През лятото на 1944 г. хитлеристка Германия търпи съкрушителни поражения на всички фронтове. На всеки здравомислещ немец му станало ясно, че Германия загубила войната. Но фюрерът не искал и да чуе за капитулация. За да бъде избегната надвисващата военна катастрофа, е била замислена операцията „Валкирия“. Основният замисъл на участниците се състоял в ликвидиране на нацисткото ръководство – Хитлер, Гьоринг и Химлер. След това участниците в заговора планирали завземането на властта в Берлин и търсенето на приемлив вариант за излизане на Германия от войната. В заговора участват висшите офицери Клаус 
Подготовката
Атентатът срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. е подготвен и осъществен от група негови противници сред висшите германски военни среди и затова е наричан още „атентатът на генералите“. Заговорниците наричат замислената акция „операция Вилкирия“ по името на героинята от скандинавската митология, възпята в едноименната опера на Рихард Вагнер. Непосредствено организиране на покушението е възложено на полковник Клаус Шенк фон Щауфенбег, който като началник-щаб на армиите от резерва е канен понякога да участва в някои съвещания в Hлавната квартира на фюрера. По време на африканската кампания на фелдмаршал Ромел Щауфенберг губи едното око и дясната си ръка, а на лявата му ръка се виждат само три пръста.
Заговорниците започват трескава подготовка. Щауфенберг разполага с адска машина – мина със закъснително действие с киселинен взривател. Щауфенберг носи мината в своята ръчна чанта, за да използва първа удобна възможност и да я вмъкне на съвещание при Хитлер. Най-добре за заговора ще бъде, ако присъстват освен Хитлер и Химлер, и Гьоринг, за да ликвидират с една мина и тримата ръководители на германската държава.
През първата половина на юли полковник фон Щауфенберг е два пъти на съвещание при Хитлер – на 11 и 15 юли, но тъй като отсъстват Химлер и Гьоринг, връща обратно чантата с адската машина. Поканен е да участва в поредното съвещание в Главната квартира в Растенбург, Източна Прусия на 20 юли, където да доложи възможностите за попълване с нови военни части на загубите на съветско-германския фронт за сметка на войските от резерва, Той решава, че часът е ударил.
Невероятно горещият 20 юли 1944 г.
20 юли 1944 г. е невероятно горещ ден, което се оказва съдбоносно за дръзкото начинание. Оперативните съвещания в Главната квартира на фюрера се провеждат ежедневно и обикновено започват в 14,30 ч. Същият ден Хитлер обаче очаква италианския си приятел и колега Бенито Мусолини и насрочва съвещанието за 12,30 ч. Поради горещината то не се провежда в подземния бункер, известен като „Вълчето леговище“, където подобна експлозия би имала много по-голям ефект, а в лятна дървена постройка. Всички врати и прозорци в помещението по време на съвещанието са широко отворени, което също оказва негативен ефект от експлозията.
Сутринта на 20 юли 1944 г. (четвъртък) от своя дом във Ванзее, една от луксозните берлински вилни зони, 37-годишният полковник със служебната си кола се отправя към летище „Рангсдорф“. У него са две чанти, във всяка от които има мина със закъснител.
По пътя взема и адютанта си оберлейтенант Вернер фон Хефтен. На летището ги очакват двумоторният боен „Хайнкел-111“.
В 10,10 ч. самолетът се приземява на летище „Растенбург“. Двамата офицери поемат с кола по петнадесеткилометровия път към скривалището на Хитлер. Очаква ги лабиринт от засади и внезапни три контролни проверки, заграждания от бодлива тел, през прозореца на колата виждат скрити оръдия и покрити с мрежи танкове.
30 минути са нужни на двамата, за да изминат с кола 15-те километра. В щаба научават, че Хитлер е наредил съвещанието да започне в 12,30. Щауфенберг дочаква фелдмаршал Кайтел, началник-щаб на Върховното командване на вермахта. Полковникът е уверен, че ще може да пренесе най-бързо и най-сигурно чантата с мината именно в компанията Кайтел – едва ли някой от охраната ще си позволи да проверява фелдмаршала и неговия придружител.
Взривът в лятната барака
Точно в 12,30 ч. фелдмаршал Кайтел и полковник Щауфенберг влизат в лятната барака, където започва съвещанието. Хитлер и двадесет и тримата генерали, надвесеви над картата, обсъждат състоянието на източния фронт. В помещението има малко мебели, а в средата е разположена масивна дъбова баварска маса. Щауфенберг се оглежда за подходящо място, където да постави своята чанта. Поставя я под дървената маса, само на две-три крачки от Хитлер. Фюрерът е с гръб към вратата и с лице кът трите широко отворени прозореца. Когато влиза в залата, Щауфенберг предвидливо извиква на дежурните телефонисти, че чака бърз разговор с Берлин. Три минути преди взрива, се извинява, че трябва да проведе бърз разговор от телефонната централа, но вместо това се отправя към адютанта фон Хефтен, който го очаква в колата на най-близкия паркинг.
Вътре в залата един полковник тръгва към масата да докладва, спъва се в чантата на Щауфенберг,навежда се и я поставя от другата страна на дълбокия крак. Идва ред и за доклада на фон Щауфенберг, но полковникът не е в залата. Фелдмаршал Кайтел си спомня, че неговият сътрудник очаква разговор с Берлин и тръгва към телефонната централа. Учуден, че не го намира и там, се връща и тъкмо затваря вратата, в залата за съвещания избухва силен взрив.
Щауфенберг го чува, когато е вече до първия пропускателен пункт. Уверен в това, че никой не е оцелял, полковникът губи чувството за предпазливост. Това струва скъпо на него и на другите заговорници.
Няколко минути след взрива Щауфенберг и неговият адютант се измъкват от охраняваната зона. По пътя към летището те демонтират резервната бомба и я изхвърлили през прозореца. По обед отлитат за Берлин, където, според техните разчети, другите участници в заговора вече са започнали да изпълняват плана „Валкирия“. Били отдадени заповеди за арестуване на нацисткото ръководство и висшите чинове от СС. В Берлин фелдмаршал Бек оглавил ръководството на военното министерство.
Жестокото отмъщение на фюрера
Но и този път смъртта се разминала с Хитлер. Четирима от приближените му загинали, а фюрерът почти не пострадал. Той излязъл от развалините в шоково състояние, изпълнен с решимост да се разправи жестоко със заговорниците.
Започват масови арести. По обвинение в съпричастност към заговора са екзекутирани около пет хиляди души, сред тях тринадесет генерали и двама посланици. На петнадесет ръководители на заговора било предложено да изберат: да се самоубият или да бъдат изправяни пред съда. По такъв начин слага край на живота си знаменитият фелдмаршал Ервин Ромел.
На репресии били подложени дори и роднините на заподозрените.
На 7 август 1944 г. започва първият от серията показни съдебни процеси, замислени като демонстрация на „предаността на немския народ към фюрера“.Пред съда се явяват генерали и висши офицери. Присъдата била предрешена – смърт чрез обесване. В съответствие с указанията на Хитлер осъдените били изпращани в затвора „Плетцензее“ и обесвани на струни за пиано, закрепени на куки за окачване на колбаси. Конвулсиите на агонизиращите жертви били заснемани на кинолента и същата вечер възпроизвеждани на екрана във „Вълчето леговище“. Според един от очевидците филмът се харесал на фюрера и той често го гледал.
По материали от Интернет
