Усложняването на международната обстановка и активизирането на агресивната дейност на НАТО засилват опасността от военно нападение срещу страните от социалистическата общност. Така започва една „Ориентировка – задание“ от архивите на ДС от 1982 г., в сборника „ПГУ – ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1959 – 1991)“, издаден под № 30 от Комисията по досиетата.
Оказва се, че Хелзинският процес, започнал малко преди 1975 г., е нещо твърде хубаво, за да продължи дълго. Той беше предшестван от един мораториум върху надпреварата във въоръжаването, подписан между САЩ и СССР.
Както се говори по онова време, „настъпи разведряване във военната област“. Това пък от своя страна намалява до известна степен натиска върху социалистическите икономики, които се задъхват от усилия да задоволяват собствените си пазари със стоки от първа необходимост. Затова всичко останало е обявено за „буржоазен лукс“ и „еснафщина“.
Идването на власт на Роналд Рейгън се възприема като победа на крайно десните политически сили в САЩ. Затова в ориентировката се казва, че появата на крайно десните в Белия дом води до засилване на антикомунистическата насоченост не само на външната, но и на вътрешната политика на страните от НАТО, до интензивна милитаризация на икономиките в тези страни, до ускоряване на съществуващите и приемане на нови военни програми. Точно в една от тези „нови“ програми е скрит
ключът за успеха
на Рейгън при разграждането на социалистическата система и премахването на Берлинската стена – програмата ИСО (Инициатива за стратегическа отбрана). Това обаче ще стане ясно години по-късно, а американският изследовател Питър Суайцър ще напише книгата „Победа“, в която ще разкаже за тайния план на Рейгън, който го направи победител в Студената война. Рейгън не кроеше, разбира се, само тайни планове срещу Съветския съюз, макар да го определяше като „империя на злото“.
Той създаде такава икономическа система, наречена още тогава „Рейгъномика“, която направи от два долара – четири, както казваха в САЩ. Това на практика означава, че е повишил два пъти покупателната способност на населението, което от своя страна предизвиква увеличаване на потреблението. А знаем със сигурност, че потреблението формира 51 на сто от брутния вътрешен продукт. И така нататък. С една дума при Рейгън американците си поживяха добре и затова го помнят.
В началото на
80-те години
в анализите на ПГУ все по-убедено се говори за намеренията на САЩ и НАТО да планират и евентуално да осъществят „ограничено ядрено нападение“ в Европа срещу социалистическите страни. В тези страни се издига лозунгът „Ако искаш мир, готви се за война“. Стига се дори до твърдението, че на базата на анализите „на военните концепции на САЩ и НАТО, на насоките на развитие на системите от нападателни оръжия, противникът особено ще разчита на внезапността на нападението“. Счита се, че принципът на „внезапността на нападението“ е залегнал много дълбоко във военните доктрини на САЩ и страните от НАТО, в резултат на появата и усъвършенстването на ядрените оръжия.
Стратегическите ударни сили на САЩ и на техните съюзници могат да бъдат приведени в по-висока степен на бойна готовност само за няколко часа, а за ракетно-ядрените сили, които са на бойно дежурство, времето за изпълнение на заповедта за нападение се измерва в минути.
В анализа се правят опити да се предвиди поведението на противника в случай, че реши да извърши нападение. Ако това стане, той ще бъде принуден да вземе някои предварителни мерки, които се отнасят до обезпечаване на нападението и ограничаване на щетите от ответния удар. Точно това „усилено раздвижване в противниковия лагер“, продиктувано от подготовката за нападение, създава предпоставките за разкриване на заплахата от 
внезапно ядрено нападение
За това за социалистическите страни е важно непрекъснато да следят за появата на признаци на подготовка във всички области – военна, политическа, икономическа, в дейността на гражданската отбрана и специалните служби.
Прогнозира се, че решението за подготовката на война и за нейното започване ще бъде взето от висшето политическо и военно ръководство на САЩ. И това ще стане на два етапа – предварителен и окончателен, като окончателното решение няма да е неизбежно, защото предварителното може да бъде отменено. Не се изключва възможността при вземането на предварителното решение да се направят консултации с най-главните съюзници от НАТО.
Очаква се специалните служби да се активизират, за да осигурят стратегическия успех на нападението. Затова вероятно ще има и сериозни изменения в характеристиките на тяхната дейност. Те ще трябва да събират информация, необходима за определяне на времето на нападението, дислокацията на обектите за нападение и особено на онези, които са мобилни или полумобилни.Това са центрове за управление, средства за ПВО, пунктове за базиране на войските, логистични обекти. Събирането на данни за обектите най-вероятно ще бъде придружено и от фотографиране, както и от привързването им към ориентири не само от Космоса или от въздуха, а и от земята. Освен това специалните служби в процеса на подготовката за нападение трябва да засилят вътрешната сигурност и контраразузнавателния режим по отношение на най-важните държавни и военни обекти, на обектите на НАТО и на задграничните учреждения на САЩ. От българското разузнаване очакват и затягане на граничния и митническия контрол, контрола по летища и пристанища, създаване на пунктове за контрол на пътищата, забранени зони, пощенска цензура и други подобни.
Ето защо, за да бъдат своевременно разкрити намеренията на противника за внезапно ядрено нападение, трябва редовно да се следят присъствието и поведението на дипломатическите представители и граждани на САЩ в нашата страна, които биха могли да бъдат посветени в подготовката на война. Това са посланици, роднини и лица, близки до държавните и военните ръководители на САЩ, шефове на големи военнопромишлени корпорации, висши политически дейци и т. н.
Ще се наблюдава редовно и ще се анализира работата на 
противниковите разузнавателни служби
и агентурата им в България, като се следи за промени в приоритетите на техните задачи, активността и интересите им.
Българските разузнавачи ще използват възможностите на проверена агентура при пътуванията си зад граница, за да наблюдават контраразузнавателния, гранично-пропускателния и митническия режим в държавите от НАТО.
Нашите специални служби съответно ще засилят охранителния режим на обекти, които биха представлявали интерес „за вражеските разузнавателни служби“ във връзка с евентуалната подготовка на внезапно ядрено нападение.
По всичко личи, че социалистическите разузнавания, респективно техните правителства, приемат съвсем сериозно, „дрънкането на оръжие“, което се чува от Запад, засилената антикомунистическа риторика и пропаганда и някои видими признаци на подновена
надпревара във въоръжаването 
С една дума заплахата, била тя политическа, икономическа или военна, идва само отвън. А за Рейгън казват, че умее да вижда простотата на нещата зад цялата им сложност. Четиринайсет години преди да стане президент, той заявява, че съветската система е обречена на провал, защото е противопоказна на човешката същност.
Вече като президент Рейгън получава от сътрудниците си един меморандум за слабостите на социалистическата система, в която има едно изречение, което гласи: „Те не уважават талантливите си хора“. В същото време отсам Желязната завеса хората уж на шега, но и с някакъв атавистичен респект продължават да си спомнят за Сталин с прочутата му реплика: „Кадрите решават всичко, Лаврентий Павлович“, която върви в комплект с още една: „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“.
Само след 5-6 години ще се разбере кой е крив и кой е прав. Дотогава от двете страни на Океана „кадрите решават всичко“, както намерят за добре.
