучени от 9 юни 1923 г., който също са сътворили двамата, на 19 май 1934 г. разбират, че само с щиковете власт се взема, но няма как да се управлява без политическа и социална поддръжка. Така след 10 години, на 9 септември 1944 г., те се озовават начело на новото превратаджийско правителство, което, освен че е крепено на дулата на червеноармейските танкове, е посрещнато първоначално дори с народен възторг.         
Дотогава обаче има още цяло десетилетие. А властта на деветнайсетомайци свършва на 22 януари 1935 г., когато царят назначава за премиер генерал Пенчо Златев. Кратка радост за генерала. На 18 април 1935 г. цар Борис подписва указ за оставката на Златев и съставянето на правителство с министър-председател Андрей Тошев. Въпреки новите министерски кабинети, управлението продължава да се провежда чрез наредби-закони, защото Народното събрание е възстановено чак през 1938 г. Но не и партиите. Изборите са мажоритарни. Оказва се тогава, че така държавата се управлява по-безпроблемно. Особено във времето на връхлетялата Втора световна война.