Залцбург е малък град с огромна слава, която не му личи, когато се озовеш в него. Не е високомерен, а е спокоен, организиран и изпипан. Дори на някой може да се стори прекалено скромен. Той има около 200 000 жители, името му означава Замък от сол и през него тече река Залцах – Солената река. Тя разделя стария от новия град. Залцбург е скътан в полите на величествените Алпи. климатът е доста суров, но независимо, че над града в този ден са надвиснали облаци и половин час вали студен дъжд, една мисъл те топли – мисълта, че си в родния град на Моцарт. Пред името на Моцарт отдавна никой не си прави труда да поставя думи като „гениален“, „феноменален“, „велик“ и пр. Вече пишат само Моцарт. В Залцбург всичко е посветено на Моцарт. Като се започне от площада в центъра на града с паметника, през прочутия Летен музикален фестивал, та чак до бонбоните и цигулките от шоколад с образа на композитора. В този град Моцарт е живял 25 години. Тук е създал по-голямата част от произведенията си, повечето от симфониите си, много концерти и няколко опери.
Един от най-красивите мостове в Залцубрг е „Държавният мост“, по който директно се стига от центъра на града до Стария град и до родната къща на Моцарт. Мостът са нарича „държавен“, защото средствата за построяването му са отпуснати от държавния бюджет. По него може да се премине пеша и с автомобил, но пеша е по-добре, защото нищо няма да попречи да се насладите на гледката „по“ и „срещу“ течението на реката.
През вековете мостът е строен десет пъти като първият път е бил разрушен през 1090 г. от наводнение. За втори път такава участ го постига и през 1316 г. Първите два моста са били дървени. За трети път мостът е изграден през XIV век от камък и е бил покрит.
Следващият е подобрена версия на първия каменен мост, в него имало и малък пазар, но и той е страдал от пожари. Останалите мостове са се рушили или от новоднения, или от недостатъци в конструкцията. Днешният мост е построен през 1948 г. и е реконструиран през 2007. Като минете по него и тръгнете по крайбрежната улица в Стария град, веднага се натъквате на отрупаните витринки на магазинчетата за шоколад, от които ви гледа ликът на Моцарт.
Старият град в Залцбург отдавна е под закрилата на ЮНЕСКО. Уличките са толкова тесни, че когато са пълни с хора, не можеш да спреш и да си говориш с някого. А хората се разхождат, омаяни от архитектурата защото тук са представени почти всички стилове – романтизъм, ренесанс, барок – всичко, характерно за Стара Европа.
По повечето къщи има табели с надписи, като за някои казват, че са позлатени. Може да се разходите по Еврейската уличка или по Златната уличка. А след това да попаднете между Залцбургския катедрален храм, домът, където е живял Моцарт и Залцбургския музей. Над всички тия красоти се извисява крепостта Хоензалцбург.
Преди да прекосите обаче „Държавния мост“ и да се потопите в Моцартовата и барокова атмосфера на Стария град, задължително се минава през парка на двореца „Мирабел“. Този дворец е символ на голямата любов между княз-епископа Волф Дитрих фон Райтенау и дъщерята на уважаван залцбурски търговец Саломе Алт. Князът построява двореца през 1606 г., а редом с него са направени и градините, които са от най-красивите барокови творения на ландшафната архитектура в Европа. Саломе е била любовница на княза в продължение на 22 години и двамата имат 15 деца. Райтенау бил умен и образован човек, но много дързък и импулсивен. Изглежда съвсем е прекалил със споровете и несъгласието с баварските херцози по въпросите за независимостта и цената на солта, защото един от тях – Максимилиан Баварски, нахлува с войските си през 1611 г. в Залцбург. Райтенау е арестуван и затворен, и умира в крепостта Хоензалцбург през 1617 г. Саломе е прогонена с децата си от двореца и лишена от благородническата титла. Тя доживява до 95-годишна възраст, но всичките й наследници напускат този свят преди нея.
Днес дворецът „Мирабел“ не приема туристи, защото е седалище на кмета и на градската управа на Залцбург. 
Дворцовият площад в Стария град обединява Старата и Новата резиденция на епископа и Катедралния храм. Сегашният му облик е създаден от италиански архитекти през XVII век.
В центъра на площада има 15-метров красив мраморен фонтан, който е най-големият в Европа. В Стария град има и още един оригинален модерен паметник в средновековно обкръжение. Той е издигнат в началото на нашия век и е посветен на известния залцбургски сладкар Паул Фюрст, създал през 1903 г. прочутите кръгли шоколадови бонбони, обвити със златисто фолио. Тези бонбони са запазената марка на Залцбург. Още тогава те получават златен медал на Парижкото изложение. Паметникът представлява златисто боядисана сфера, 80 пъти по-голяма от оригиналния бонбон, а на върха й е скулптурата на знаменития сладкар, който явно не е бил много висок на ръст.
На 120 метра височина над Стария град е надвиснала крепостта Хоензалцбург, кацнала на върха на планината Фестунг. Това е една от най-големите и изцяло запазени средновековни крепости в Европа. Дълга е 250 метра и е широка 150. Замъкът е построен през 1077 г. и оттогава много пъти е преустройван. През 1500 г. за първи тук е построен фуникольор за изкачване на товари. Днес фуникольорът превозва туристи. Експонатите в музея на крепостта разказват историята на Залцбург, на замъка и военната история на Австрия. Има голяма колекция от оръжия от различни епохи. Тук се пази и посмъртната маска на прочутия австрийски фелдмаршал Радецки, на когото Йохан Щраус – баща посвещава прочутия „Радецки марш“. За славата на Залцбург, разбира се, допринася много и Летният музикален фестивал. Тази година той ще се проведе между 22 юли и 31 август. Това е най-изисканият и на високо ниво музикален фестивал на планетата, който съчетава традицията и новаторството и е мечта на всички класически музиканти по света.
