Вече 15 години „Велик е нашият войник“ е химн на Българската армия
Вече 137 години военните духови оркестри в Българската армия участват активно в подготовката на българските воини и имат своето непреходно присъствие в културния живот на страната. Пазители на достойните традиции на своите славни предшественици и създатели на съвременната българска музикална култура, и днес военните духови оркестри дават приноса си за утвърждаване на ценностите на Българската армия в семейството на армиите-съюзници в НАТО.
Първата изява на военните музиканти са тържествата по случай избирането на Александър I Батемберг за княз на България на 17 април 1879 г. Във Велико Търново. Под звуците на военния оркестър преминават и тържествата при приемането на Търновската конституция. Първият диригент (капелмайстор) на новосъздадения военен духов оркестър е чешкият музикант Йозеф Хохола.
По повод 31 май, Празника на военните духови оркестри в България, се срещаме с майор Ради Радев, главен диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър. За големите му заслуги в областта на културата и изкуството, по предложение на правителството, съвсем наскоро той бе награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен.
Но нека първо се върнем малко по-назад в годините. Гвардейският представителен духов оркестър е създаден на 1 ноември 1951 г. Наследник е на бившия Царски симфоничен и духов оркестър. Той има редица награди, отличия и успешни участия на редица международни фестивали, а от 14 май 2001 г. е включен в състава на Националната гвардейска част.
Самият Радев е роден през 1972 г., завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалности „Дирижиране“ и „Композиция“. Музикалната кариера започва в ДФА „Тракия“, преминава през Българското национално радио, за чийто фонд написва около 400 произведения. От 2007 г. майор Ради Радев е главен диригент на Гвардейския представителен духов оркестър, а от 2008 г. е назначен за главен диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър. Негови произведения се изпълняват от „Мистерия на българските гласове“, ансамбъл „Тракия“ и ансамбъл „Добруджа“. Член е на Съюза на Българските композитори.
„Аз мисля, че
българският народ е дал своята оценка за нас
Няма населено място, където Гвардейският представителен духов оркестър да не е бил изпратен с овации и уважение. Той винаги защитава авторитета на Българската армия, на българската музикална култура, у нас или зад граница, както това правят и всички останали военни духови оркестри в БА“. Така, стегнато и по войнишки скромно, Радев отговаря на въпросите ни, свързани с голямото отличие, полученият наскоро орден „Св. Св. Кирил и Методий“.
„Тази награда аз я възприемам като награда към всички военни духови оркестри в нашата армия, респективно към Националната гвардейска част, в качеството и на един от най-големите будители в историята на съвременна България. Това е награда за цялата ни институция, за целия личен състав, който изпълнява с достойнство и гордост своите задължения. Колкото до себе си, аз смятам, че работя за издигането на авторитета на военните духови оркестри и респективно на националната гвардейска част“, допълва майор Радев и отдава своята почит към всички високи високи професионалисти през годините, не само в Гвардейския представителен оркестър, а и във всички музикални формирования в БА.
Да, през годините се променят не само репертоарът и насоките, които търси всеки един диригент, като така оркестърът допълва своя репертоар с многообразие от всичките музикални стилове.
И наистина, днес наред с химна на Република България, химна на Българската армия „Велик е нашият войник“, популярните песни на славата, вечните военните маршове „Край Босфора“, „Шуми Марица“ и „Откак се е зора зазорила“, репертоарът на Гвардейския представителен оркестър включва фолклорни композиции като „Нестинарско хоро“, „Унгарски танц №5“, Гершуин, Втори валс на Шостакович, „Иисус Христос – суперзвезда“ на Ендрю Лойд Уебър, както кратка композиция от най-доброто от „Бийтълс“.
„Далеч не е вярна представата, че военният оркестър изпълнява само военни маршове и български хора“, категоричен е главният диригент. „Нашият оркестър има много богат репертоар и изпълнява всякакъв вид музика в жанрово отношение и въобще не отстъпва по нищо на големите симфонични оркестри. Имаме както латино-музика, така и естрада, джаз, поп, рок. Всеки жанр музика, която свирим, е конкурентна и ние сме доказали това в нашите концерти. Публиката оценя това и
залите на концертите ни са винаги пълни
За Националния празник 3 март имахме грандиозен концерт в Зала „България“, където бяхме поканили да участват едни от най-големите български естрадни певци“.
И тук няма как да не споменем Музикалния парад на военните духови оркестри с международно участие, който се проведе по случай 6 май – Ден на храбростта и празник на българската армия.
„Националната гвардейска част успя за трети път да осъществи този музикален парад, да го организира в лицето на нашия командир, бригаден генерал Боян Ставрев, както и цялото ръководство на Националната гвардейска част – всички бяха отдадени на организацията на този грандиозен спектакъл“, обяснява Радев. „И за трети път видяхме, че залата беше пълна. Ако се бяхме провалили първия и втория път, залата нямаше да бъде пълна. Аз мисля, че българските военни музиканти отново защитиха с достойнство своя авторитет и авторитета на армията“.
Една такава програма дълго време се избистря, ръководството на Националната гвардейска част работи месеци върху концепцията на самия спектакъл. „Реално започнахме да работим за третия музикален парад, когато завърши вторият“, обяснява още главния диригент. Но зад лъскавата, парадната част военните оркестри си имат своите проблеми, които няма как да пропуснем да споменем. Липсата на кадри, която в последните години притиска не само цивилните оркестри, а и българските музикални училища, предизвиква
остра криза и недостиг на музиканти
и за военната музика. Просто ългарските деца в последно време не искат да изучават духова музика. От седем средни музикални училища в страната, едва един ученик се обучава за тубист, а тромбонистите са едва трима-четирима, с тъга констатира Радев. „Отливът в музикалните училища е много голям. Липсва онзи ентусиазъм у децата през 80-те години, когато самите ние бяхме деца. И ние трябва да направим всичко възможно да докоснем децата до музиката. Винаги, когато едно дете свири на инструмент, това променя мирогледа му и увеличава не само музикалната, а и общата му култура. Музиката допринася за изграждането на човека като личност“, категоричен е той. Майор Ради Радев благодари на всичките си колеги, военни музиканти, като не пропусна да подчертае задоволството си, че за пръв път Гвардейският представителен духов оркестър разполага с необходимата, съвсем наскоро ремонтирана материална база за работа и репетиции.
Маестро полк. Димитър Доротеев:Забравят се старите военни маршове
В Деня на военните духови оркестри, 31 май, няма как да не почетем и светилото на изпълнителското изкуство на духовите оркестри в България полковник Димитър Доротеев. Намираме маестрото в дома му на романтичната улица „Вишнева“, недалеч от едноименната спирка на трамвай №10. За разлика от леко разклатеното здраве, полковник Доротеев не страда от липсата на типичното си чувство за хумор, верен на навика си да назовава нещата с истинските им имена.
Именно той е човекът, по чиято инициатива преди 15 години 31 май е обявен за Празник на военните духови оркестри. Още си спомня градниозния концерт по повода, бляскавата музикална програма, в която са включени дори камбаните на Катедралния храм „Св. Александър Невски“, илюминациите, запалените факли в ръцете на гвардейците, чиито свидетели стават президентът Петър Стоянов, тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев и генерал Михо Михов, началник на Генералния щаб на БА. Именно на този ден, по инициатива на полковник Доротеев, през 2001 г. „Велик е нашият войник“ е обявена за химн на Българската армия със заповед на министър Ноев.
Днес маестрото с тъга си спомня за времената, когато музиканти от Националната филхармония са влизали в строя на военните духови оркестри, не само заради по-добрите условия на работа, а и заради по-високото заплащане в армията. Голямата му болка е, че днес не се назначават конкурси за попълване на свободните места в оркестрите. „Вакантни бройки стоят, не са обявени, трябва да излязат в регистър“, недоумява Доротеев и допълва в типичния си остър стил: „Някои командири трябва да разберат, че само с пагон и власт не се парадира в изкуството“. И споменава в оригинал една от басните на Крилов: „Бедата започва тогава, когато обущаря почва да пече пирожки“.
Но още по-голямата беда, според него, е, че няма млади музиканти. „Не знам, дали с помощта на Министерството на образованието, но трябва да се създадат младежки оркестри. Трудно е, трудно се учат духачи. В музикалната академия в 4-5 курса – един тромбонист. По мое време на година излизаха толкова. 8-9 души кандидатстваха за едно място“, спомня си маестрото.
Друг важен проблем, който посочва, е липсата на нови творби в репертоара на военните духови оркестри. „Забравят се старите военни маршове. Навремето всяко военно училище имаше марш, пишеха се всяка година. Без музика армията слаба и ранима. Военните оркестри са били до командира си във всяка атака, те са свирели и в затишие и в бой. Всички военни маршове са свъзрани с битки и победи на нашата армия. Те са писани с такова патетично чувство, защото авторите им са живели в лишения, сиромашки, а не като нас – на готово всичко. А сега какво се получава? Две песни на Емил Димитров – и това бил българският патриотизъм! Има стотици творби, които са изоставени и са много по-силни и по-атрактивни. По-силни като заряд и като структура, да не говоря като нотно съдържание. Ама всичко заглъхна. Това е липса на отношение, няма интерес в ръководителите“, констатира с огорчение на финала на разговора ни маестро Тодоров и не забравя да спомене с почит и благодарност своите предходници – полковниците-диригенти Жеко Димов, Христо Тонев и Емил Врачански.
