В навечерието на Първата световна война през 1914 г. щабът на флота приема проект за морска отбрана. В него се предвижда наред с другата техника и доставка на подводници. Проектът се реализира, макар и в по-малки мащаби, през 1916 г. с приемането в строя на флота и издигането на българския флаг над базираната във Варна германска подводница УБ-18.
За командир на плавателния съд е назначен лейтенант Никола Тодоров. Така по време на Първата световна война България става една от малкото страни в света, притежаваща свой подводен флот.
Договорена е доставката и на втора подводница, която не се реализира, тъй като предвидената за българския флот УБ-I-7 през октомври 1916 г. не се завръща от боен поход. Първата подводница в състава на българските ВМС е произведена в Германия от серията UB-I. Тя принадлежи към типа малки крайбрежни подводни лодки. В българския флот е зачислена под названието UB-18, като в документите e определяна и като Подводник № 18.
Памет
По случай 100-годишнината по инициатива на Съюза на подводничарите в България на пирса на Евксиноград край Варна беше официално открита паметна плоча. На нея пише: „Тук на 25 май 1916 г. бе положено началото на българското подводно плаване.“
В ритуала участва почетен караул от ВМС, Представителният духов оркестър на ВМС, офицери, ветерани, бивши подводничари. Изпълнителите на проекта за паметната плоча са офицерите от запаса капитан-лейтенант Павел Димитров, мичман Цветко Цветков и мичман Асен Дачев. (БА)
Тактико-техническите данни на УБ-18 са: дължина 28.1 м; широчина 3.15 м; газене 3.03 м. Водоизместване: подводно 142 т, надводно 128 т.
Скорост: над вода до 6 възла, под вода – 5.3 възла. Район на плаване – 1650 морски мили при ниска скорост.
Разполага с два носови торпедни апарата – 450 мм, едно 47 мм оръдие и 8 мм картечница. Щатният екипаж е 17 души.
По време на кратката й служба в българския флот максималната дълбочина, на която се потапя, е 52 м. По време на Първата световна война УБ-18 извършва походи до Кюстенджа (Констанца) на север и до нос Инеада на юг. През октомври 1916 г. извършва торпедна атака срещу руски контраминоносец тип „Лейтенант Баранов“ , обстрелващ български брегови позиции.
Беломорският флот е създаден преди 75 г.
Преди 75 години, на 5 май 1941 е създаден българският Беломорски флот с щаб в град Кавала. След разгрома на Гърция през пролетта на 1941 г. Германия и България се споразумяват за навлизане на български войски в Беломорието.
До 28 май 1941 г. българските части трябва да го заемат и организират неговата отбрана. На България е предоставен районът между реките Струма и Марица с островите Тасос и Самотраки.
Общата площ е 13 000 кв. км, с население от 649 419 души и брегова ивица от 440 км с 5 пристанища – Кавала, Дедеагач, Порто Лагос, Лименария и Камариоти. За охраната на крайбрежието е необходима значителна морска част.
В края на април започва придвижването на отряд от Дунавската флотилия под командването на капитан втори ранг Петър Неделчев към бреговете на Егейско море. От него се формира Беломорският отряд. Така България за втори път има Беломорски флот (първият е в годините на Първата световна война).
На 5 май 1941 г. немските знамена са свалени и са издигнати българските, с което България поема управлението на Беломорска Тракия. На 12 май капитан втори ранг Петър Неделчев е освободен от командването на Беломорския отряд и на негово място е назначен капитан втори ранг Димитър Дудев.
Първоначалният състав на Беломорската част е: щаб в Кавала с домакинство и свързочен взвод; крайбрежен граничен подучастък в Дедеагач; крайбрежен граничен подучастък в Кавала. По-късно към него се придава бреговата артилерия, формира се минна рота, създава се морска пехотна дружина.
Задачите на Беломорския отряд са наблюдателна служба, охрана на морската граница, контрол над пристанищата и корабоплаването. Към края на юни 1941 г. той разполага с 4 моторни ветрохода, 4 моторни и 4 гребни лодки. До лятото на 1944 г. в корабостроителницата в Кавала са построени 4 стражеви кораба, влезли в състава на Беломорския флот под имената „Марица“, „Струма“, „Места“ и „Вардар“. Важно значение за отбраната на крайбрежието и островите има и бреговата артилерия.
Същевременно през Втората световна война корабите на Българското търговско параходно дружество са предоставени на германската военнотранспортна служба. На 28 май 1941 г. параход „Княгиня Мария Луиза“, натоварен с авиобомби и гориво, пристига в пристанището на Пирея край гръцката столица Атина.
Към 6:30 ч. на 30 май, след като започва разтоварването на кораба от местните докери, дежурният моряк Васил Илиев вижда гъст черен дим да излиза от трюма. На кораба има пожар!
В борбата с огъня се включват всички гръцки пожарникари от Атина и Пирея, но не успяват да овладеят огнената стихия. По всяка вероятност пожарът е умишлено предизвикан и е резултат от диверсия.
Има опасност огънят да се прехвърли и на съседните кораби в порта на Пирея, а чрез тях да бъдат засегнати и пристанищните складове, пълни с взривоопасни материали.
В този решителен момент капитанът на кораба Иван Томов взема най-правилното решение, като разпорежда повечето моряци да напуснат кораба. С част от личния състав той остава на борда, за да изведе парахода в открито море.
Два гръцки влекача поемат подадените въжета и горящият кораб се отделя от кея. Не след дълго в морето отеква апокалиптичен взрив, който унищожава парахода.
Единствен от борда на кораба остава жив вторият помощник-капитан Веселин Георгиев – Фоса, и останалите на брега 32-ма членове на екипажа. Капитанът и другите българи на борда жертват живота си, но спасяват Пирея от разрушение, а нейните жители – от смърт.
В този ден загиват: капитан Иван Томов – капитан на кораба, капитан Георги Бабев – първи помощник-капитан, Петър Чаръкчиев – втори механик, Георги Георгиев – машинист втора степен, Стоимен Захариев – радиотелеграфист, Георги Винаров – машинист втора степен и Тодор Стоилов – помощник-готвач. Корабът „Княгиня Мария Луиза“ е първата жертва на търговския ни флот във Втората световна война.
… След промените в България през есента на 1944 г., българският Беломорски флот е принуден да напусне района. Плавателните средства са изоставени, като е прибрано въоръжението и най-ценното им оборудване. В края на 1944 г. от разформирования Беломорски флот е сформирана Военноморска база Бургас.
