На това място има и една „сладка изненада”, която се нарича „Музей на марципана”
Рибарският бастион или Рибарските кули в Будапеща се издигат върху Крепостния хълм в Буда. Стената, върху която са построени, е дълга 140 метра и обгръща Троицкия площад на върха на хълма като в прегръдка. Всеки, който минава през Будапеща, идва и тук. Нищо, че мястото отдавна не е рибарско и никога не е било военна крепост.
Строителството на бастиона започва още през 1896 г. То трябвало да приключи през 1897 г. за 1000-годишнината от създаването на унгарската държава. Строителите обаче успяват да завършат кулите чак през 1905 г. и оттогава потокът от посетители на това място не е секвал.
Рибарските кули се намират в старинния район Вар на унгарската столица. Първоначално те са били замислени като фон на църквата „Пресвета Богородица“, по-известна като храма на Свети Матиаш. Някога Крепостният хълм, вижда се и по наименованието, е бил ограден със защитна стена, която обаче постепенно се разрушава през вековете. На площада, ограден от стената в ония стародавни времена, когато турците непрекъснато напират към Европа, рибарите са продавали рибата си. В същото време заедно с търговците те са имали задължението да защитават мястото от набезите на турските пълчища. По тая причина след около пет века наследниците им решават да увековечат техния честно изпълнен дълг и да построят
осемте кули 
кацнали върху каменната галерия, широка 8 метра.
Независимо че за по-претенциозните ценители на древни паметници бастионът не е достатъчно „стар“ – той е само на някакви си сто и десет години, целият ансамбъл с площада, църквата, паметника на Свети Ищван и кулите пленява с красотата си, с атмосферата и с чувството, че си се докоснал до нещо истинско. Освен това през амбразурите на бастиона се открива умопомрачителна гледка към Дунав, към сградата на величествения неоготически парламент и към целия град Пеща от другата страна на реката. Комплексът е изграден от бял камък и независимо от това, че капризните историци „се мръщят“ и не го признават за някаква особена забележителност, тук ври и кипи от хора, дошли от целия свят. Сещам се за една стара мъдрост, която гласи, че ако човек застане на едно място, целият свят ще мине покрай него. Така е, но за да стане това, трябва да стигне първо до Рибарските кули в Будапеща.
Освен църквата „Пресвета Богородица“ на площада е издигнат и паметник на Свети Ищван. Това е първият маджарски владетел, който въвежда
християнската религия
в Унгария и през 1015 г. построява църквата. Ищван е изобразен на кон, стъпил върху могъщ мраморен пиедестал, с християнски кръст в дясната си ръка. Най-важната кула в бастиона се казва Хирадаш. Останалите символизират седемте маджарски племена, основали унгарската държава. Цялата крепостна стена и кулите са проектирани от архитекта Фридеш Шулек.
Стигаме и до сладката изненада, която се нарича „Музей на марципана“, открит от унгарския сладкар Карой Сабо през 1994 г. Карой е известен като Сабо Марципана. В този музей може да се види марципановата скулптура на графиня Сиси, харизматичната съпруга на австроунгарския император Франц Йосиф, в цял ръст. В музея има и цяла
гора от марципан
сцени от приказки, кактуси, животни, дворци и църкви. Имало и един марципанов Майкъл Джексън в цял ръст, но откакто един от посетителите налетял да го изяде, го прибрали от експозицията.
Марципанът се прави още от средните векове в Европа. Първоначално го приготвят само в аптеките и го продават като лекарство. Съдържа основно бадеми и захар, а в Талин му слагат и белтъци и лимонов сок. Марципанът е добър „материал“, скулптира се лесно и се оцветява със сладкарски бои във всички възможни цветове.
Полезен е за мозъка 
защото съдържа сладки бадеми. В един немалък период е бил достъпен само за аристокрацията и често е поднасян като изискан подарък за короновани особи. И до днес марципанът се смята за едно от най-модерните и оригинални сладкарски изделия. Произходът му се губи някъде във вековете, но историците смятат, че е създаден първоначално в Персия.
Марципанът бил любимото лакомство на управляващата върхушка във Византия, където се появява в средата на първото хилядолетие след Христа. Впоследствие, след падането на Константинопол под османска власт през 1453 г., всички „византийски сладкиши“ стават известни като „турски сладкиши“. На марципана и до днес се обръща специално внимание в Германия, Австрия, Испания и, разбира се, в Италия.
Всичко това може да се види и научи в този единствен в света музей на марципана, любопитно допълнение към внушителния Рибарски бастион.
