– Господин генерал-майор, Турция е важна държава – за нас като съседи и съюзници в НАТО, за Балканите, за Европа и за света, би могло да се каже. Какво се случи там?
– Най-актуалното събитие в нашия регион е опитът за военен преврат, който беше направен от част от турските въоръжени сили. Това е пети пореден преврат, неуспешен на този етап, но с най-много жертви за разлика от четирите предишни преврата от 1960 г. насам. Има много догадки за непосредствената причина за преврата. Според декларацията на организаторите, прочетена по една от телевизиите, в Турция сериозно са нарушени правата и свободите на гражданите. Има също така и сериозно вмешателство в турската съдебна система, и редица други неща, включително и усилването на едноличния режим на президента Ердоган.
– Защо точно сега беше избран моментът за преврата?
– Според някои от последните информации турските служби за сигурност са разкрили, че има подготовка за извършване на преврат и на организаторите им става ясно, че ще започнат арести. И на 16 юли турските военни са подтикнати да стартират метежа. В същото време обаче никой не коментира, че преди това имаше съобщения за предстоящо заседание на Висшия военен съвет на Турция и не стана ясно какви въпроси е трябвало да се разглеждат на него.
– Каква е разликата между този опит за преврат и предишните преврати?
– Разликата е в това, че сега не бяха така масово включени турските въоръжени сили. Очевидно е, че с преврата са били ангажирани повече военновъздушните сили, отчасти жандармерията и част от силите за специални операции. Поради това на практика само в два основни града – Анкара и Истанбул, имаше по-решителни действия, насочени към промяна на ситуацията в Турция. Бяха направени и изявления, че турското правителство е неутрализирано, но се оказа, че не са верни. Нито турският президент, нито министър-председателят са били поставяни под арест.
Напротив. Изолиран е висшият военен ешелон на турската армия в лицето на началника на Генералния щаб, на командващия военновъздушните сили и командващия Военноморския флот. Командващият на флота е бил арестуван след като е бил овладян кораб. Интересна е и ситуацията около началника на Генералния щаб, за който се твърдеше, че е освободен и е поел командването, но това не се оказа истина, а неговите функции бяха поверени на командващия на първа турска армия.
– Доколкото знаем, първа турска армия е играла важна роля в предишните преврати...
– Действително, ако беше привлечена първа турска армия с нейния командващ, ситуацията щеше да се развие най-вероятно по коренно различен начин. Очевидно е, че турското правителство реагира много бързо.
Освен това метежниците не успяха да овладеят медиите. Възможностите на социалните мрежи също си казаха думата. Бяха мобилизирани и религиозни водачи, които от минаретата на джамиите призоваха своите последователи да излязат на улицата. След изявление на Ердоган срещу метежниците се надигна значителен отпор, който предизвика смущение в координацията на действията им. В крайна сметка към този момент са арестувани близо 6000 души, от които над 2 00 са от съдебната система, които очевидно предварително са били следени и набелязани за арест. Арестувани са доста военни, включително и генерали, но на практика основните движещи сили на този преврат бяха офицери от средния ешелон – полковници и подполковници, и някои генерали, които бяха изолирани. Има един убит генерал. Общо над 100 военни са ликвидирани. Всичките жертви са близо 300 души. В крайна сметка на този етап превратът се очертава като неуспех.
– Какво означава въвеждането на извънредно положение в Истанбул?
– Това е интересен момент. Извънредно положение в Истанбул се въвежда за втори път. Очевидно не всички огнища на този метеж са напълно потушени. Ще очакваме развитието на нещата в следващите дни. Разбира се, метежът породи сериозна тревога в турското общество. Внесе смут и нестабилност и в турската армия. А това е една от най-силните и втората по численост армия в НАТО. Естествено е, че нито една балканска държава няма интерес от нестабилна Турция. Затова всички подкрепиха законно избраните институции. Същевременно международната общност и лидерите призоваха към справедливо разследване, и да не се тръгва по пътя на отмъщението, макар че има сигнали за това, включително и във връзка с въпроса за връщането на смъртното наказание.
Президентът Ердоган обеща на своите последователи този въпрос да бъде разгледан по съответния ред. Бих казал, че би бил погрешен подходът на силен натиск и чистка в турската армия. Това би я дестибилизирало още повече. А е възможно да предизвика и ответна реакция.
Така, че както казах, предстои да видим какво ще се случи. При тази ситуация се поставят и въпроси, засягащи членството на Турция в Европейския съюз. Нямам съмнение, че Турция ще остане надежден член на НАТО и това беше заявено от политическото й ръководство. Така, че на този етап най-важното е да се постигне успокоение, да се върне стабилността в турската армия и в институциите. Разследването да се проведе максимално обективно и да се раздава правосъдие съгласно закона.
– Решенията на Срещата на върха на НАТО във Варшава засягат сигурността и спокойствието на гражданите от всички държави членки. Кои са най-важните от тях?
– В действителност Срещата на върха на НАТО във Варшава пораждаше очаквания в много от страните членки. Тя взе някои исторически решения, като има и промяна в стратегията на НАТО по отношение на укрепването на колективната отбрана. На Срещата на върха в Уелс през 2014 г. имаше доста по-големи очаквания от държавите членки от Източна Европа. Но в Уелс тези очаквания бяха частично удовлетворени. Във Варшава настойчивите искания за укрепване на Източния фланг на НАТО получиха адекватен отговор. Срещата беше доминирана от темата за укрепване на отбраната в Източния регион на Алианса, включително и създаването на сериозен сдържащ потенциал на организацията, по отношение на действията на Русия през последните две години. И по този начин да се успокоят страховете на източните съюзнически държави, главно Полша, Литва, Латвия и Естония. Да се гарантира, че всеки опит от страна на Русия за дестабилизиране на тези страни, да не говорим за агресия, ще срещне адекватен отпор съгласно изискванията на Вашингтонския договор и главно член 5.
– Какви бяха конкретните решения за укрепване на Източния фланг на НАТО?
– НАТО взе решение за разполагането на четири многонационални батальонни бойни групи – по една в прибалтийските държави и в Полша от началото на 2017 г. Това е сериозен ангажимент за всички страни, които ще участват в тези групи. По този начин се създава един първи рубеж на отбраната в Източния регион на Алианса с постоянно присъствие, макар и на ротационна основа. Следващият рубеж са Силите с най-висока готовност на НАТО. Това е бригадна тактическа група, която в рамките на два дни може да се развърне. На трето място са Силите за отговор на НАТО. Това е усилена дивизия, която в рамките на седмица също може да се развърне по необходимост.
Всичко това създава по-сериозно усещане за сигурност във всички източноевропейски страни. Същевременно беше взето решение за създаване на една многонационална бригада в Румъния, към която България ще допринесе с един батальон. В Румъния има и многонационален дивизионен щаб. Това означава, че при необходимост могат да се организират сили в състав на една многонационална дивизия, с численост между 18 000 и 20 000 души. Важно е и предложението на Полша за превръщането на един национален дивизионен щаб в многонационален, което означава, че и там ще има възможност да се развърне една многонационална дивизия, ако се наложи. В тази част е разположен и Североизточният корпус на НАТО.
Тези сили, разбира се, отстъпват на сухопътния потенциал, който има Руската федерация в Западния военен окръг, където се планира да се сформират две нови дивизии, както и танкова бригада, което е на практика реактивиране на Първа танкова армия на Руската федерация. Ясно е, че НАТО не търси адекватно съотношение на силите, а иска да изпрати ясно политическо послание към РФ, че стъпки и действия, подобни на тези в Украйна, няма да бъдат толерирани от Алианса и ще срещнат адекватен отговор.
