Петък е. В следобедните часове край Босфора е оживено. Усеща се наближаващия край на седмицата, а хората тръпнат в очакване на предстоящите почивни дни. Все още няма сигнали за тревога. Подобна е обстановката и в Анкара и там неселението се подготвя за предстоящия отдих. Нощта се спуска бавно и в едно с това започва да става ясно, че Турция ще изживее най-напрегнатия уикенд от десетилетия насам. След 1960, 1971, 1980 и 1997 г. идва ред на 2016. Разликата е, че този път основната част от турската армия не стои зад опита за преврат, което предопределя и неговия провал. Освен това, по време на предишните четири опита страната се намира в състояние на хаос, икономическа криза и високи нива на престъпност, а политическата власт е неспособна да овладее всичко това. Тези обстоятелства водят до искане сред населението за осигуряване на обществения ред, а армията е единствената институция, припозната от хората като способна да гарантира интересите им.
Сега ситуацията съвсем не е такава. Властта на Ердоган е силна, друг въпрос е как той я използва. Исканията на хората съвсем не се изчерпват с гарантиране на сигурен обществен ред. Те желаят да живеят по-добре, да пътуват свободно и въобще да бъдат част от цивилизования свят. Този свят също желае Турция да бъде част от него. Точно това споделено отношение обяснява и вътрешната, и външната подкрепа, която Ердоган получи, включително от свои политически опоненти и световни лидери с критично отношение към него. Не случайно Джон Кери постави под съмнение бъдещето на Турция в НАТО ако властта замени с произвол изискванията на закона при преследване на метежниците. За САЩ прозволът е неприемлив независимо дали се прилага от метежници или от власт, конституирана след избори.
Както и да се развият политическите процеси в Турция оттук нататък, тази държава вече няма да е същата. Политическата логика изисква от Ердоган да преосмисли намеренията си за конституционни промени, защото цялата подкрепа, която той получи беше всъщност подкрепа за сегашната конституционна уредба. Няма съмнение, че след неуспения опит за преврат фактическата власт в ръцете на президента е повече от всякога. Съвсем ясно е и посланието на световните лидери към него. Ако турският президент наистина иска, сега е моментът, да потвърди на практика европейските и евроатлантически нагласи на страната си. Това би направило Ердоган президент от европейски тип, би осигурило модерно социлано и икономическо развитие на страната и окончателно би сложило край на силовите методи в държавното управление. Другата алтернатива пред Турция е свързана с нейното мрачно и нестабилно минало нещо, което хората показаха, че не желаят, независимо дали са привърженици или противници на Ердоган.
