Началото на минно-торпедното дело у нас е поставено през юли 1884 г., когато с цел усилване на малобройната българска флотилия и Морска част Русия предава на Княжество България две миноноски с прътови мини тип „Херц“, 140 заградни мини и други минни материали и принадлежности.
Двете миноноски – „ Бычок и Черепаха, са построени през 1877 г. в завод „Берг” в Петербург и са участвали в Руско-турската война. Те са еднотипни винтови кораби със стоманен корпус, дължина – 18.84 м, ширина – 2.32 м, газене 1 м, и водоизместване от 20 тона. Въоръжението им се състои от две прътови мини и едно скорострелно оръдие. Развиват скорост 8 възела по течението.
С тях се полага началото на Минната част на Българския флот. Пръв началник на частта е руският морски офицер лейтенант Иван Николаевич Лебедев.
Миноноските взимат участие в Сръбско-българската война, като боен отряд, базиран в Лом, по-късно Черепаха е придадена към отряда в Арчар, а Бычок е под командването на коменданта на видинската крепост. Двата кораба са използвани активно за борба със сръбското разузнаване по Дунав и като транспорти.
На 17.05.1887 г. корабите са преименувани, като Черепаха получава името „Васил Левски“, а Бычок – „Христо Ботев“.
През 1913 г. заедно с другите кораби на Дунавската флотилия са потопени в устието на река Русенски Лом, за да не попаднат в ръцете на противника. По-късно същата година са извадени и ремонтирани.
През Първата световна война двете миноноски служат като патрулни кораби и охраняват брега на Дунав и левия фланг на Добруджанската армия. След края на войната са реквизирани от съюзниците, но скоро след това са върнати за нуждите на новосформираната Дунавска полицейска служба. Двата кораба обаче са в лошо състояние, планираните ремонти така и не са осъществени и те скоро са изведени от строя и бракувани.
