Топагентката на Хитлер

Тя мечтае за кариера в киното, но най-великата си роля изиграва в реалния живот. Атрактивната шпионка Хилде Крюгер успява да омагьоса най-богатия човек в Америка и се превръща в топагентката на Хитлер отвъд Океана.

  На 9 февруари 1941 г.един автомобил пристига на граничния пункт Нуево Ларедо на границата на Америка с Мексико. Сред пътниците е и една атрактивна блондинка, която се легитимира като американска гражданка. Показва препоръчително писмо, подписано от Жан- Пол Гети, който по онова време е най-богатият човек в Америка.

Граничните служители изобщо не предполагат, че младата жена е всъщност германска шпионка. Нейната задача – да проникне в мексиканските правителствени среди. С вдигането на граничната бариера започва и мисията й, която ще я отведе в леглата на не един и двама влиятелни мексиканси политици. И която ще превърне Хилде Крюгер в най-острото оръжие на нацистите отвъд Океана.

Родената през 1914 година в Берлин Катарина Матилде Крюгер е по професия актриса. На 20-годишна възраст получава първата си роля в киното, а малко по-късно решава да промени името си на Хилде. Бързо се намират и поклонници, един от които е самият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, известен с таланта си да открива нови звезди. След като Хилде влиза в личния му списък с протежета, кариерата й тръгва стремглаво нагоре. Следват роля след роля.

Приятелите на шпионката

След началото на войната през 1939 г. Хилде напуска Германия и заминава за Холивуд. В световната столица на киното тя не успява да пробие – английският й е твърде лош, актьорските умения – също. Затова пък тя оставя трайни следи във висшето общество на Лос Анджелис. След като германският консул я представя на един от най-знатните германци в Америка – Герт фон Гонтард, наследник на пивоварната „Будвайзер“ – Хилде Крюгер тутакси започва любовна авантюра с него. Наемът на жилището й плаща обаче един друг неин почитател – Жан-Пол Гети, петролен магнат и един от най-богатите хора в света по онова време. Днес знаем за него, че е бил горещ привърженик на идеите на Хитлер.

В продължение на една година Хилде пътува между Холивуд и Сейнт Луис, където Гонтард притежава няколко пивоварни. Роля във филм така и не получава, но затова пък играе на друга сцена – изпълнява ролята на агентка. През 1940 година тя е вербувана от германското военно разузнаване. След като Англия влиза във войната, Германия внимателно следи всяко действие на приятелите на Лондон отвъд Океана. Гестапо и военното разузнаване имат за задача да установят промишления потенциал на САЩ и да следят всяко по-голямо придвижване на военни части. Тъй като за германците става изключително трудно да се движат свободно из САЩ, за център на операцията е избрано Мексико – заради неговата слабо охранявана обща граница с потенциалния военен противник.

Път към висшето общество

В начал  ото на 1941 г. Хилде Крюгер се хвърля в нощния живот на Мексико сити, където атрактивната блондинка бързо бива забелязана. Привлекателната й външност, както и някои други нейни умения й отварят вратите на висшето общество в мексиканската столица. Скоро Хилде се запознава с държавния секретар на финансовото министерство, а малко по-късно и с един от силовите министри. Става дума за вътрешния министър Мигел Алеман, който 

пада изцяло в плен на младата германка

Нищо чудно, като се има предвид, че атрактивната блондинка владее до съвършенство изкуството на прелъстяването. Министърът й осигурява жилище в един от престижните райони на мексиканската столица и почти всяка вечер я посещава у дома.

По това време Хилде Крюгер вече е следена изкъсо от американските служби. В техните доклади се казва, че вътрешният министър обикновено пристигал в жилището на Крюгер към 23 часа вечерта. Тръгвал си не по-рано от 4 часа сутринта. Хилде е забелязана също в компанията на един от най-влиятелните мексикански генерали. Поддържала е контакти и с външния министър на страната Езекиел Падия. Скоро връзката й с вътрешния министър дава първи плодове – по негово разпореждане са издадени стотици входни визи, благодарение на които в Мексико са внедрени около 300 германски шпиони.
По същото време стотици тонове суровини напускат страната в посока Германия, а германски подводници превозват контрабандно през Панама тонове живак и петрол, които се товарят в мексиканското пристанище Веракрус. Повечето държавни чиновници и политици, замесени в контрабандния канал, са познавали Хилде Крюгер.

Последна среща в Ню Йорк

След нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. американският Държавен департамент решава да информира мексиканските власти за шпионската мрежа на нацистите. Мексиканското правителство получава списък с 24 имена на агенти, сред които е и Хилде Крюгер. В писмото на Държавния департамент вътрешният министър Мигел Алеман е определен като проводник на германските интереси в Мексико. След натиск от страна на САЩ Крюгер и десетки други нацистки шпиони са задържани през март 1942 г. Малко по-късно Хилде успява да се измъкне на свобода – благодарение на връзките на вътрешния министър, с когото тя има любовна афера.

За да предотврати екстрадирането си от Мексико, Хилде набързо се омъжва за Начо де ла Торе – внук на някогашния мексикански президент Порфирио Диас. През 1946 г. бившият й любовник Мигел Алеман е избран за президент на Мексико, а Хилде междувременно е успяла да омагьоса друг влиятелен мъж – „Захарният крал“ на Куба Хулио Лобо Олавария, с когото Хилде заминава за Испания. През 1958 г. тя се появява на екрана – с роля в една швейцарска комедия.

Последните сведения за бившата нацистка шпионка са от един документален филм, озаглавен „Тайната мрежа на нацистите в Мексико“. В него Ида Родригес, приятелка на Хилде от годините й в Мексико, разказва за последната си среща с нея, състояла се в жилището й в Ню Йорк. След това следите на Хилде Крюгер се губят завинаги – тя изчезва безследно. Някои източници твърдят, че бившата шпионка починала през 1991 г. на път за родината си Германия.
 

По материали от Дойче веле