На коктейла в Съюза на българските архитекти след церемонията по тазгодишните награди на Българската филмова академия успях да срещна доайена на българското кино – режисьор, сценарист и актьор на 88- годишна възраст легендарният Никола Корабов. Роден 1928 г. в Русе, завършва специалност „Кинорежисура“ във ВГИК, Москва (1956). Преподава във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ кинорежисура и актьорско майсторство в киното. Баща е на българския рапър Александър „Бате Сашо“ Корабов.
Женен е за Капка Корабова, която е монтажист на неговите филми след 1982 г („Тютюн“). След 2 години им предстои златна сватба – 50 години заедно, по време на неговата 90-годишнина.
– Какво мислите за днешното състояние на българското кино?
– Тревожно. Всички се надявахме, че с този преход българското кино ще тръгне по пътя на катарзиса. То има да се пречиства, то трябва да преживее катарзис. От какво – е отделна тема, не искам да занимавам хората с това, но винаги съм мислел, че то ще опровергае неистини, които съществуваха в българското кино. Неистини. Не се тръгна по този път. Не може да се постигне напредък в обществото, ако казваш, че то преминава в по-богата демократична фаза, но не изследваш пътищата, по които не е вървяло във вярна посока. Това изследване на обществото е катарзисът, неговото покаяние. Това е търсене на прошката за негативните неща, които е правило. Един пример – не може този, който е създавал лагерите, да не поиска прошка от хората, които са и мъртви, и живи, останали от лагерите. Този период трябва да бъде осветен, дори в лицето само на един герой от лагерите – Сашо Сладура. Искам да покажа на българското общество, на българската младеж, че обществото ни е имало абсолютно неоправдани загуби и грешки през своето време.
– Архивите на ДС могат ли да станат тема на киното?
– Абсолютно. Тази тема е нужна за голямото извинение… може и без извинение. Но когато го видиш в киното, че го има, то ти си се извинил на собствения си народ. Да очертаеш действителността, каквато е била тогава. Как иначе да стане промяната. Народът ни не е единен. Разделен е.
– Не мислите ли, че хората ги занимава повече това, което става днес и сега?
– Не може да ги занимава днес и сега, ако те не знаят какво е ставало по-рано, преди. Без преди няма сега. А без преди няма и бъдеще.
– Работите ли върху някакъв бъдещ проект?
– Работя върху филма за Сашо Сладура, имам готов сценарий и чакам да ме финансира някой. Никой не ми обръща внимание. Кандидатствал съм в Националният филмов център, винаги с един глас някой е казвал: не сега, не сега! А кога? Когато ме няма, ли?
