Посланикът на САЩ в България Ерик Рубин изнесе лекция на среща, организирана от Американската търговска камара в България, в присъствието на представители на българския бизнес. Лекцията поместваме със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Даваме си сметка, че Европа е изправена пред множество заплахи и предизвикателства и имаме ангажираността да се присъединим към нея в разрешаването им. Пред лицето на тези предизвикателства някои кръгове в Европа започнаха да поставят под въпрос жизнеспособността на институциите, изградени след Втората световна война, които постигнаха такива огромни успехи в консолидирането на напредъка, мира и сигурността на континента. Още веднъж ще цитирам казаното от президента Обама в Хановер: „Вашето постижение – над 500 милиона души, които говорят на 24 езика в 28 държави, 19 държави с обща валута, в единен европейски съюз – си остава едно от най-великите политически и икономически постижения на съвремието.“
И именно поради това президентът Обама има толкова недвусмислена позиция относно „Брекзит“. По време на неотдавнашното си посещение в Лондон той заяви: „САЩ искат силна Великобритания за свой партньор. Великобритания е най-могъща, когато участва в ръководството на една силна Европа. През 21-ви в. нациите, които имат осезаемо присъствие на световната сцена, са не онези, които действат самостоятелно, а тези, които се обединяват в екипи, за да слеят силите си и да умножат влиянието си.“
Администрацията на Обама работи усилено за укрепване на трансатлантическите търговски взаимоотношения и за постигане на напредък в преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ).Търговията, така или иначе, се осъществява.
Въпросът е кой ще определя правилата?
Кой ще оформи начина, по който тя се осъществява? И ако ние го правим съвместно, ще го правим по такъв начин, че да поставим най-високите стандарти – за защита на работниците, за опазване на околната среда, за опазване на интелектуалната собственост, за осигуряване на прозрачност.
Накратко, ТПТИ е най-добрата възможност в рамките на цяло поколение за надграждане на икономическите взаимоотношения между САЩ и ЕС.
Но какво означава това конкретно за България? Стоки на стойност почти 2 млрд. долара и услуги на стойност почти 1 млрд. долара понастоящем са предмет на търговия през Атлантическия океан между САЩ и Европа, и то ежедневно. Ясно е, че търговията между САЩ и България е значително по-малка, но в някои области отбелязваме огромен растеж: наблюдаваме 400-процентен ръст на износа на продукти на химическата индустрия от САЩ за България през последните две години, както и 100% ръст в продажбите на медицинско оборудване.
Дигиталната търговия със стоки и услуги
представлява огромна част от нашите икономически взаимоотношения. Според едно проучване, направено от Cisco, през 2014 г. в Западна Европа е имало 1,9 млрд. устройства, свързани в Иинтернет, а през 2019 година те ще станат 3,5 млрд.
Ние трябва на всяка цена да се стремим да избягваме изискванията за локализация, според които би се наложило да се поставят сървъри и друга инфраструктура (както и служители, които да ги поддържат) на всеки пазар, където се работи. Тази идея просто не се вписва в нашата ера на технологии и дигитална търговия.
Накратко за една от темите, предизвикващи повече противоречия – земеделието. Има фактори в Европа, както и тук, в България, които всяват страхове, че американският земеделски износ ще залее европейските пазари. Или че САЩ ще принудят Европа да занижи стандартите си по отношение на безопасността на храните. Или че ние ще принудим потребителите в ЕС да купуват храни, съдържащи биотехнологични продукти. Всичко това е твърде далеч от истината.
Второ, мнозина тук, в Европа, имат грешното убеждение, че американското земеделие се доминира от „ферми-фабрики“. Това просто не е истина. 96 % от земеделските стопанства в САЩ са семейни. А семейните стопанства осигуряват 87% от нашата земеделска продукция.
Трето, нито САЩ, нито ЕС имат някакъв интерес от снижаване на стандартите в областта на безопасността на храните.
13-ият кръг от преговорите (по ТТИП) приключи в Ню Йорк в края на април и съм сигурен, че предстоят още кръгове. То е най-добрата възможност, която имаме, за да укрепим икономическия фундамент на най-важните в света политически взаимоотношения и
взаимоотношения в сферата на сигурността
тези, от които зависят глобалният просперитет и стабилност. Ние можем да гарантираме, че САЩ и ЕС ще продължат да служат като първокласен икономически модел за световната общност.
Преди три седмици президентът Обама говори пред нациите от Европа за предизвикателствата, заплашващи нашата трансатлантическа общност и бъдещето, което можем да изградим и изграждаме заедно, като отстояваме ценностите си и стоим едни до други. Аз съм горд, че имам тази възможност да работя с всички вас за изграждането на това бъдеще.
Посланик Рубин отговори на многобройни въпроси.
Част от тях засягаха темата за сътрудничеството ни в сферата на сигурността.
– Как САЩ и Европа могат да се справят заедно с проблема в Близкия Изток?
– Черно море и целият регион на Близкия Изток през 2016 г. е много по-разклатен, отколкото преди 5 г. Това води до заплахи и рискове и с българското правителство трябва да работим срещу тероризма, за повишаване на защитата и безопасността, за увеличаване сътрудничеството ни за повишаване на сигурността по границите и митническия контрол.
Наскоро президентът Обама каза, че нито САЩ, нито Европа могат сами да решат близкоизточния проблем, а международната общност трябва да се обедини в решаването му. Затова на преговорите във Виена Русия трябва да се присъедини към тези усилия и да помислим как да се справим с най-сериозното през последните години предизвикателство. Трябва да си сътрудничим и с всички глобални играчи на световната арена, включително с Китай, който започва да играе по-активна роля. Но той трябва да се превърне и в основно заинтересовано лице, а не просто в представител в Съвета по сигурност. Сигурен съм, че и новият президент на САЩ ще продължи политиката на сътрудничество с Европа и с другите страни.
– Военното ни сътрудничество също има икономическо въздействие. Да очакваме ли разполагане на големи американски части на Черноморието?
– Ние искаме да помогнем на България да подобри наличното си военно оборудване. Във военното ни сътрудничество осъществихме редица двустранни учения и такива съвместно с НАТО, както между България и Румъния с наша помощ. Това е важен напредък с подкрепата на Алианса, защото районът на Черно море ще бъде предизвикателство в бъдеще. Следващата година очакваме сериозно увеличение не само на броя на ученията, но и на звената и екипите от НАТО и други разположени в България формирования, защото се планира увеличение на силите, разположени по Черноморието не само по линия на САЩ, но и на Румъния и НАТО. Така че ще има увеличаване на броя на военните сили, особено на нашите морски тюлени. Граф Игнатиево е база, която ще продължава да е средище на обединени усилия на партньорите и се надяваме да подобрим съоръженията и оборудването там. Така че отговорът е: да, ще имаме по-силна подкрепа, отколкото през последните години в сферата на военното дело.
През последните години в областта на сигурността и защитата сме увеличили двустранната военна дейност с над 400%. В момента разполагаме с най-добрите комуникации и канали за обмяна на информация за нови видове заплахи като киберзаплахите.
