Популизмът е най-опасната политическа тенденция на 21 век. Той ни сервира празните обещания, изопачените факти и езика на омраза към другите – към различните. Говорят Ви това, което искате да чуете, – стратегия, която носи бързи, но краткосрочни политически дивиденти, без някой да се замисли за последиците.
Обикновено срещаме популизма при крайните политически движения, но и традиционните политици все по-често се уповават на него. Пример затова е т.нар „Брекзит” или предстоящият референдум за членството на Великобритания в ЕС иницииран от консервативния премиер Дейвид Камерън.
Как се стигна до там, сериозен политик от ранга на Камерън да залитне по полулизма? Годината е 2010 и светът все още ближе раните си от глобалната икономическа криза, от края на 2008- началото на 2009 г. Символ на кризата в Европа беше евентуалният фалит на задлъжняла Гърция, което разклати Еврото. Решението на проблема изискваше кризисни мерки и в Брюксел се заговори създаването на по-тясно икономически интегриран съюз. Великобритания посрещна на нож идеята, защото регулациите поставят на карта титлата на Лондон, като глобална банкова столица, и още тогава се заговори за референдум.
Кризата свърши, частичните регулации успокоиха страстите в страната, но дойде друг проблем. Този път причина за недоволство стана отпадането на ограниченията за работа за българи и румънци и популистите във Великобритания заговориха за хорди от хора, които ще наводнят острова, в търсене на работа, но преди всичко на социални помощи. Брюксел отново стана лош, но и това не се случи, а идеята за референдум отшумя. През 2014 г. избухна нова криза, отново с епицентър пак Атина. Европа заговори за Грекзит, след като популистката крайнолява партия Сириза спечели властта с обещанията да отмени мерките на бюджетни съкращения. Лидерът и настоящ премиер Алексис Ципрас организира референдум, в който се допита до гърците дали да приемат условията на кредиторите за продължаване на финансовата помощ за страната. Гърците казаха не, но за да получиш, трябва да дадеш и в крайна сметка ограниченията са вече факт. Така идеята за референдум отново зарази Обединеното кралство. Камерън, в желанието си да спечели втори мандат обеща да се допита до хората за членството на страната в блока. И ето на 23 юни британците ще се дадат тежката си присъда, присъда с още по тежки последици за ЕС и въобще за глобалната икономика, ако решат да напуснат 28 членния блок. С наближаването на вота, подобен сценарий е възможен, защото популистите на острова имат достатъчно храна, за да манипулират обществените настроения.
Европа се провали с бежанската криза. Европа иска армия, Европа ще приеме Турция Европа е зло, което британския данъкоплатец изхранва. Това са доводите на лагера за напускане на ЕС. Всеки от тях веднага може да бъде опроверган, но затова пък е лесно смилаем, заради сцените на хорди от мигранти, радикален ислям, тероризъм и бюрокрация.
Подобни твърдения, овкусени с езика на омразата, разделят хората. Доведоха и до убийството на депутат в цивилизована Великобритания, която с проевропейската си позиция е олицетворение на това „зло” за популистите.
Тази тенденция се забелязва и в други страни от общността. И ето, дни преди вота никой не се ангажира с прогноза, какво ще решат британците, защото от тяхната присъда ще стане ясно, дали популизмът, псевдонационализмът и празният патриотизъм ще надделеят над идеята за силна и обединена Европа.
А ако това стане – тежко на традиционните европейски ценности и пазете се! Новата вълна популизм, която ще залее Стария континент, ще бъде многократно по-силна.
