– Г-н генерал-майор, каква е съдбата на големия модернизационен проект на Сухопътните войски (този за оборудването на батальонните бойни групи с нови колесни бойни бронирани машини – б. р.)?
– Проектът на Сухопътните войски в момента е напълно завършен. Изготвихме допълнително вариант за по-разсрочено разплащане на сумите. Увеличихме периода за придобиване на тази техника от 7 години на 12 години. Така за новопостъпилата техника на година ще се изплащат средно около 100 милиона лева. В момента проектът е при министъра на отбраната. Напълно е изготвен, включително е обоснован и последният вариант – за придобиване. Имаме уверение, че в най-скоро време проектът ще бъде представен в Министерския съвет, за да може да бъде внесен в парламента и одобрен. Имаме уверението на депутатите, че задължително и трите проекта (другите два – за придобиване на нов тип изтребител за ВВС и нови патрулни кораби за ВМС, бяха утвърдени от парламента неотдавна – б. р.) трябва заедно да вървят. И се надяваме в най-скоро време да приемат и нашия проект.
– Дали ще има проблеми с финансирането, защото трябва да бъде убеден и финансовият министър?
– По принцип проблемът е във финансирането. Защото трите проекта, събрани заедно, надхвърлят сумата, която правителството може да отпуска за плащане през тези периоди по години. Но имаме уверение, че в момента се водят преговори на най-високо ниво и че в скоро време най-вероятно и нашият проект ще влезе за одобрение в Министерския съвет и Народното събрание.
– Г-н генерал-майор, нееднократно в интервюта предупреждавате за големия некомплект, за това, че има много непопълнени места за военнослужещи в Сухопътните войски. Какво е състоянието сега и какво се прави, за да се преодолее недостигът на хора в строя?
– В момента, след две години прекъсване, проведохме един конкурс за набиране на войници. Но за съжаление се оказа, че интересът към военната служба е много нисък. От обявените 350 места за двете бригади на СВ се явиха около 400 кандидати. От тях по различни причини отпаднаха доста хора. Най-слабо е представянето на теста за интелигентност. Той е на средно ниво на трудност и един цивилен човек със средно образование спокойно би трябвало да го покрие. Но за съжаление, там отпадат най-много кандидати. Критериите абсолютно не сме ги занижавали и реално събрахме 50 процента от това, което беше дадено по квотата. Имам уверението на министъра на отбраната, че в най-скоро време ще обявим нов конкурс, за да можем да продължим набирането. Но докато социалните компенсации и възнаграждението не се повишат, не ми се вярва, че ще имаме кандидати и че войнишката професия ще е привлекателна.
– Смятате ли, че може с бюджета за следващата година да се повишат заплатите на войниците?
– Ние нямаме проблеми само с войниците, некомплектът също така е много голям и при офицерите, и при сержантите. Така че според мен проблемът е комплексен. Говорим за войниците, защото ги набираме от завършилите цивилни учебни заведения. Но същият проблем е и с офицерския състав. И то пак по същите причини.
– Откога не са увеличавани заплатите на военнослужещите?
– Ако трябва да сме честни, минимално бяха повишени, мисля, през 2011 или 2012 г. Най-голямото увеличение е от 2009 г. Преди това имахме същия проблем с личния състав. Но след увеличението от 2009 г. постигнахме по време на конкурсите за войници по 5-6 човека да кандидатстват за едно място. Сега едвам постигнахме съотношение от 1,2-1,3 за 1 място.
– Каква е оценката ви за учението на специалните сили, което наблюдавахме на полигон „Црънча“?
– Мисля, че тактическата група се представи много добре, бих казал отлично. И самите действия определено ни насочват към извода, че пътят на подготовката е правилен, което не е отсега. Методиката за обучение отдавна сме я изработили, в момента я доусъвършенстваме въз основа на тези съвместни учения, които провеждаме със специални сили от другите страни от Алианса. Виждам голям хъс и желание за представяне на личния състав.
– Министърът на отбраната току-що обяви, че специалните сили, които в момента са към СВ, ще преминат към началника на отбраната (след като бъдат приети съответните промени в ЗОВС – б. р.). Там ли е по-подходящото им място?
– Убеден съм, че мястото им е именно на пряко подчинение на началника на отбраната. Защото те действат на оперативно и на стратегическо ниво. При всяка операция ние реално ги придаваме към водещия операцията и изпълняват задачи в интерес на ръководещия операцията.
– Преподчиняването бързо ли ще се осъществи и в какво ще се изразява? Ще има ли местене на формирования, промяна на дислокацията и т. н.?
– Няма да има никакво местене на формированията и промяна на дислокацията. Специалните сили си имат, както виждате – специализирания полигон, военното формирование си има район. Абсолютно всичко остава. Прехвърлянето е формално, с акт за сдаване и приемане за преминаване в подчинение пряко на началника на отбраната. Това няма да доведе до абсолютно никакви сътресения, защото подготовката се запазва. Необходимите финансови средства за издръжка и подготовка са осигурени. Така че не виждам да се получат някакви сътресения. Напротив, всичко ще мине много плавно и нормално. Но, за да може да се пристъпи не само към отделянето на специалните сили, а изобщо – към изпълнението на целия план за развитие на ВС, трябва законът да се промени в най-скоро време.
– Доскоро имаше опасения, че специалните сили може да се редуцират от бригада в полк. Има ли сега подобен риск?
– Не, няма. Това е прието с план 2020 – специалните сили си остават бригада, но без 101-ви алпийски батальон. Защото спецификата на задачите, които изпълнява батальонът са несъвместими със специалните сили. Както казах, специалните сили изпълняват задачи на оперативно и стратегическо ниво, докато алпийските подразделения са на тактическо ниво и тяхното място е в СВ. Винаги съм бил на мнението, че мястото на алпийския батальон не е в специалните сили.
– А какво ще е развитието на алпийския батальон?
– Преди години, когато се правеше План 2014, категоричното ми мнение беше, че алпийската бригада трябва да си остане като цяло, да си остане алпийска бригада, поради спецификата на нейните действия. Те обикновено изпълняват задачи във високопланинска местност. Като имаме предвид, че 70 процента от територията на България е планинска, такива сили трябва да има. При тях обемът от задачи е много по-голям поради труднодостъпната местност, на която изпълняват задачите си, така че може с по-малко сили и средства да изпълняват много голям обем от задачи.
– Да очакваме ли в бъдеще и разширяването на батальона?
– Да, според промените в плана за развитие, алпийският батальон от 2018 г. трябва да стане алпийски полк.
