В Словакия и Украйна цитират учебникарски македонски тези
Основна теза, която се разпространява в Република Македония напоследък, е, че княз Борис изгонил Климент в Охрид, тоест, че българите
не са желали славянските просветители
Това каза доц. д-р Георги Николов в доклада си „Българската история в Средновековна Македония и днешната й интерпретация“, по време на националната научна конференция „Македония и македонският въпрос след Втората световна война“. Форумът беше организиран от Македонския научен институт (МНИ).
Николов поясни, че във връзка с наближаващата 1100-годишнината от успението на Климент, Македония отказвала съвместни прояви с България. По думите му, според Скопие, в Охрид Климент развил своята система, обучил славянски книжовници на славянски език, което го оттласква от България. „Тази теза продължава да шества в Македония и когато имам разговор с някой колега, често ми се задава въпроса защо Борис изгонил Климент. Отговарям: интересно, като го е изгонил, защо му е подарил три от най-големите къщи в Охрид. Но това вече е друг въпрос“, заяви Николов.
Нещо, което има значение, е, че Македония е една от държавите, в които правенето на наука
не е научно занимание, а е държавна служба
Разбира се, за нас е ясно, че Климент и Наум развиват една книжнина, която целият научен свят нарича старобългарска литература, каза Николов. Но това желание да се изолират Плиска и Велики Преслав, е показателно и не е свързано толкова с науката медиевистика, а е феномен на новото време и новите тежнения в съседни нам държави, допълни той.
Според него подобни тези намират влияние, например в Украйна и Словакия. „Там се твърдят също
наглед смехотворни неща
но те намират корен в македонската публицистика и особено – в учебникарството. Например, че Наум бил изпратен в Охрид. Там станал монах под името Черноризец Храбър и написал съчинението „За буквите“, цитира Николов позицията на Скопие, която предизвика с абсурдността си оживление в залата. Но тези смехотворни за нас неща, за тях понякога стават чиста монета, допълни той.
Николов посочи и друга подобна смехотворна теза, разпространявана край Вардар. „Комична е ситуацията да прочетеш статия от 30 страници за Битолския надпис, в която всякак си се обяснява, че българите, които се споменават там, всъщност не са българи. И че цар Иван Владислав, щом не се нарекъл цар на българите, а се нарекъл самодържец български, значи не е българин“.
Ученият заяви, че след като през 60-те години с ловка манипулация в Скопие
„българско“ се заменя със „славянско“
след създаването на Република Македония полека-лека тихомълком се изоставя славянската теза. И се издига тезата за античния корен на македонците. За целта се търсят преки връзки между наследството на Александър Македонски с дошлите през 5-6 в. славяни на Балканския полуостров. Понякога това води до комични, карикатурни представи, заяви Николов.
Той обаче допълни, че в днешна Македония има и сполучливи публикации, като открои името на доайена на медиевистиката в югоизточната ни съседка Цветан Грозданов, ползващ се със заслужен научен авторитет и у нас.
Изходът е в европейските ценности
Македонски въпрос ще има дотогава, докато географската област е разделена и в част от нея управляват антибългарски режими, каза в приветствието си към участниците директорът на дирекция „Социална политика“ в МО Иво Антонов. Много се надявам в скоро време тези части от Македония под чужда власт да придобият необходимата степен на демокрация и управляващите в тези страни да възприемат европейските ценности като бъдеще за страната и като начин на управление, изтъкна той.
Антонов даде пример с България, като след приемането ни в ЕС и отпадането на границите, в Северна Гърция се промени отношението по принцип към хората, имащи различно от гръцкото самосъзнание. Самите те започнаха да преоткриват своите корени и все по-свободно да изразяват своята принадлежност, посочи Антонов. Според него „този европейски дух зарази и нашите приятели в Република Македония. Много от тях вече открито, категорично заявяват българския си произход. Има дори вече български организации, които смело афишират не само българска принадлежност, но и залагат на българщината като основна ценност на гражданите на Република Македония“.
Всички ние – политиците, сме дълбоко неподготвни по тази тема именно поради годините промиване на мозъци и убиването на онова патриотично чувство, което е в основата на българщината, призна депутатът Румен Йончев. Длъжници сме на всички наши сънародници зад граница, допълни той.
В доклада си пред форума председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров напомни за пораженията, които доктрината на македонизма нанася в България след 9 септември 1944 г. под натиска на Москва и Белград за изграждане на българско-югославска федерация. По думите му в края на 1946 г. българските власти, които насилствено насаждат идеята за македонска нация, гордо докладват, че у нас живеят 169 444 „македонци“. По думите на Гребенаров, кошмарът от насаждането на македонизма най-сетне отстъпва през 60-те години на 20-и век, когато на пленумите на БКП се преосмислят проблемите с Македония. Но за пълно преосмисляне на политиката по отношение на македонския въпрос обществото трябва да почака още едно десетилетие.
През 60-те години настъпва отрезвяване, на преброяването през 1965 г. относително свободно за времето си се дава възможност всеки да се самоопредели, заяви в доклада си доц. д-р Стоян Германов. Това преброяване сложи край на лутанията, защото 96 на сто от населението в Благоевградски окръг казват, че са българи и само 1434 се пишат „македонци“, допълни той.
Евродепутатът Ангел Джамбазки:Днес картата ни е военноинвалид
За съжаление днес картата ни е военноинвалид, каза пред журналисти евродепутатът Ангел Джамбазки, който също участва във форума на МНИ. Той апелира за много по-активно отношение на София спрямо Скопие.
„Българските правителства, всички до едно, без значение кой ги е издигнал и избрал, трябва да следват една единствена обща линия на поведение по отношение на Република Македония. Тя трябва да е насочена първо към възстановяването на българското гражданство на лицата, които са имали такова към 1944 г., и на техните наследници. Аргументът е, че ние никога не сме отнемали гражданството на тези хора, те са били поданици на Царство България. Правим тежка политическа грешка, когато не възстановяваме това гражданство адхок, както постъпихме, между другото през 90-те години с нашите сънародници от еврейски произход, които бяха напуснали държавата ни и отидоха в Израел“, каза евродепутатът.
На второ място, ние трябва да имаме любезна, но твърда политика по отношение на властта в Скопие с няколко прости искания – по отношение езика на омразата, опитите да се фалшифицира нашата история, подмяната на учебниците по история, враждебната реч в средствата за масова информация в Македония, насочена към България, изопачаването на историческите факти, допълни той. Тези неща трябва да ги поставяме като наизменно, незаобиколимо условие за каквато и да било интеграция на Република Македония където и да било, категоричен беше Джамбазки.
За съжаление днес картата ни е военноинвалид, каза пред журналисти евродепутатът Ангел Джамбазки, който също участва във форума на МНИ. Той апелира за много по-активно отношение на София спрямо Скопие.
