Тайният план на американския президент Роналд Рейгън за отслабване на съветската система, както пише Питър Суайцър, заработва още в първите години след влизането му в Белия дом. Дори и Рейгън обаче не подозира, че този план ще доведе не само до отслабването, но и до рухването на системата. В началото на 80-те години на миналия век тя все още изглежда непоклатима. Непоклатима, но само на пръв поглед, защото под повърхността социалистическата общност изпитва огромни затруднения в икономиката. Затова борбата за поддържане на разведряването и за спиране на надпреварата във въоръжаването е ключова за съществуването й изобщо. Неимоверно се засилва „гладът“ за западна валута, необходима за закупуване на модерно оборудване и технологии за добивната и преносната промишленост на енергоресурси в съветската икономика. Защото износът на нефт и газ на Запад е „основен поминък“ на тази икономика, наречена „ресурсна“. Неистов е гладът и в електрониката за високачествена елементна база на световно ниво. Дори там нещата са разделени на граждански, които са с по-ограничени възможности, и на тип „милитъри“ за военни цели, които са с много висока надеждност и функционалност.
В същото време в Западна Европа се забелязва очевидното несъгласие на управляващите кръгове в редица държави с курса на все по-силното противопоставяне на СССР, поддържан от администрацията на Рейгън. Всичко това създава възможности пред социалистическите разузнавания да работят за задълбочаване на противоречията между Западна Европа и САЩ, както и за възстановяване и укрепване на процеса на разведряване. Младият Лех Валенса говори на митинг на ,Солидарност“ и корабостроителницата в Гданск
Според получените данни от разузнаването ръководството на Лейбъристката партия в Англия смята политиката на Белия дом за засилване на напрежението между Изтока и Запада за „опасно безумие“, което заплашва страните от цяла Западна Европа. В Белгийската социалистическа партия са сериозно притеснени от факта, че представителите на САЩ си служат пред европейците с израза „ограничена ядрена война“, което ги навежда на мисълта, че САЩ гледат на Европа като на евентуално „поле на ядрено сражение“. Изобщо цялата западноевропейска общественост е разтревожена от перспективата в „слепия си антикомунизъм“ администрацията на Рейгън да не предизвика ядрен конфликт със СССР. Още повече че тя разчита на отдалечеността на Съединените щати от Европа, която ще ги предпази от ответен удар. Тези подозрения в Западна Европа се засилват особено след съвещанието на Групата за ядрено планиране на НАТО през декември 1981 г., на което американските представители не дават обяснение на израза „ограничена ядрена война“.
По това време силно недоволство в Европа
поражда и настойчивото искане на САЩ за рязко увеличаване на военните разходи. Сред управляващите среди на Федерална република Германия се говори, че по този начин Съединените щати се стремят да намалят конкурентоспособността на европейските икономики на световните пазари, защото ако воените разходи се увеличат, това ще стане за сметка на намаляването на материалните и човешките ресурси в гражданския сектор на икономиките им.
В западноевропейската общественост се прокрадва тревога и по повод настояването от страна на САЩ за по-твърд курс на правителствата спрямо социалистическите държави след събитията в Полша. Тези събития са предизвикани от появата на независимия профсъюз „Солидарност“ и лидера му Лех Валенса в Гданск през 1980 г. По това време „Солидарност“ не се бори за власт, а за човешки и граждански права. Финансира го американската неправителствена организация „Национален фонд на демокрацията“.
Това се възприема в Западна Европа като намеса във вътрешните работи на Полша
от страна на САЩ и поражда допълнителни безпокойства в някои европейски столици.
В Бон са убедени, че подобно поведение на американците може още повече да изостри обстановката в Полша и в Европа като цяло. А ръководството на Социалистическия интернационал отбелязва, че „линията на Вашингтон по полския въпрос заплашва мира и стабилността в Европа, тъй като поставя под съмнение създалата се на континента политическа структура, закрепена от споразуменията от Ялта през 1945 г. и от Хелзинки – през 1976 г.“. Социалистическият интернационал се появява някъде в края на 19- век, след което има период на заглъхване и през 1951 г. е отново възстановен във Франкфурт. Днес седалището му е в Лондон. Този интернационал е чисто социалдемократически и няма нищо общо с това, което се разбира под социализъм в държавите от Варшавския договор.
Според някои оценки на английските управляващи среди по това време САЩ искат да ограничат действията Френският президент Валери Жискар дЕстен'(вляво) и германският канцлер Хелмут Шмит
на западноевропейските държави на световната арена, за да ги принудят да следват безропотно американската външна политика. Дори френският президент Валери Жискар д’Естен, известен със своя антикомунизъм, „си давал сметка“, че исканията на САЩ за предприемане на икономически санкции от западноевропейските страни срещу държавите от социалистическия лагер са в разрез с интересите на Франция.
Не само в Париж обаче разсъждават така. В Бон също не желаят да жертват дългосрочните си икономически интереси заради „моментните капризи на американската политика“. Позицията на Бон се подкрепя и от факта, че и Вашингтон не се решава да предприеме мерки срещу Съветския съюз, които биха навредили на икономическите интереси на САЩ.
В „Отчета“ на работата на направление САЩ и НАТО в отдел 08 – ПГУ за 1982 г. е записано, че „Курсът на САЩ към въоръжена конфронтация със социалистическите страни през 1982 г. беше допълнен с опити за налагане на икономическа конфронтация, като тези опити въпреки обявеното от Рейгън отменяне на американското ембарго за доставката на съоръжения за газопровода „Сибир – Западна Европа“, се разширяват и засилват“.
По тази причина през 1982 г. ПГУ провежда активни мероприятия с антиамериканска насоченост. Заедно с КГБ в Италия е издадена брошура със заглавие „Кой заплашва мира“, в която се показва заплахата за сигурността в Европа от милитаристичния курс на САЩ. Брошурата е писана от български сътрудник консултант по съветски тезиси, а е разпространена от ПГУ. Пак в сътрудничество с КГБ ПГУ разгласява „документ“ на НАТО, разобличаващ американската доктрина за водене на „ограничена ядрена война“ в Европа. ПГУ получава благодарност от съветските другари за успешната реализация и получения ефект.
Замислени са и 10 активни мероприятия Варшава
на ПГУ против „вмешателството на Запада в Полша“. Те се планират в рамките на цялостна операция, наречена „Висла“, и се провеждат в Италия, Белгия и Гърция.
На „тихия фронт“ се работи главно срещу разобличаване на милитаристичната външна политика на САЩ и противниците на разведряването. Инструментариумът е добре познат и от двете страни на Океана – разобличаване, компрометиране, подкрепа на привържениците и охулване на противниците, „документални“ акции, издаване на книги.
През пролетта на 1983 г. френският парламент приема проект за създаване на сили за бързо реагиране (СБР) и за техен командващ е избран генерал Жилбер Форе. Според някои тогавашни френски ръководители СБР „щели да осъществят „Съюз на Франция и ФРГ в НАТО“ и щели да осигурят независимост на френската политика. Те можели много по-ефикасно да защитят Западна Европа в която и да било точка, отколкото „американският корпус за бързо реагиране“.
