Безсмъртният марш

Моята радост бе неизразима. Маршът звучеше така, както си го представях. Радостта беше обща. Това разбрах, след като погледнах нашия командир полковник Петър Манев, който се обърна, за да скрие сълзите си.

Това пише в спомените си Михаил Шекерджиев, автор на музиката на безсмъртния воински марш „Велик е нашият войник“. От 2 август 1916 г., когато  е създадена песента, измина век. Времената я подложиха на много

изпитания, изложиха я на ветровете на различни промени и събития. След „всенародното въоръжено въстание“ на 9 септември 1944 г., превърнато после от „правилни“ историци в „социалистическа революция“, маршът е поставен под булото на мълчанието. Както много други воински песни от славните времена на Българската армия. Защото били „царски“, насели духа на „великобългарски шовинизъм“, което се оказва в едни години по-страшно дори от  обвинението във „фашизъм“. Стига се чак дотам Вазов да бъде забранен в читанките и учебниците, защото бил „шовинист“, написал „Под гърма на победите“. А „Шуми Марица“ директно е забранена като „царски химн“. Независимо че е песен, създадена от Никола Живков като марш на българските доброволци, онези Вазови хъшове, в Сръбско-турската война от 1876 г. и че с нея девет години по-късно младата българска войска извоюва

славните победи

на Сливница. След време новата власт ще се сети за патриотичното възпитание и ще даде глътка въздух на воинските маршове. „Велик е нашият войник“ ще се запее по плацовете на казармите, като в него ще се вместят и строфите за Драва и Мур – битки, за които авторите на марша не са и подозирали през 1916 г.  

Създателите
Константин Георгиев Попов е роден на 27 май 1884 г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905 г. завършва ВНВУ. След производството си минава в запаса и заминава да учи право в Русия. Не се дипломира поради избухването на Първата световна война. През 1915 г. е мобилизиран в 23-и Пехотен Шипченски полк. Пряк участник в победния ход при Равна, Вина и Лясковик, в боевете при Батум, Дрин и Струга, той възпява в стихове скромния и несломим български войник. Демобилизиран е през 1918 г. До 1924 г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936 г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж. След това е вицеконсул в Чехословакия. След 1944 г. не се завръща в България. Застрашен от установената от Червената армия нова власт в Чехословакия, след 1945 г. емигрира във Франция. Умира в Тур през 1954 г.

Михаил Колев Шекерджиев е роден на 5 декември 1889 г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911г. Там изучава цигулка при Петко Наумов и композиране при Добри Христов. Участва и в трите войни за национално обединение, като изминава целия боен път на 23-и пехотен Шипченски полк. След войните става учител в Държавния институт за слепи деца, където минава целият му живот. Умира през 1958 г.

„Велик е нашият войник“ е рожба на творческите пориви на подпоручик Константин Георгиев от Казанлък и редник Михаил Шекерджиев от Габрово. Мобилизираният редник е учил музика при родоначалника на българската професионална музика Добри Христов, който също е записал името си в българските воински традиции. Негов е „Срещен марш“, който е задължителна част от воинските ритуали през всички времена. Негова е и музиката от 1912 г. на марша „Идем, идем, сган проклета“, написана по дръзките строфи, колкото и парадоксално да звучи, на нежния  лирик Кирил Христов. След 9 септември 1944 г. песента е забранена като „шовинистична“. Авторите вече са покойници. И тогава „геният“ на Крум Пенев пришива към вълнуващата мелодия текста на „Партизан за бой се стяга“. Времена, които не са пощадили и 

оригиналния текст

на „Велик е нашият войник“. Песента е създадена спонтанно и става марш на 23-и Шипченски пехотен полк. През лятото на 1916 г. той  е на позиции край Охрид. Вече е изминал славен боен път и е кален в сраженията при Одрин, при Чаталджа, при Султантепе, Китка, Дрин и Струга. Подпоручик Константин Георгиев, по време на бойно дежурство близо до манастира „Св. Наум“, на един дъх написва стихотворението  „Велик е нашият войник“.

Михаил Шекерджиев за една нощ съчинява музиката. 

Още на следващия ден събират малък войнишки хор, който насред Охрид изпълнява няколко пъти песента.

Наблизо е на лагер австрийска част с духов оркестър. Австрийците така харесват марша, че го разучават и след два дни правят музикална премиера. Сред първите слушатели са писателите Ботю Савов и Чудомир, а също и прочутият художник Владимир Димитров-Майстора. Той така се вдъхновява от песента, че рисува графиката „Българският войник пред Самуиловата крепост“. Преминал през много 

исторически перипетии

маршът „Велик е нашият войник“ достигна своята 100-годишнина. През 2001 г. официално е обявен за химн на Българската армия. Чак тогава, защото близо половин век, въпреки че беше допуснат до воинския строй, над него доминираше „Маршът на обединените армии“, в който мощта на Варшавския договор се простираше „от Прага до Владивосток“. Днес Варшавски договор отдавна няма, но „Велик е нашият войник“ продължава своя боен път във второто си столетие.