Битката на всички битки
Навършват се 100 г. от битката при Вердюн – една касапница, продължила цели 300 дни и завършила без победител. Безсмисленото кръвопролитие е циничен пример за човеконенавистна военна стратегия. В ранното утро германската артилерия открива огън. Артилерийският обстрел трае цели девет часа. До този момент светът не е преживявал подобно нещо. Залповете на германските оръдия се чуват на 200 километра от Вердюн. По-късно писателят Ернст Юнгер ще нарече това „Стоманена буря“.
На по-малко от 30 кв. км са паднали около 10 милиона снаряда, тежащи общо 1,35 милиона тона.
На 21 февруари 1916 г. германците започват Вердюнската операция. От година и половина на Стария континент се водят сражения, но едва тази битка се превръща в синоним на войната. Във Вердюн загиват 162 000 французи и 143 000 германци. На ден загиват по 500 души от германска страна, а от френска – още повече. Телата на войниците буквално са били разкъсвани от използваните мощни оръжия – били са взривявани и пулверизирани. И до днес се водят спорове за смисъла на тази германска офанзива.
Защо точно Вердюн?
Повечето военни експерти и историци са единодушни, че Вердюн не е бил добра изходна точка за дълбока офанзива към Париж, намиращ се на 250 километра на запад. Всъщност германският генерал Ерих фон Фалкенхайн не е целял обрат във войната или широкомащабна битка, а само да „обезкръви“ френската армия. Цинична сметка, защото за французите Вердюн е нещо повече от важен военен стратегически пункт. Градът е символ на германско-френското противостоене, твърди историкът Мюнклер.
През 9-и век на това място империята на каролингите е разделена на три части, а през Средновековието от тях възникват Западното и Източното франкско кралство. Ето защо за французите Вердюн е много важен и в никой случай той не е трябвало да попада в ръцете на врага.
Касапницата, наречена „месомелачка“
Защитникът на Вердюн генерал Филип Петен обаче разгадава намеренията на Ерих фон Фалкенхайн и възприема хитра тактика – той включва буквално цялата нация в битката в Източна Франция. Над 70 процента от всички френски войници са били дислоцирани поне по веднъж за най-малко 8 до 10 дена в окопите край Вердюн. С този ротационен принцип Филип Петен успява да постигне това, че почти всяко френско семейство е било участник в събитията край Вердюн. Особено между февруари и юни 1916 г. в района са били разположени големи части от френската армия.
Във Вердюн се разиграва целият ужас на индустриализираната война – военните експерти са изчислили, че на по-малко от 30 квадратни километра са паднали около 10 милиона снаряда, тежащи общо 1,35 милиона тона. Мнозина оглушават от невероятния тътен. Десетилетия след битката почвата около Вердюн е била замърсена от използваните бойни отровни вещества. Някои региони са обявени за „червена зона“ без право на достъп за хора. Това са дълбоките белези на едно клане, което в нито един момент не е довело да завладяването на повече от четири километра територия. През юли 1916 година генерал Фалкенхайн заповядва „стриктна отбрана“ след няколко неуспешни по-малки германски атаки. На другите фронтове отдавна има нужда от повече германски войници. През октомври французите напредват и до декември си възвръщат всички загубени територии. Този привиден успех на французите всъщност е военен пат с цената на една човешка катастрофа без аналог в историята дотогава.
Форт Дуомон
Мемориалът във Форт Дуомон е най-известният сред многото паметници наоколо, които напомнят за битката край Вердюн. В обновения мемориал посетителите преминават по стъклен под върху имитация на калните полета от онова време. В основната сграда на мемориала лежат костите на почти 130 000 френски и германски войници. И до днес в полята наоколо хората откриват кости на загинали войници.
Катастрофата при Вердюн е останала в съзнанието на французите като победа на отбраната под мотото на Филип Петен „On ne passe pas!“, или „Никой не може да премине!“ И обратно: за германците Вердюн е синоним на абсолютното безсмислие. Въпреки това в Германия имаше и опити за героизиране на тази катастрофа. Но по принцип битката при Вердюн е циничен пример за човеконенавистна военна стратегия.
Ф. Вагенер, Дойче веле
Меркел и Оланд като Кол и Митеран 
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд заедно отбелязаха в неделя 100-годишнината от битката при Вердюн – най-дългото сражение по време на Първата световна война, продължило от февруари до декември 1916 г.
Заради лошото време церемонията закъсня с 45 минути, защото двамата лидери пристигнаха с автомобили, вместо с хеликоптери. Оланд посрещна Меркел под дъжда и двамата се отправиха под неговия чадър към гробището. Там положиха венец заедно с четири германски и френски деца.
Възпоменанията за битката при Вердюн се превърнаха в символ на тясната връзка между Германия и Франция.
През 1984 г. двете съседки изнасят обща церемония, правейки стъпка към сближаването след десетилетия на недоверие и хладна враждебност заради Първата световна война. Тогавашният френски държавен глава Франсоа Митеран и канцлерът Хелмут Кол позират хванати ръка за ръка на гробницата в Дуомон при Вердюн, а жестът им се превръща в символ на помирението между двете държави. През същата година Франция и Западна Германия се договарят за постепенното премахване на контрола по границата им – стъпка, предшестваща създаването на Шенгенската зона.
Меркел и Оланд повториха жеста, позирайки за снимка в Доумон, след като заедно запалиха вечния огън в гробницата.
„Европа е „най-голямата общност на демократични държави, тя е пример, но и голямо крехко пространство“, което трябва да бъде защитавано, каза Оланд. Меркел изтъкна, че е важно за оцеляването на ЕС „да не се затваряме в себе си, а да се отваряме към другите“.
