А снощи все още имаше кино. Това казва едно руско момиче вечерта на 22 юни 1941 г. в подземията на Брестката крепост. Там са укрилите се от внезапното нападение сутринта цивилни и разпръснати червеноармейски подразделения. Епизодът е от книгата на Борис Василиев „В списъците не беше зачислен”, разказваща за съдбата на млад офицер, пристигнал в съботната вечер на 21 юни на първото си назначение в гарнизона край река Буг. И описан като герой, който води своята война дори когато немците са вече под Москва.
Самият факт, че в съботната вечер на 21 юни 1941 г. гарнизонът на Брестката крепост спокойно е гледал кино на летен екран под звездите, вместо да е в пълна бойна готовност на отбранителни позиции показва, че хитлеристкото нападение е било напълно изненадващо. Въпреки по-сетнешните легенди през годините за славните съветски разузнавачи, разкрили и най-пъклените планове на врага. Със сигурност се знае, че най-достоверната информация е идвала не от съветски разведчици в Германия, доколкото ги е имало, а от съюзната на Хитлер Япония. Дълги години се спореше дали „великия“ Сталин не е повярвал на шифрограмите на Рихард Зорге, че нацистите ще атакуват СССР в периода 20-24 юни или просто не бил готов за война. По-късно, когато
крайните идеологеми на победителите
започнаха все пак да пропускат и по някаква част историческа истина, се оказа, че владетелят на Кремъл, също като побратима си от Берлин, се е стягал сериозно, но не толкова за отбранителни, колкото за настъпателни операции. Това личи и от предисторията на 22 юни 1941 г., дата, която преобърна световната история. След Първата световна война и Русия, и Германия са в разруха, въпреки че руснаците са воювали в състава на Антантата. И в двете държави настъпва „революционна ситуация“, която в Русия е използвана успешно от болшевиките, докато в Германия краткотрайните комунистически метежи са ликвидирани, но по-късно диктаторът там идва на власт с напълно законни избори. И в двете държави се установява
абсолютно тоталитарно управление
И Хитлер, и Сталин провеждат през 30-те години на миналия век вътрешни чистки, с които ликвидират всички свои евентуални съперници за лидерското място. Така Германия си има фюрер, а СССР – вожд.
В Берлин назрява идеята за реваншизма срещу Версайския договор и за световно господство на „новия ред“, В Москва – също за световно господство, но на „световната революция“. И в двата случая традиционните демокрации, каквито са Великобритания и Франция, са „излишни“. На двата полюса се възправят двама тирани, които не приемат сделката да си поделят света, а всеки го иска само за себе си. И двамата са „другари“ – единият таварищ, другият геносе. И двамата се „пробват“ в Испанската гражданска война. Напъните им, особено тези на Сталин, удължават кръвопролитията на испанския народ с години. Неизвестно по какви международни норми, червеноармейски командири са начело на интернационални батальони в Испания. В небето въздушни битки водят съветски летци. Именно там нашият сънародник Захари Захариев, по-късно генерал-полковник и командващ ВВС на България след 9 септември 1944 г., получава като съветски офицер званието „Герой на СССР“. Тези не особено „сухи“ тренировки показват и на Москва, и на Берлин, че още не са готови за генерален сблъсък.
Така се стига до 26 август 1939 г., когато таварищ Молотов и геносе Рибентроп подписват пакт за сътрудничество. Съдбата на Полша, намираща се между двата колоса, е решена. На 1 септември 1939 г. Вермахтът нахлува в полските територии. Каква ли би била световната съдба, ако заедно с Франция и Великобритания, в защита на нападнатите поляци се беше обявил и огромният СССР и беше изпратил армиите си срещу нашественика? Точно обратното – на 17 септември 1939 г. тези армии окупират половината от Полша в точно определени с нацистите граници. Предалите се на руснаците 40 000 полски офицери са избити през следващата година в гората край Катин. Както посочват някои историци,
не само Хитлер е започнал Втората световна война
Отказът на Сталин да сътрудничи с демократичните държави проправя пътя към 22 юни 1941 г. През 1940 г. Хитлер триумфира в цяла Европа. Франция е наказана за Версай с разгром и окупация. Британците се опитват да помогнат с експедиционен корпус, но усилията са напразни. Дания, Холандия, Норвегия не представляват проблем за нацистките нашественици. През това време Сталин гледа от висините на Кремъл как съперникът му за световно господство „се изтощава“ и пръска силите си. „Вождът“ прави една „тренировка“ срещу Финландия, която се оказва катастрофална. За сметка на това, с благословията на Хитлер, получава даром Литва, Латвия и Естония. Дори когато през пролетта на 1941 г. хитлеристите завладяват Балканите чрез бързите си операции срещу Югославия и Гърция, Сталин продължава да дебне партньора си – съперник в очакване на благоприятния момент за удар. Че е било така, разкриват много данни, излезли на бял свят след рухването на СССР. Цялата военна техника на могъщия СССР е била произвеждана като настъпателна, а не като отбранителна. Дори са пускани серии танкове, пригодени да преминават от верижно на колесно придвижване – когато бъде „насметен“ Хитлер, те да „препускат“ директно по шосетата към Берлин. По
рисковите допирни точки с Германия
няма изградени инженерно-отбранителни съоръжения. Не е известно и колко разумно е ползвана разузнавателната информация. Защото реализацията на плана „Барбароса“, започнала в 4 часа сутринта на 22 юни 1941 г. заварва Червената армия абсолютно неподготвена. По границата няма бункери, блиндажи, няма тежка отбранителна артилерия, няма защитен танков вал. Има винтовки и отчаян героизъм, поне така представян в епосите на победителите. Дали е бил чак такъв в първите месеци? Защо тогава са огромните колони от военнопленници, хванати в „чувал“ от Вермахта? Съветската авиация също се оказва абсолютно неподготвена. Тя започва да доминира във въздуха чак през 1943-44 г. Още в първите месеци на войната почти всички самолети са унищожени на летищата от немски бомбардировачи. Следва половин кошмарна година. Изпепелената Беларус. Обсадата на Ленинград, продължила чак до януари 1944 г. Докато се стигне до отбраната на Москва, удържана с цената на безброй жертви и със силите на свежи сибирски дивизии.
За този прелом скромен, но решаващ принос има един българин. Янко Панайотов Пеев, български посланик в Токио. Той е първи братовчед на д-р Александър Костакиев Пеев, ръководител на разузнавателната група „Боевой“. Дипломатът също работи за съветското разузнаване като „Тан“. Именно той, чрез „Боевой“, предава на „Дубок“, че Япония няма да влезе във войната на съветския фронт, тъй като е силно ангажирана на Тихоокеанския фронт. Прикриващите фронта срещу Япония армии са прехвърлени под Москва, където решават съдбата на съветската столица. Предстоят още четири години на ужаси, кръв и разруха. Великобритания и влезлите във войната след Пърл Харбър Съединени щати подават ръка на Сталин и така определят крайния победител в тази война, започнала като съперничество на двама световни диктатори.
