Рано сутринта на 24.06 уж всичко за Великобритания трябваше да е ясно. Предишният ден британците отговориха на един съвсем ясен въпрос с идеята окончателно да решат бъдещето на странатa си – в или извън ЕС. След като мнозинството пожела да се раздели с Европа имаше само една логика, която да бъде следвана – британското правителство да задейства чл. 50 от Лисабонския договор и да направи всичко по силите си, за да финализира процедурата по напускане в рамките на регламетирания двугодишен период. Вместо това премиерът Камерън заяви, че подава оставка, а основният му конкурент при торите Борис Джонсън рязко смени реториката, заговаряйки, че нищо няма да се промени в обозримо бъдеще и че достъпът на Великобритания до общия европейски пазар ще бъде запазен. Шотландия и Северна Ирландия не желаят да бъдат извън ЕС, позиция която се споделя както от гражданите, така и от политическите елити. Рефередумът за напускане всъщност не внесе яснота, а постави болезнени въпроси в самата Великобритания, които десетилетия наред местните институции се опитваха да избягват. Европейското бъдеще на страната се превърна в заложник на битката вътре в консервативната партия, а целостта на Великобритания може да се окаже заложник на резултата от референдума. Пъзелът стана толкова сложен, че британските политици предпочитет да са пасивни и дори не си помислят да предложат решение. От другата страна са европейките лидери, които настояват Великобритания да не се бави, но не могат да направят нищо повече, защото както процедурно, така и политически всичко зависи единствено от британците. Със сигурност две години няма да са достатъчни за намиране на решения само за въпросите, които референдумът отключи вътре във Великобритания, кога ще започне предоговарянето на отношения с ЕС никой не знае, а в тази ситуация всичко е възможно, включително и провеждането на втори референдум.
