Идеята за изложбата с 64 непоказвани творби на Илия Бешков e отпреди 4 г. по идея на Александър, сина на Илия Бешков. Това ни разказва Виолета Панайотова, управител на галерия „Класика“. Изложбата е във връзка със 115-годишнината от рождението на художника. Замисълът е да се покажат рисунки и картини на художника с библейски сюжети, детски илюстрации. И карикатури – на една от тях на „опашка“ за бобена чорба малкият Александър наднича в тенджерата, а 
Бешков-баща с престилка и черпак му казва: „Сашко, внимавай, вътре има 2-3 зърна-да не изскочи някое да ти извади окото…
Галеристката разказва как и днес си спомня гласа на Сашо, когато завързвал разговор с някого: „Ти знаеш ли кой е Бешков? Знаеш! Нищо не знаеш! Никой не знае кой е Бешков! И аз като негов син не знам докрай кой е Бешков. Защото, казваше той, Бешков не е просто чудо в българското изобразително изкуство, не е просто гениален – той е чудовищно гениален. Бешков е чудовище на интелекта, духа и таланта.“ Неслучайно ООН го обявява за „Мислител на ХХ век“. В галерията съизстрадали със сина изданието на „Черната тетрадка“ (издателство „Изток-Запад“) за съдбата на Илия Бешков, който цял живот – и преди, и след девети септември е следен от тайните служби.
Голяма благодарност галерията дължи и на БЗНС и на г-н Николай Ненчев като негов председател. Министър Ненчев идва и на самото откриване на изложбата. БЗНС ги подкрепя за рамкирането на творбите. Земеделската идея е играла голяма роля в живота на Илия Бешков, той е бил в затвора преди 1944 г., имал е лични страдания заради тази му политическа свързаност.
Не познаваме достатъчно твореца, смята Виолета Панайотова, малко знаем за Бешков – едновременно голям художник, голям мислител-философ, голям учител и педагог, като първо е невероятен рисувач-има рисунки буквално с няколко щриха.
Радостно е, че изложбата посещават млади хора, студенти и вече завършили Академията, и че имат желание да говорят за него. Те го отделят като личност, като художник и днес го знаят като Учителя. Бешков никога не е оставал сам – от академията до вкъщи на ул. „Янтра“ са го съпровождали студенти, които са слушали напътствията му. Прословута е заръката му „Рисувайте, рисувайте, рисувайте, докато сами се превърнете в рисунка“… Както е правил и той, бил е истински работохолик.
Синът му е споделял как баща му е захвърлял нехаресваните рисунки. Слава Богу, през годините в семейството са събирали част от изхвърленото и така то стига до нас и виждаме как е вървял самият творчески процес.
Дали е оставил своя школа в изобразителното ни изкуство? Сашо би казал: не школа, университет е Бешков. Той е провокирал студентите да минават личните си граници, да надскачат себе си. Смело може да наречем Бешков един от нашите европейски интелектуалци, казва галеристката. Какъвто е, например, и Гео Милев. Една посетителка казала спонтанно пред портрета на художника: както и да го гледам, не мога да кажа друго, освен че той просто има европейски вид, типичен френски интелектуалец. Малко хора знаят и че художникът самоделно си е изработвал дървени свирки и е свирил на тях. Посетителите виждат любопитна рисунка на интелектуалния кръг „АРС“ на художници, артисти, музиканти, който създават в началото на 30-те г. Борис Денев, Дечко Узунов, Илия Бешков, Райко Алексиев, Петко Стайнов и други творци, просъществувал до 1944 г.
Тепърва ще откриваме Бешков и като невероятен политически карикатурист, като е „хващал“ процесите, не просто злободневието. А хуморът му блика, но добронамерен,
дружелюбен. Това е усмивката, която не те убива, а ти показва пътечката, по която да тръгнеш… Бил е дълбоко религиозен, но дори в рисунките с библейска тематика има усещане за човешка близост, живост и много хумор. Уникален илюстратор е на детски книги, с които израстват поколения. Кой не знае илюстрацията му на баснята за Кума Лиса и щърка – с гърнето и плоската чиния. Един от посетителите възкликна – „Това е букварчето, което съм чел за корица на списание „Прозорче“. Всъщност, до 13 август сами можете да разгледате творбите му…
