– Г- Йончев, кои са акцентите на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО?
-Т я се проведе в Тирана и на нея присъстваше заместник генералният секретар на Алианса Александър Вербшоу. От наша страна бяхме с вицеадмирал Пламен Манушев, водач на българската делегация в Асамблеята. Това заседание беше особено важно на фона на днешната международна обстановка. Асамблеята не е част от структурата на НАТО, а форум на депутатите от парламентите на страните-членки. Това е свързващата нишка между военните структури на НАТО и политическите решения за отбраната в парламентите.
Основната тема на дискусиите беше обстановката и предизвикателствата преди срещата на НАТО във Варшава. Разгледахме промените във военните структури на Алианса и на политическо ниво в периода между срещата на върха в Уелс и предстоящата в Полша. Целта не беше просто да отчетем резултатите от поставените цели в Уелс, като 2% военни разходи от БВП и 20% от тях за инвестиции в ново оборудване и реална модернизация в отбраната. В това отношение целите съвсем не са изпълнени и остава очакването до 2020-а това да се случи. Особено важна е лансираната от САЩ нова инициатива за стабилизация в Източна Европа. От т.г. американското правителство отделя над 3 млрд. долара за реално увеличаване на военното присъствие в региона. Ще бъдат разположени сили, които да гарантират минимумът от сигурност тук. Сложен бе край на изтеглянето и на подкопаването на отбранителните способности на Европа и тече обратният процес на нова мобилизация на ресурси, която да дава реални гаранции за източния фланг на НАТО. Подчертано беше, че основополагащият камък на Алианса остава възможността за защита по член пети от северноатлантическия договор, с други думи системата за колективна отбрана, а не за агресия срещу трети страни. Това е темата, с която не може да има компромиси и всяка страна членка трябва осезателно да чувства тези гаранции. Тази система има и своите конкретни измерения, едно от които са силите за бързо реагиране, които вече са въведени в действие. Но възможността им за разгръщане е по-дългосрочна, затова американската инициатива за реално разполагане на съответния брой сили по източния фланг и инвестициите, свързани с това за оборудване, вдъхват самочувствие на страните от региона.
– Какво друго обсъжда сесията?
– Мото в работата на НАТО от тук нататък ще е т.нар. „Сигурност на 360 градуса“. Т.е.-възможността Алианса да има способността да реагира на повече от един конфликт едновременно. И да направлява ресурсите си в съответствие с това. Няколко реални конфликта по границата на пакта са нова среда на сигурност и предизвикателство, което може да се реши с инвестиции в технологии, в модерно оборудване и в развитие на човешкия фактор. Сами по себе се сумите за средствата за отбрана не означават нищо. Важно е какво влиза в 2-та процента от БВП – дали са инвестирани за заплати, или част от тях са за реално развитие на отбранителните способности. Не трябва да подценяваме фактора, че военнослужещите ни не са заплатени достатъчно и за това трябва да се работи като част от комплексното развитие и модернизация на БА. Времената, в които отбраната беше недоглеждана тема, свършиха. Досега България беше консуматор, а не генератор на сигурност със своите скромни инвестиции в отбранителните сили. Крайно време е, дори закъсняваме да направим необходимото, за да догоним партньорите ни от Алианса. А инвестицията в модернизация на ВС са дългосрочен проект, но трябва да го започнем сега, за да имаме резултати след няколко години. Ние не сме далече от желаните 2% разходи за отбрана, но спрямо нашия БВП тази сума не ни дава възможност да направим значими инвестиции.
– Нали направихме реформите в Българската армия…
– Да, но инвестициите не сме направили, а реформа без финансова обезпеченост не води до развитие.
– Имаше ли спорни моменти в разговорите на сесията?
-Тъй като форматът на Асамблеята е политически, а не военен, спорните моменти бяха основно около перспективите за бъдещото разширяване на Алианса. Разбира се, основната част от дискусията беше върху реалната необходимост от реформи в Алианса, така че той да е готов да отговори на предизвикателствата на деня. Първо, необходима е ефективна и бърза система за вземане на решения. В един военен съюз с 28 страни-членки, скоро ще бъдат и 29, старата система за вземане на решения и действия съгласно чл. 5 от договора не са ефективни и достатъчно бързи. В съвременни условия те не гарантират оперативната способност на иначе добре подготвените сили на Алианса. Втората важна задача е да бъде споделена финансовата, и не само, тежест от всички страни-членки, защото не бива американският данъкоплатец да плаща цената за една глобална отбранителна система. Основният консуматор на сигурност сме ние в региона на Европа, и ЕС трябва да застане на своето място. Сериозна беше дискусията и за предстоящото членство на Черна гора. Премиерът й Джуканович ни увери, че страната ще е пълноценен член на Алианса. И че не са реалистични подозренията за руско влияние върху Черна гора.
– Разгледани ли бяха отношенията НАТО-Русия?
– Една от дискусиите беше за деескалиране на отношенията с Москва, защото постоянното говорене за конфликт не спомага за решаването му. Реално, по последните няколко големи проблеми на сигурността в света Русия и НАТО бяха на една позиция – и за преговорите с Иран, и със Северна Корея, включително и в Сирия, където ако изключим личността на Асад, в крайна сметка ще бъдем от едната страна на барикадата. Така че е необходимо възстановяване на диалога между НАТО и Русия без компромиси на сигурността и при ясната представа, че Алиансът няма да разговаря от слабата позиция. Дипломацията трябва да започне да работи, а в същото време разполагането на допълнителни сили по източния фланг идват, за да подчертаят, че трябва да има и взаимен респект в този диалог. И в предишни години световният ред се е основавал на така нар. възпиране. Като отбранителен съюз, НАТО трябва да затвърди своята възпираща способност. И лидерите на НАТО, и страните членки осъзнават необходимостта от възстановяване на диалога с Русия. И смятам, че това много скоро ще се случи. Защото има достатъчно проблеми на световната сигурност, които трябва да бъдат решавани съвместно и които еднакво вредят на всички страни.
– Тази среща ще има ли своите „последици“ и у нас?
– Вече казах, че България все още е предимно консуматор на сигурност. Ние трудно можем да бъдем водеща сила по отношение на отбранителни способности, но когато южният флаг на Алианса е доста отслабен, Гърция е в тежка финансово-икономическа криза и инвестициите в отбрана не са й приоритет, Турция е допълнително дестабилизирана от бежанците и политическите си проблеми, ставаме ключов фактор в този „ъгъл“ на НАТО. И ние трябва да поемем своите ангажименти и русофилството, и русофобството да останат на заден план, като погледнем прагматично към проблемите и интересите на нацията. Време е и българската военна дипломация да се активизира за постигане на националните цели, за пълноценно осигуряване на отбранителните ни ресурси с помощта на партньорите ни и заздравяване на националната отбрана.
– Стана ли дума за бежанската заплаха и ролята на Турция?
– На такива събития винаги става дума и за Турция. Но говорихме основно как НАТО да се превърне в гъвкава ефективна организация за гарантиране на колективната сигурност. Мигрантските потоци са и инструмент за дестабилизация и провокация към сигурността на доста страни-членки. При такава опасност трябва да бъдат на разположение ресурсите на целия Алианс за справяне и с този тип кризи. Но основно преди срещата във Варшава остава ангажиментът за укрепване на източния фланг на НАТО с двете невралгични точки около Балтийско и Черно море, а България и Румъния имат сериозни ангажименти за това. Може би т. нар. командни центрове в един момент няма да са достатъчни, трябва да се развият базите ни и да се използват по-ефективно, не само като символ за взаимодействието с НАТО, защото извън логистиката нямаме други способности, да се помисли за инвестициите в нови самолети и кораби.
Румен Йончев е член на делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО, заместник-председател на подкомитета по бъдеще на отбранителните способности
