Те, като че ли станаха част от ежедневието ни. Истанбулският атентат бе третият подобен акт в Турция от началото на сирийската криза, но първият в най-големия турски град. Атентатът е лоша новина и за сирийските бежанци, зашото Анкара вече реши занапред сирийците да влизат в страната само с визи. Тук трябва да си зададем въпроса дали този акт ще постави началото на нова турска политика в арабския свят. Дали терорът ще допринесе за ревизия на досегашната стратегия на намеса на Анкара в във военните конфликти в Близкия Изток. Дали би мотивирал големите на световната сцена да увеличат усилията за намиране на мирно решение на Сирийската криза.
Да не забравяме обаче, че сред джихадистите в „Ислямска държава“ има стотици турци. Задавам си въпроса – плаща ли Турция вече цената на сирийската криза, след като предостави територията си на хилядите джихадисти, които преминават през страната и стават част от ИДИЛ или се бият на страната на силите на Башар Асад.
Дали терорът в Турция не цели да изсмуче силите на Анкара, за да спре борбата й срещу ИДИЛ? Ще има ли успех, този опит, защото след серията терористични нападения Турция не може да гарантира собствената си сигурност. Южната ни съседка се нуждае от международна подкрепа, защото е гранична държава – между терора и свободния свят. Затова никога не бива да свикваме с атентатите.
