Във Великобритания се пребориха за правото си да ограничават нашите права у тях
– Г-н Малинов, с какви илюзии ще се разделят ЕС и европейците след референдума във Великобритания?
– Няма еднозначен отговор на този въпрос. В този референдум има голяма степен на изненада. Защото когато започна кампанията, имаше някакво усещане, че ще се преодолеят антиевропейските настроения за напускане на ЕС. Нещо стана по време на кампанията, нещо се пречупи. Макар че аз лично не се разделям с никакви илюзии и смятам себе си за европеец. Защото това беше антиевропейска кампания, която се води масирано във Великобритания от 25 години. Тя беше градена на систематична критика, градивна, от една страна, към ЕС, но и разложителна от друга. Целият проблем, който възникна сега, е че се даде възможност чрез референдум тази кампания да даде плод. И цялата риторика и в медиите беше, че няма да има толкова хазартен премиер, който да предизвика референдум. Но в крайна сметка, когато се критикува ЕС години наред и дойде моментът на референдум, тези, които са го критикували, не могат за сто дни да обяснят, че са го правели само защото ЕС е несъвършен, но всъщност не биха искали да го напуснат. Но вече беше късно – хората не можаха да схванат „разликата“, детайлите в мненията им. Капанът, в който попадна общественото мнение, беше нещо, което то и политиците сами си заложиха. Обществото вече знаеше, че ЕС е нещо като личност, която е злодей. Имаше дори персонални характеристики – че лъже и краде, че заблуждава.
Тепърва самите англичани ще си направят анализа на тази кампания. Факт е, че тя даде резултат и вратата за излизане от ЕС беше отворена от премиер, който имаше съвършено ясна идея да използва този механизъм за своето преизбиране и за кариерата си преди години. Никой премиер на останалите страни в ЕС няма мандат за провеждане на такъв референдум, но аз очаквам да има и обратен ефект на доминото.
– Какви са Вашите аргументи за това?
– Твърде вероятно е много от лицемерните антиевропейци, които критикуват ЕС, чувствайки се много комфортно и спокойно в него, да разберат, че думите имат и своите последствия, ако дълго време се говори в една посока. Това определи и съдбата на премиера Камерън. Макар че не може да му се отрече, че на къси разстояния той може да взема правилни решения и доказателството е подадената веднага оставка. Ние нямаме общество в европейска страна членка, в която да има силно мнозинство в полза на излизане от ЕС. Такова имаше само във Великобритания, но сега там има и гняв към Камерън, че съвсем ненужно предизвика такава беда за Обединеното кралство. И след референдума е твърде вероятно ЕС да мине на ново ниво на интеграция. Не чрез нов договор, а чрез общи решения в няколко области, по които има консенсус, например в сферата на сигурността. И почти всички решения на европейско равнище в тази сфера вероятно ще бъдат подкрепени.
Твърде вероятно е, оттук нататък голяма част от общите политики да минават по-лесно през органите на ЕС, защото най-големият противник на почти всичко в тази насока ще бъде в позиция да преговаря за напускане. Така че референдумът, ако бъде гласуван от британския парламент, може да има и такъв ефект. Националистическите лидери си искат референдуми и без този във Великобритания. Но нека получат мандат да го предизвикат. Нека да спечели Марин льо Пен президентските избори, нека холандският Вилдерс да стане премиер и тогава да искат такива решения. А сега претендират за нещо, което народите им не са им го дали като право. Дейвид Камерън имаше право да свика референдум и той го свика. А лидери като унгарския премиер Виктор Орбан смекчиха тона и дори призоваха Великобритания да остане в ЕС. Което е вид предателство към прокламираните от самия него през последните години идеи. Но лидери като Орбан много добре правят разликата между популисткото говорене, действията и интересите на унгарците, например.
ЕС в следващите месеци не трябва да взема дългосрочни решения за своето бъдеще. Най-малкото, за да покаже уважение към току-що взетото от британците решение. А и да помисли върху своите несъвършенства, преди да премине към следващата фаза на интеграция. Имам дълбоко несъгласие с бързината, с която някои колеги искат да се развие още по-силен съюз и още по-дълбока интеграция. Най-малкото, защото има много неизвестни, свързани и със самата Великобритания. Имам усещането, че колкото повече събития се случват оттук до октомври, толкова по-силно ще бъде убеждението поне на сегашните членове на парламента да не гласуват в рамките на този парламент преди предсрочни избори за активиране на чл.50 и започване на процедурата по излизане.
– А как ще се развият оттук-нататък отношенията Великобритания-Европейски съюз?
– Тепърва ще започват преговорите за напускане и стъпка по стъпка ще се оформят тези отношения. То няма и да са отношения, а решение по един въпрос, по следващ въпрос – договаряне, договаряне, договаряне… Но почти целият ресурс за договаряне е в ЕС. И всички лостове за влияние са в ЕС. Великобритания няма почти никакъв лост, освен лоста кога да започне преговорите. Оттам-нататък Лондон се изправя срещу 27 държави-членки, които ще са безпощадни. Защото при всички случаи Великобритания ще е в губещата позиция. И е сигурно, че няма да може да договори условията, които има сега.
– А кой британски лидер ще има смелостта „да натисне копчето“ на решението за преговори?
– Това първо е сложна процедура, която самите англичани изясняват. И Камерън отказа да го направи. Ще има нов лидер на консерваторите, който може и да натисне копчето. Но може и да каже – аз съм избран не на избори, а от партийния орган на консерваторите, затова съм слаб премиер – нека да отидем на нови парламентарни избори. Такъв беше Мейджър, преди да бъде избран, такава беше Маргарет Тачър, преди да бъде избрана на избори. Не можеш да вземаш исторически решения без такава представителност.
– А какъв ще е ефектът за Западните Балкани от референдума?
– Ефектът ще бъде оставане в сянка, защото има брекзит, защото сега има бежанци. И енергията ще отиде там. Надявам се, че малцината, които се занимават с тази тема за бъдещето на Западните Балкани, няма да я оставят.
– Антимиграционните страхове на провинцията ли победиха във Великобритания?
– Сега ще видим анализите, но това е кампания, която върви от много време. И анализът ще е безпощаден – по региони, по възрастови групи, по образователен ценз. Първата информация беше, че по-образованите и по-младите са гласували за оставане в ЕС. Но това е лесен отговор, а има и други. Но нека да кажем и че това беше референдум за бъдещето на Великобритания в ЕС, а не за бъдещето на ЕС. Но ЕС е създаден без Великобритания и нейното членство в него винаги е било особено.
– Какви са предизвестените щети за българите, според вас?
– Смея да твърдя, че ако се активира чл. 50 от Лисабонския договор и започне преговорния процес за излизане на Лондон от ЕС и докато трае преговорният процес, такива сериозни последствия няма да има. Иначе, в средносрочен план ще има ограничаване на техните права и свободи със сигурност, обструкции, затормозяване на всякакъв вид контакти, въвеждане на система за пребиваване, различна от сегашната с изискване на повече документи, вероятно точкова система, дори крайни ограничения. Бизнес и инвестиции ще бъдат естествено повлияни. Това ще си решат англичаните, защото те се борят за правото си да ограничават нашите права. Това те спечелиха в момента. Но през следващите две години се надявам да няма никакви все още ограничения за българските граждани на територията на Великобритания. Но не бива да забравяме, че в кампанията за референдума българите бяха в онази група, срещу която се събуждаха негативни настроения и се подстрекаваха страховете от тях. Няма как да се подобри това като отношение оттук нататък в Обединеното кралство. Защото за това беше референдумът – да вземе контрола върху отношението към бежанците и мигрантите, какъвто и статут да имат те. Разбира се, че положението на съгражданите ни ще се влоши, въпросът е колко бързо и колко драстично. Засега не можем да прогнозираме, доколкото не знаем дори какъв премиер ще има Великобритания, първо – по време на преговорите.
