Едно от най-съществените достижения на демокрацията – мнението не е само мое, беше отпадането на задължителната казарма. Затова не гледам с добро око на идеята за връщането й. Нещо повече, смятам, че е крачка назад. Нищо задължително не може да носи позитиви. Навява само спомени за тежка диктатура. Има хора, които мечтаят да стрелят по врага. Но има и други, които не желаят да държат оръжие. И не могат да представят извинителна бележка от никой свещеник, че религията им го забранява.
От 2008 година насам армията бавно, със скърцане се професионализира. Сега проблем вече не е компетентността на войниците, а недостигът на средства за модернизация.
Какво ще стане, ако казармите се напълнят с млади хора, част от тях – недоучени? Всъщност – нищо! Казарми не останаха във вида, , в който съществуваха преди 8 години. А средства за издръжката на наборните войничета? Дори да ги хранят само с боб чорба, дневната разкладка не само ще погълне, но и ще надхвърли предвидените пари за модернизация на българската армия. Тогава бойната авиация наистина ще се приземи окончателно. Оригинална е идеята ,войнишката служба да се раздели на две – за образовани половин година, а за неграмотни – цяла, за да се изучат. Аз обаче бих предложила малка промяна: Да не се налага неграмотните да се доучват в казармата. Просто да се изучат в училище. Или с други думи – ако не средното, поне основното образование да стане задължително. А който не се е изучил, да не става шофьор на такси в столицата с купена диплома, а да плаща тежки глоби затова, че не ходи на училище.
През януари 2008 година с 222 гласа „за”, 4 против и 1 въздържал се Народното събрание промени Конституцията и отмени задължителната казарма. Предложението за четвъртата поправка в Основния закон тогава беше на бившия премиер Филип Димитров. Сега той е член на Конституционния съд. Познайте, ако все пак Законът се промени и изпрати в Конституционния съд за мнение, какъв ще бъде отговорът на пазителите на основния закон…
