Защо комунизмът не си отива

Щитът и мечът още тегнат над нас

Да покажа на обществото ни, че в Държавна сигурност не са работили някакви садисти, палачи, изверги, а хора с висок интелектуален потенциал. В системата на МВР имаше два научни съвета – по обществено-политически и по технически науки, в които негови кадри получаваха научни степени и звания. Във Висшия институт на МВР преподаваха професори и доценти, повечето от които започнали научната си кариера като оперативни работници и следователи. 

С такъв ентусиазъм започва представянето на книгата си „Творческите личности в Държавна сигурност“ Бончо Асенов, някогашен оперативен работник в Шесто управление на ДС и преподавател в школата на МВР. 
Представените са „творчески личности“, защото всеки от тях написал някаква книга или има научна степен и звание. Със задължителното уточнение, че става дума само за щатни служители, кадрови офицери от ДС. 
Както виждаме от увода, в самото МВР някога  са си създали два научни съвета, където са си раздавали титли и звания. „Творческите личности“ Асенов е разделил на разузнавачи, контраразузнавачи и следователи. Но и на поети, художници, журналисти, та дори… певци. И не е толкова страшно, че прословутият полковник Цвятко Цветков, дълги години заместник-началник на Шесто управление, е издал стихосбирките „Светулки“ и „Сол по дъното на чашата“, и двете през 2003 г. А това че много хора 
с пагони и методи 
на ДС
същите като Асенов, който се е самопредставил твърде обстоятелствено в книгата си, вече две десетилетия преподават на младите в университетите и наводняват книжните щандове със своите „произведения“. Основната теза, в които е синтезирана в предговора на книгата на Асенов: „Ние, служителите на Държавна сигурност, сме длъжни не да се защитаваме от тези хули и нападки, а да казваме истината за дейността на институцията. Която е имала своите недостатъци и слабости, но е постигнала основната си задача – да не допуска да се нанасят вреди на Република България и да намали до минимум престъпността в страната. И това нещо проличава в десетките публикации през последните 25 години на разузнавачи, контраразузнавачи, следователи, служители на УБО, офицери, които са представени тук. Всички автори заявяват категорично, че са вършили общественополезна работа и са изпълнили своя дълг към Родината“. 
Личи си, че Асенов е работил в Шесто управление. Според него се оказва, че Държавна сигурност е била гарант за липсата на престъпност в Народна република България, въпреки че авторът пропуска „народна“. Дори на непосветените днес, четвърт век след формалното закриване на ДС, е ясно, че 
„славните чекисти“
нито са се занимавали с престъпност, нито са се борили с нея. Те са били „рицари на щита и меча на победилата революция“, извършвали единствено политически разправи. Но внушението е прокарано – днес, когато „несправедливо“ е ликвидирана онази Държавна сигурност, вижте каква престъпност се вихри!  Не че тогава нямаше, но просто я криеха от народа. 
Кои са „творческите личности“ в Държавна сигурност? На първо място авторът е наредил министрите Ангел Солаков и Димитър Стоянов. Солаков, защото бил написал книгата „Председателят на КДС разказва“, издадена през 1993 г. Това е нещо като „мемоарите“ преди 1989 г. Димитър Стоянов пък бил написал през 1997 г. книгата „Заплахата“. С нея явно е целял да оправдае главната си роля във „възродителния процес“. Като „творческа личност“ в книгата на Асенов е представен и Минчо Рангелов, дългогодишен шеф на шифровката в разузнаването. През 1990 г. той издал книгата „Битка за живот“, в която разказвал за партизанските си дни. 
Всичко това е безобидно на фона на други спомени, размисли и най-вече внушения. Няма как книгата да мине без Любомир Шопов, син на генерал Григор Шопов. За разлика от баща си, който си отиде без да продума, младият Шопов е щедър на разсъждения в книгите „Отдел Трети“ и „Геноцид“. Колко „трудно“ са живели под всякакви прикрития 
по „тази тежка чужбина“
разказват много „първаци“. Един от тях е Иван Писарски, който издал книгата „Цветя от пустинята – спомени на разузнавача“. Обучен, разбира се, в Москва, той работи из арабските страни под прикритие в „Химимпорт“, „Разноизнос“, Българската външнотърговска палата. Много са такива като него – „търговци“, „специалисти“, за културни аташета и за журналисти да не говорим. Те се гордеят, че т.н. научно-техническо разузнаване било спестило на „народното стопанство“ милиарди долари, които по нормалния ред би трябвало да отидат за закупуване на лицензи и технологии, принадлежащи все на „гнилия капитализъм“, след като нашите или съветските учени не са ги измислили. А те просто ги крадели. 
Как се развива едно ченге от разузнаването показва съдбата на „творческата личност“ Емил Александров. Започнал в контраразузнаването, преминава във външното, където по принцип се уреждаха най-привилегированите. От 1970 до 1973 г. е в Париж под прикритието на консул. След това става началник на отдел с ранг на заместник-министър в Комитета за култура и в същото време е началник на Културно-историческото разузнаване в Първо главно управление. Какво интересно разузнаване сме имали – културно-историческо! Което се гордееше с кражбата на Паисиевата „История“. А този Александров, заедно с Живко Попов и още неколцина се оказа твърде банален крадец, осъден на шест години затвор, но чак след смъртта на гуруто му Людмила Живкова. Сред разузнавачите е представен и неизбежният Тодор Бояджиев, който също произвежда 
книга след книга 
Сред контраразузнавачите „творчески личности“ са и двамата началници на Асенов в Шесто управление – генералите Петър Стоянов и Антон Мусаков. Мусаков бил издал още през 1991 г. книгата „Шесто“. Значи още тогава започва не оправдателният, а настъпателният поход на Държавна сигурност срещу общественото съзнание. „Обогатен“ с безброй „документални“ книги на всякакви бивши офицери от ДС. Сред тях са немалко „шестаци“, не липсват и доста „контраразузнавачи по турска линия“, който продължават да натрапват, че днешният ни съюзник в НАТО Турция си остава враг номер 1. Отговорът защо комунизмът не си отива е в тази книга на Асенов. 

Внимание – ченгета и ментета!

Внимавайте какво четете от автори като Бончо Асенов. Не само защото е работил в Шесто управление, по „линия на духовенството“, една от най-репресивните, защото безпомощното тогава духовенство е било без избор пред ДС, а преди това „по линия на Радио Свободна Европа“, каквото и да означава това. Не само защото в школата на МВР станал шеф на катедра „Борба срещу идеологическата подривна дейност“. Не само защото обикаля редакциите и се радва на заглавия по негов адрес „Ловецът на шпиони“, макар че единствената му работа в ДС е била да мачка свещениците и никакви шпиони не е виждал. А защото такива като него продължават да произвеждат дори и днес документи – ментета. В сайта desehistоry.com попадаме на „извлечение от личното кадрово дело на Бончо Асенов“. Позоваващо се уж на Комисията по досиетата. Манипулация от реалност и фалшификат. Асенов е пенсиониран от МВР през 1992 г. Но в графата „научни степени и звания“ го виждаме като професор и доктор по много науки – титли, с които се сдобил години по-късно все във Варненския свободен университет. Това училище е дало професорски статут на мнозина като него. В биографичната справка, наред с реалните неща от службата му, е записано пак че е професор, че през 1995 г. бил шеф на Дирекцията по вероизповеданията, като се акцентира на това, че го уволнило служебното правителство на Софиянски. За непосветените – личното кадрово дело се започва с назначаването на служба и се закрива с уволнението. В него няма как да фигурират данни след приключването на службата на Асенов през 1992 г. И още една дребна подробност – в „личното кадрово дело“ има снимка на 50-тина годишен цивилен мъж. Правилото е, че на вътрешната страна на първата корица се поставя снимка при назначаването, в униформа, със звание при постъпването. Така там обикновено стои образът на двайсет и няколко годишен лейтенант. Както е с показаното кадрово дело на Димитър Иванов. Та така с ментетата. За които Асенов не може да не знае. Но не ги е поправил, а най-вероятно сам е поставил научните си варненски титли. 
И такива като него учат децата в университетите! На какво – на методи и стил на Държавна сигурност. Защото това знаят и са научили в школата на ДС някога. И издават книга след книга. Защото били „творчески личности“!