Важно е Европа да е обединена срещу неконтролирания приток на мигранти
Мария Габриел е член на Европейския парламент от групата на ГЕРБ в състава на Европейската народна партия. Заместник-председател на Групата на ЕНП по въпросите на Средиземноморието, Северна Африка и Близкия Изток и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП. Двукратен носител на престижната награда „Евродепутат на годината“ –
през 2013 г. в категория „Равенство между половете“, а през 2016 г. в категория „Развитие“.
– Г-жо Габриел, как наложихте приемането на България в новата Европейска гранична и брегова служба, без да членуваме в Шенген и какво реално ще означава това за държавата ни?
– Това бе постигнато с усилията на българските евродепутати, които сме членове на ресорната Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Комисията одобри законодателно предложение, което внесохме с колегата от групата на ЕНП/ГЕРБ Емил Радев, което гарантира участието на България в новата служба, въпреки че страната ни не е част от Шенгенското пространство. Тази ключова за нас поправка гарантира и че в случай на силен миграционен натиск по границата с Турция, другите държави-членки и европейската служба ще имат задължението да окажат необходимата техническа подкрепа и помощ от допълнителни специалисти. А членството ни ще означава по-голяма сигурност. Ще означава, че ако се окажем под засилен миграционен натиск като външна граница на ЕС, тук реално ще бъдат разгърнати бързо допълнителни екипи за гранична охрана. Националните органи ще продължат да управляват своите граници, но биха могли да търсят помощ за бърза гранична намеса и разполагане на европейски екипи за гранична и брегова охрана от новата агенция в условията на криза. Давам един конкретен пример. През миналия месец бях на мисия в бежански лагери в Гърция, включително-в Идомени на гръцко-македонската граница, недалеч от нас. Ако миграционният поток се насочи към България, ще имаме възможност да поискаме като държава-членка бърза гранична намеса. Комисията също ще може да взема решение да предприема спешни действия на европейско равнище, в случай че се констатира необходимост.
– Какво ще представлява новата служба, какви правомощия и възможности ще има и при какви случаи ще се активизира за помощ?
– Европейската гранична и брегова охрана ще бъде изградена въз основа на агенцията Frontex и органите на държавите-членки, отговарящи за управлението на границите. Постоянният персонал ще нарасне двойно спрямо този на Фронтекс. За пръв път агенцията ще може да закупува собствено оборудване. Тя ще разполага с резерв от служители на граничната охрана за бързо разгръщане и фонд от техническо оборудване, което означава, че вече няма да има недостиг на персонал и технически средства за операциите. Предвижда се и създаването на център за мониторинг и анализ на риска по външните граници на ЕС.
Специално внимание искам да обърна на правото на намеса, ако някоя държава членка не може да се справи с миграционна вълна. Когато бъдат установени слабости, службата ще има правомощието да изисква от държавите-членки да предприемат навременни коригиращи действия. При спешни ситуации, които излагат на риск функционирането на Шенгенското пространство, а слабостите не са преодолени, службата ще бъде в състояние да се намеси, за да гарантира, че се предприемат действия на място, дори когато не е отправено искане за помощ. Службата ще има и по-силна роля в областта на връщането на неправомерно пребиваващи в ЕС мигранти. Тук много важно е сътрудничеството с трети страни за съвместни операции.
– Ще има ли службата и превантивна дейност?
– В този контекст беше одобрено наше предложение, с което препоръчваме дейностите на европейската служба да включват не само справяне с миграционната криза, но и защита на външните граници от заплахи като трансгранична престъпност и тероризъм. Външните граници ще бъдат обект на постоянно наблюдение, като периодично ще бъдат извършвани анализи на риска и задължителни оценки на уязвимостта, за да се идентифицират и неутрализират слабите участъци. В държавите-членки, където границите са изложени на риск, ще бъдат изпращани служители за връзка. Те ще бъдат напълно интегрирани в националните информационни системи и ще бъдат в състояние да предават информация обратно към службата.
– Какво предстои още до реалното задействане на Европейската гранична и брегова служба?
– На 31 май ЕП започна консултации със Съвета за постигане на съгласие по окончателния текст на новото законодателство. Очакванията са междуинституционалните преговори да приключат в разумни срокове, за да може новата служба бързо да заработи за ефективно интегрирано управление на външните граници
.
– Как ще коментирате предложението на Австрия, изказано чрез външния й министър, да приемем опита на Австралия да се задържат бежанците на острови до решаването на съдбата им – дали да бъдат върнати или приети от държавите в ЕС?
– Важно е Европа да е обединена в решителните действия за спиране на неконтролирания приток на мигранти. Основната цел е да се премахнат стимулите за мигрантите и търсещите убежище да търсят незаконни маршрути към ЕС. В същото време носим морална отговорност да спазваме общоевропейските ценности и да гарантираме закрилата на бежанците в пълна степен в съответствие с европейското и международното законодателство. Ето защо вярвам, че следва да концентрираме усилията си за прилагане на европейската програма за миграцията. В това число и на предложения нов компакт за сътрудничество с трети страни, за постигане на дълготрайни решения на предизвикателствата в областта на миграцията.
– Как очаквате да се развие проблемът с бежанците – да се решава „на парче“ от отделните страни-членки на ЕС или да се приеме генерално, общо решение?
– Стана ясно, че нито една страна сама не може да се справи с проблема. Ето защо са все по-видими общите действия и новата служба е точно такава стъпка в правилната посока. На 7 юни в пленарната зала на ЕП обсъдихме с ЕК нов план на ЕС за справяне с основните причини за миграцията чрез засилено сътрудничество с трети страни. Неколкократно съм призовавала за необходимостта от интегриране на външните аспекти в европейската програма в областта на миграцията и за воденето на истинска дипломация на миграцията. Виждаме, че това вече е факт на концептуално ниво. Остава да осъществим фундаменталната промяна в подхода към миграцията. Ето защо в ЕП ясно изразихме подкрепата си за плановете за засилено сътрудничество с Африка, за да насърчим икономическото и социалното им развитие и намалим миграционните потоци. Африканската диаспора в Европа, тристранното сътрудничество между субсахарските страни, страните от Южното Средиземноморие и Европа имат потенциал с обединени усилия да засилят борбата с трафика на мигранти и организираната престъпност за постигане на резултати и изграждане на всеобхватна система за управление на миграционните потоци към Европа в дългосрочен план.
– Как, според Вас, ще се развие проблемът с Турция – ще разчита ли реално Европа на задържането на бежанците от нея? Има ли ЕС „План Б“?
– Изпълнението на миграционното споразумение между ЕС и Турция е изключително важно. Последният доклад на ЕК относно прилагането на споразумението сочи, че е постигнат задоволителен напредък за привеждане в действие на изявлението. Държавните и правителствените ръководители на ЕС и Турция постигнаха споразумение да се прекрати незаконната миграция от Турция към ЕС и за замяната й със законни канали за презаселване на бежанци в ЕС. Този нов подход започна да дава резултати, като се наблюдава рязко намаляване на броя на лицата, незаконно преминаващи Егейско море от Турция към Гърция. Трябва да продължи наблюдението, както го прави ЕП, за да се гарантира, че всички договорености се изпълняват.
Сегашната миграционна криза е предизвикателство с глобално измерение. В този смисъл са усилията, положени от ЕС за справяне чрез сътрудничество с трети страни. Това доведе до сключването на споразумението с Турция. Не бива да губим от поглед обаче отношенията със страни като Ливан и Йордания, тъй като считаме, че бежанците следва да имат възможност да остават най-близо до родните си места. Все повече се осъзнава значението на Африка като партньор в областта на миграцията. За ефективно управление на миграцията е необходимо да бъде засилен граничният контрол между страните в Африка и да се контролират миграционните потоци на континента. Паралелно с това следва да бъдат продължени конкретните стъпки в посока на обща миграционна политика. И някои от стъпките вече са направени – новата агенция за гранична и брегова охрана, операцията в София за борба с трафикантите, спазването на договорите за реадмисия и осигуряване на легални пътища за миграция. Нужно е да продължим усилено по този път, защото само така ще отговорим на предизвикателствата.
